Решение № 113 от 10.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20254100900030 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Инвеста 12“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв.

М. И. ВТАК, в която твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и не може да изпълнява задълженията към кредиторите си. Зоявява, че това състояние е обективно и трайна и затрудненията не са временни, както и че дружеството не притежава имущество и активи за да покрие задълженията си, не притежава ДМА, парични средства и вземания.

Моли да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособност на длъжника, да се определи началната дата на неплатежоспособността – 06.02.2024г., да се открие производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание молбата се поддържа от адв. М. И., който след изслушване на допуснатата СИЕ уточнява да бъде определена начална дата на неплатежоспособност, посочената от вещото лице.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят капиталово търговско дружество със седалище в гр. Велико Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молбата. По данни от Търговския регистър молителят е съдружник в друго капиталово ТД "ЕКСЕС 007" ООД с размер на дяловото участие 600 лв. от 3000 лв. внесен капитал.

1

Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно, към датата на подаване на молбата на молителя пред ВТОС06.02.2025 г., общият размер на задълженията към кредитори, в т.ч. публичноправни задължения към ТД на НАП е 158 456.39 лв.

По справка на ТД на НАП извършена от експертизата, наличните публични задължения на молителя са 63 815,48 лева главница и 37 589,57ф лева лихви.

Задълженията към доставчици са от 20202г . – 14 700 лв., а към други кредитори – 42 3561,34лева.

От проверката на извършените последни плащания в брой и от банковата разплащателна сметка, се установява, че на 03.11.2023г. са погасени задължения към НАП чрез запор на банковата сметка на дружеството, а на 20.11.2023г. са извършени последни плащания в брой към доставчици.

Стойностите и структурата на активите /дълготрайни и краткотрайни/ на длъжника по счетоводните баланси към 21.12.2024г., са както следва: обща стойност на актива – 10 278,73лв., от които един ДМА- павилион на стойност 900лв., КМА материали 4367,35 лв., стоки 4150,13 лева, вземания от клиенти 750, 26, вземания от други дебитори 33,96, касова наличност – 77,03лв.

Пасивът възлиза на 122 895,90 лева. Наличните стоки и материали датират от 2022г. и по обяснения от счетоводството са залежали, не могат да бъдат реализирани, но не са бракувани. Единственото вземане от клиент не е търсено, твърди се, че клиентът е неплатежоспособен.

Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда по счетоводни баланси, инвентарна книга и счетоводни извлечения по сметки с аналитични партиди на вземания и задължения молителят няма други активи освен посочените по-горе.

Експертизата след проверка на представените счетоводните извлечения и регистри за периода 2020-2024г. и справката от ТД на НАП Велико Търново, обосновава извод, че длъжникът е спрял погасяването на публично-правните задължения от 01.12.2024 г., което е станал в рамките на принудително изпълнение за данъчни задължения от 2017г., като нови задължения са продължили да се трупат. До 20.11.2023г. редовно са погасявани задълженията към доставчици. Паралелно с увеличения размер на задълженията, се установява намаление обема на приходите и окончателното им спиране от 01.12.2023г. до 31.12.2024г. поради реално прекратяване дейността на дружеството. Така ако през 2020-2022 г. затрудненията на молителя са били временни /финансов резултата загуба по ОВ и ОПР/, през след 01.12.2023г. са се превърнали в затруднения с траен характер. Към датата на подаване на молбата молителят не осъществява търговска дейност, като Дружеството е прекратило дейността си от 01.12.2024 г. Като начална дата на неплатежоспособност-спиране на плащанията сочи 01.12.2023г.

През анализирания период 2020-2024г., показателите според вещото лице показват, че през целия период дружеството е имало влошени и влошаващи се показатели на ликвидност и невъзможност за погасяване на задълженията си с наличните краткотрайни активи. Получените нулеви стойности на показателите за ликвидност, през последната година поставят дружеството в 2 състояние на лоша ликвидност. Липсата на КМА, е довело до невъзможност за изплащане на текущите задължения, липса на финансова автономност и пълна зависимост от привлечените средства /задължения/.

Стойностите на показателите за финансова автономност показват пълна зависимост от кредиторите и невъзможност на длъжника да погасява насрещните си задължения, и по всички останали критерии дружеството се определя като декапитализирано и във фактически фалит.

