Решение № 1575 от 31.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. Пловдив, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330201819 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3685553 на ОДМВР Пловдив, с който на В. Н. Д., ЕГН **********, адрес: с. Калояново, ул.

„Опълченска“ № 11, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, както и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, жалбоподателят В. Д., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

В обжалвания ЕФ се твърди, че на 30.05.2020г. в 08:22ч. на републикански път II-64, км.50, посока на движение от с. Труд към гр.

Пловдив било извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Пежо 207“ с рег. № РВ6466СМ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ТFR-1М № 529, като при ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 110 км/ч, превишаваща разрешената такава с 50 км/ч. Било установено, че собственикът, на когото е регистрирано МПС, е В. Н. Д., ЕГН **********.

За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП жалбоподателят била санкционирана с налагане на адиминистративно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Към издадения ЕФ, в административнонаказателната преписка са приложени един бр. снимково изображение от 30.05.2020г. на заснетото нарушение с АТСС, протокол за използване на АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо на БИМ относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол № 2-32-19 за последваща проверка на АТСС от дата 06.06.2019г., снимка на служебното МПС, справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, списъци с намерени фишове, въведени в АИС, справка нарушител/водач, писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление гр. Пловдив с вх. №. 11-00-382/11.04.2022г. на Директора на ОПУ-Пловдив.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа ЕФ без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е 2 специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. В тази връзка не е основателно възражението, че липсвало дата на съставяне на фиша. Такова изисквания чл.189 ал.4 от ЗДП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това законът сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.

Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път.

По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR 1-M № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020г.

Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 529, тъй като тя е била в употреба към 30.05.2020г. и е отговаряла на одобрения тип. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложеното по административната преписка писмо на БИМ с вх. № 20-00-107-2/18.12.2020г.

Отделно от това следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта, е една година. По делото е наличен Протокол № 2-32-20 за последваща проверка на АТСС от дата 12.06.2020г., с валидност една година, т.е. до 12.06.2021г., както и Протокол № 2-32-19 за последваща проверка на АТСС от дата 06.06.2019г., с валидност до 06.06.2020г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

Предвид вида на АТСС, са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

3

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Обстоятелството, че процесният автомобил е собствен на В. Н. Д., се доказва от представената по делото справка за собственост на автомобила, като от данните по делото не се установява последната да се е възползвала и от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.

С оглед на гореизложеното безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че на процесната дата л. а. „Пежо 207“ с рег. № РВ6466СМ се е движил на републикански път II-64, км. 50-ти, посока на движение от с. Труд към гр. Пловдив. Установява се и че същият е бил заснет на км.50 със скорост от 110 км/ч.

Въпреки гореизложеното, обаче, на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Това е така, тъй като от приложеното по делото писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление гр. Пловдив с изх. №.

11-00-382/11.04.2022г. на Директора на ОПУ - Пловдив, пътен участък ІІ-64, километрично положение 50+000 се намира след кръстовище и съответно ограничението на скоростта не важи за него. Следва да се посочи, че по силата на чл.4 от Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата именно ОПУ - Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата. В тази връзка съгласно писмото пътен знак В26 /60 км. /ч./ е при км.49+800 и към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие, както и че действието на знака се изчерпва след забавителния шлюз и кръстовището при входа/изхода от „Амек Тойс“, находящ се на км.49+960.

Съгласно справката пътен знак В26 е поставен във връзка с организацията и безопасността на движението в района на крайпътен обект „Амек Тойс“. От тази информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя Д., не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като на км.50 изобщо не е имало такъв знак, като такъв е бил поставен на същия път, но на км.49+800 в същата посока във връзка с организацията и безопасността на движението в района на крайпътния обект „Амек Тойс“. Не се установява по делото да е поставен пътен знак, указващ обхвата на ограничението, което води до извод, че знакът на км.49+800 е бил поставен с цел ограничаване на скоростта във връзка със самия обект, което ограничение е действало до кръстовището при входа на крайпътния обект – км.49+960, но не и след него. В тази връзка се установява, 4 че км.50 от същия път не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, като това е изрично посочено и в писмото на ОПУ - Пловдив. Следователно от обективна страна водачите на ППС на км.50 от Републикански път II-64 в посока към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на посочения км.49+800 с крайна точка км.49+960, които са съвсем различни точки в пространството, в които жалбоподателят В.

Д. не е установено с каква скорост се е движила.

Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км.50+000 от път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от справките от ОПУ - Пловдив се установява, че действително има поставен знак В26 в релевантната посока на движение, но той не разпростира обхвата си на действие върху участъка на км.50+000, приет като място на извършване на нарушението. Обхватът на действие на пътния знак е прекъснат още на км.49+960 от находящото се преди процесния участък кръстовище. Това обстоятелство, а именно зоната на действие на пътния знак, не е съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При разминаване между отразеното в протокола по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и официалното писмо от ОПУ при Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя - така изрично Решение № 1196/09.07.2020 г. по к. а. н. д. № 1093/2020г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.