Решение № 166 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Г. Сл. М. В. Г. В. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601408 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитниците на подсъдимите Х. П. и Е. П. и на повереника на гражданските ищци и частни обвинители Г. С., З. С. и гражданския ищец Р. С., срещу присъда № 18 от 25.09.2023г. , по нохд № 562/2023 на Окръжен съд Враца.

С присъдата двамата подсъдими са признати за виновни за това, че на 21.05.2022г., около 23:50ч. в жилищна сграда в с. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, при условията на независимо съпричинителство, по непредпазливост причинили смъртта на Е. С. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 58а, ал.

1 НК са осъдени: подс. Х. П. - на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, а подс. Е. П. - на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал от наказанията времето, през което подсъдимите са били задържани.

Подсъдимите са осъдени да заплатят общо на тримата гражданските ищци: Г. С. и З. С., лично и като законен представител на Р. С., обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, както следва: подс. Х. П. е осъден да заплати 25 000 лв., искът за разликата до 60 000 лв. е отхвърлен, а подс. Е. П. е осъден да 1 заплати 10 000 лв., като е отхвърлен искът за разликата до 40 000 лв.

Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направени по делото разноски, направени по делото, като ги е разделил по равно на двамата подсъдими – по 5129, 73 лв., в полза на ОД МВР Враца.

Осъдил подс. Х. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1000 лв. върху присъденото обезщетение, а подс. Е. П. - държавна такса в размер на 400 лв.

Разпоредил се с веществените доказателства.

С въззивната жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители се заявява недоволство от наложеното наказание и на двамата подсъдимите като силно занижено. Прави се оплакване, че съдът неправилно отхвърлил гражданските искове за разликата до пълния заявен размер. Заявено е искане присъдата в обжалваната част да се измени като се наложи по-тежко наказание, както и да се увеличи размерът на присъденото обезщетение.

С жалбата на защитниците се заявява недоволство от гражданскоосъдителната част на присъдата. Аргументира се, че пострадалите не са представили доказателства за постоянна, трайна и емоционална връзка с починалия, заради която да търпят морални болки и страдания от неговата смърт. Релевира се, че пострадалите синове на починалия, повече от осем години не са поддържали никакви връзки с баща си, живели са отделно от него, не са полагали грижи, а пострадалата внучка няма данни да е виждала някога дядо си. Починалият живеел в крайна мизерия и бил подпомаган от трети лица, а не от близките си. Обосновава се, че гражданските ищци се явяват формални пострадали и не е доказано да са претърпявали реални болки и страдания.

Прави се искане присъдата в гражданско-осъдителната част да се отмени, а гражданските искове да се отхвърлят изцяло.

В съдебно заседание пред апелативния съд повереникът поддържа доводи, че фактите по делото обосновават умишлено, а не непредпазливо причиняване на смърт на Е. С.. Намира, че присъдата е в разрез с доказателствата по делото и че наказанията и присъдените обезщетения по гражданските искове са занижени. Представя аргументи за извършено тежко престъпление, независимо от здравословното състояние на двамата подсъдими. Обосновава, че за целите на гражданския иск не е необходимо да се доказва, че ищците са имали отношения с пострадалия, независимо от това поддържа, че гражданските ищци са имали такива отношения. Поддържа жалбата и моли да се уважи, включително и с измененията в исковата претенция както са направени в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимите, а. Г., поддържа въззивната жалба. Моли присъдата в гражданско-осъдителната част да се отмени. Представя съображения, че неимуществените вреди, заявени с исковете на пострадалите не са доказани. тъй като починалият и пострадалите не са имали близка връзка. Счита, че за определянето на обезщетение по чл. 52 ЗЗД не е достатъчно само удостоверение за наследници, без никакви доказателства за вредите. Намира присъдата в наказателно-правната част за правилна. Изтъква значението на психическото и ментално състояние на подсъдимия Е. П., който е умствено изостанал. Поставя под съмнение, че подсъдимият разбира 2 свойството и значението на извършеното.