Според вещото лице началните разноски в производството по несъстоятелност, съставляващи възнаграждение и осигуровки на синдик, за период от 6 месеца възлизат на 7656 лв. и за една година, в размер на 15 312 лв. Определението на съда на осн. чл. 629б, ал.1 от ТЗ, с което е определен размерът на тези разноски и указано да бъдат внесени в триседмичен срок е публикувано в ТР на 14.05.2025г. и към момента не е внесена посочената сума от никого.

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл. 625 ал. 1 ТЗ субекти респ. лицата по чл. 742 ал. 2 ТЗ, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец, поради съществуването на изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или на публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност съответно поради недостатъчност на имуществото му за покриване на тези му задължения.

В случая молбата изхожда от длъжник – търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т.

1 и т. 2 ТЗ /парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата/, поради липса на имущество, което да покрие задълженията му.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал.

2 т. 1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, а доколкото е капиталово дружество с правно организационна форма на ООД е налице съответствие и с критерия по чл. 607а, ал. 2 ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публично-правни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има 3 следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

От заключението на приетата СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /06.02.2025г./ са налични безспорни и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП Велико Търново в размер 63 815,48лв. – главница, включваща задължения за осигуровки, данък общ доход /ДОД/, данък добавен стойност /ДДС/, корпоративен данък, както и лихва върху тези задължения в общ размер 37 589,57 лева. Към горепосочената дата са налице задължения на молителя към частноправни субекти в размер на 57051,34 лв. През релевантния период длъжникът е извършвал плащания за покриване на задължения към доставчици и НАП. До 20.11.2023г. са извършвани плащания към кредитори-доставчици, а на 03.11.2023г. е последното плащане към ТД на НАП по принудително изпълнение. Плащанията на дружеството са преустановени от този момент и насетне такива не са извършвани.

Неплатежоспособността се предполага на основание чл. 608 ал. 3 ТЗ, а спирането на плащанията е налице и когато са платени изцяло или отчасти вземания към някой кредитор, но не към всички кредитори или е налице частично плащане на изискуеми задължения, но не и точно изпълнение по отношение на всички изискуеми задължения. В случая се установява, че считано от 01.12.2023г. длъжникът изобщо е преустановил плащанията си във връзка с дейността си, прекратил е същата и е имал към датата на молбата по чл. 625 ал. 1 ТЗ задължения към държавата и частни кредитори в посочения по-горе размер.

Длъжникът разполага с един ДМА на стойност 900 лв., касова наличност от 76лв. и КМА чиято пазарна стойност е неустановима към момента, тъй като се касае за отдавна заредени /залежали/ стоки и материали, вероятно негодни за реализация, чиято счетоводна стойност също не е висока – 8517,48лв. и вземания към длъжници/клиенти общо 784,22 лв. Пасивът надхвърля актива дванадесет пъти. Извън това съображение молителят се намира в трайна и с необратим характер обективна невъзможност да изпълни паричните си задължения в горепосочените размери, преустановил е работа към 01.11.2023г.

Наличието на изискуеми публично-правни задължения, свързани с търговската дейност на длъжника сочат на обективната му невъзможност да ги изпълни, поради което същият се явява неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 т. 2 от ТЗ.

По аргумент от легалната дефиниция на чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за 4 определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установява, че първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на парични задължения към държавата с публичноправен характер, свързани с търговската му дейност /задължения за осигуровки за работниците му, ДОД, ДДС и корпоративен данък/ и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.12.2023г. Последната датата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.

Предвид на изложеното и при липсата на налични парични средства и краткотрайни ликвидни активи за покриване на определените начални разноски в производството по несъстоятелност, изчислени от вещото лице в размер на 7656 лв. за период от 6 месеца. Доколкото разноските не са предплатени по реда на чл.629б ал.1 ТЗ в указания на молителя и на кредиторите му срок, то съдът следва да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ. С него следва да обяви неплатежоспособността респ. свръхзадължеността на длъжника и определи началната им дата – 01.12.2023г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството до евентуалното предплащане от длъжника или друго заинтересовано лице на необходимата сума за началните разноски.