Решение № 87 от 24.11.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Нова Загора, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20252220200437 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р. Р. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр.

********, чрез адв. П., против Заповед за задържане на лице рег. 306зз242/07.11. 2025 г. издадена от И. Н. К. - мл. автоконтрольор при РУ- Нова Загора на ОДМВР- Сливен.

В жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. П. поддържа жалбата и претендира присъждането на разноски.

Ответникът - И. Н. К. - мл. автоконтрольор при РУ- Нова Загора на ОДМВР- Сливен не се явява и не се представлява. В предишно съдебно заседание заявява, че поддържа издадената заповед.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 07.11.2025 г. били назначен в състава на автопатрулен екип 63 за времето от 09,00 ч. до 21,00 ч. съвместно с мл. автоконтрольор М.М.. В 11:25 ч. при обход със служебния автомобил, на ул. Цар И. Асен Втори, в гр. Нова Загора забелязали да се движи в т.а. „Фолксваген Крафтер“ с peг. № ******, на който извършили проверка.

1

Лицето управлявало автомобила било Р. Р. Р. с ЕГН **********, което било видимо притеснено и решили да му извършим тест за употреба на алкохол и наркотични вещества.

При извършен тест с дрегер Дръг тест 5000 с № ARLK 0024, пробата отчела положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.

В последствие бил издаден талон за медицинско изследване и АУАН.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. Н. К. издал Заповед за задържане на лице рег. 306 зз-242/07.11. 2025 г. с посочен час 12:07 часа, с която било разпоредено задържане на лицето на Р. Р. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. ********, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Нова Загора. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „управлява ППС след употреба на наркотични вещества и техните аналози“. Копие от заповедта била връчена на задържания срещу подпис.

Лозанов бил настанен в помещение на РУ-Нова Загора, откъдето бил освободен в 17:40 часа, видно от отбелязването в заповедта.

Приетата фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от административния, а именно: Заповед за на задържано лице с per. № 306 зз- 242/07.11.2025г., на лицето Р. Р. Р. с ЕГН **********; Протокол за обиск на лице с per. № 306р-20456/10.11.2025г. и Декларация за правата на задържано лице и заверено копие на досъдебно производство № 590/ 2025 г. по описа на РУ гр. Нова Загора, вх. № 6546/ 2025 г. на РП гр. Сливен.

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР по правната си същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при 2 спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - полицай при РУ-Нова Загора, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена, удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице па чл.72, ал.2, т.6 от ЗМВР, видно от положения от страна на Лозанов подпис и от подписаната декларация.

Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и фактическите основания за задържането, а именно налични данни за извършено престъпление - управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от Конвенцията защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място 3 задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН , която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК , обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В този смисъл „Правомощия на полицейските органи да задържат граждани“ с автор Владимир Минчев

(https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BC%D %D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA

%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B0/).

За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока. При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочи точна квалификация на деянието, а още по-малко престъплението да е безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е превантивна - чрез задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкрИ.е на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

4

В конкретния случай обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, съгласно изискването в чл.74, ал.2, т.2, тъй като са посочени и фактическите, и правните основания за задържането - съдържа конкретна информация за престъплението, за което има данни, и за поведение на Р., сочещо за съпричастност към него. Макар и лаконично изложени, тези обстоятелства дават възможност на адресата на административния акт да научи какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи визираната правна норма, за да организира защитата си, позволяват и извършване на проверка за законосъобразност и правилност. Мотивите за издаване на индивидуалния административен акт се допълват и от докладна записка, изготвена по случая, приобщена като писмено доказателство по делото и образуваното ДП. В нея с повече конкретика е описано поведение на Р., относимо към посоченото в заповедта за задържане престъпно деяние.

От така изложените съвкупно фактически данни се извежда основанието и причината за задържането на жалбоподателя. Очертаните в оспорения акт факти намират подкрепа в доказателствата, събрани по делото. Те сочат, че при проверка на жалбоподателя като водач на МПС е извършено тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което е реагирало положително, отчитайки употреба на наркотични вещества.

Тези обстоятелства са били напълно достатъчни полицейският орган да приеме, че са налице данни за извършено престъпление и за съпричастност на проверения водач на МПС към него. В този аспект към същата дата е било налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Видно е от доказателствата по делото, че в изпълнение на служебните си задължения и съгласно нормативното предписание в чл.7, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейските служители са съпроводили лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, предвид установеното с теста наличие на наркотично вещество в кръвта му, където жалбоподателят е дал проби кръв за изследване.