Подсъдимите, в лична защита, поддържат защитника си.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура счита присъдата за правилна и законосъобразна, съдържаща верен анализ на доказателствата по делото. Поддържа, че участието на подсъдимите в престъплението е доказано. Въпросът за тяхната вменяемост счита за несъмнено решен. Обосновава, че съдът правилно е определил наказанията при условията на чл. 58а, ал. 1НК, както и правилно е приложил чл. 66, ал.

1 НК. Гражданските искове намира за доказани по основание, но не по размер, поради липса на връзка между пострадалия Е. С. и гражданските ищци. Пледира да се намали обезщетението, като подс. Х. П. да изплати на гражданските ищци - двамата синове на пострадалия – по 10 000 лв., и 5 000 лв. на гражданския ищец – внучка, а подс. Е. П. да изплати обезщетение на двамата граждански ищци – синове - по 4000 лв. и 2 000 лв. на гражданския ищец – внучка на пострадалия.

Подсъдимите в последна дума молят да се отхвърлят гражданските искове.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, на страните в съдебно заседание и доказателства по делото, и като сам на основание чл. 314 НПК подложи на цялостна проверка правилността на присъдата, прие следното:

Първоинстанционният съд е разгледал и решил делото в диференцирано производство по реда на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, в което подсъдимите са признали изцяло фактите на обвинението и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Правилно съдът е преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Сам въззивният съд служебно, за изясняване факти свързани с личността на подсъдимите и относими към индивидуализиране на наказанието допусна допълнителни писмени доказателства - предсъдебни доклади на ОСИН гр. София, сектор „Пробация“ София град. Допусна и представени от защитата писмени доказателства.

Обосновано, при спазване правилата за съставяне на вътрешно убеждение съгласно чл. 14 НПК и в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Установява се от фактическа страна, че подсъдимият Х. П. е баща на подсъдимия Е. П. и живеят в гр. София.

Подсъдимият Х. П. страда от очно заболяване с липса на функции и на двете очи, довело до пълна невъзможност да се самообслужва в ежедневието, удостоверено с лекарска експертиза от ТЕЛК.

Подсъдимият Е. П. страда от лека умствена изостаналост, без или с минимално разстройство на поведението, неизискващо грижи или лечение.

Подсъдимият Х. П. имал наследствена къща в с. ***, обл. ***.

3

Пострадалият Е. С. живеел сам в собствено жилище в гр. София, в съседство с двамата подсъдими, с които се познавал. През 2015 год. продал жилището си на св. Г.

К. от гр. София, с когото се уговорили, с част от парите К. да му закупи къща в с. ***, а останалата част да внесе по банкова сметка и всеки месец да заплаща на Е. С. определена сума, докато е жив. К. обаче не намерил подходяща къща за пострадалия, а подсъдимият Х. П. се съгласил С. да живее в неговата къща в селото, докато е жив срещу сумата от 5000лв.

След продажбата на жилището си през 2015год., пострадалият Е. С. заживял в наследствената къща на подсъдимия Х. П.. Ежедневно злоупотребявал с алкохол и не се хранел редовно, поради което здравословното му състояние се влошило. Тъй като имал изключително лоша хигиена - както лична, така и в битова, отношенията му с подсъдимия Х. П. се влошили, поради което последният го оставил да живее само в една стая, на първия етаж по коридора вляво, а другите стаи в къщата заключил.

На 18.05.2022год. двамата подсъдими заедно със св. В. Т. посетили наследствената къща в с. ***, като се придвижили от гр. София до селото с лек автомобил, собственост на подсъдимия Х. П., но управляван от негов познат.

Последният оставил подсъдимите в селото, в което смятали да останат няколко дни, а само той се прибрал в София с влак.

Докато били все още в селото, на 21.05.2022год. подсъдимите и св. Т. отишли на гости на свой съсед, където престояли от 19,00 часа до 22,30часа. Прибирайки се оттам, подсъдимият Х. П. установил, че входната врата на къщата му е заключена, а от вътрешната страна има ключ, поради което не можели да влязат. Започнал да тропа и вика, както и да чука по прозореца на стаята, в която бил пострадалият Е. С..

Последният се събудил и отключил входната врата на къщата. Ядосан от това, подсъдимият Х. П. хванал пострадалият Е. С. за рамото и му нанесъл удар с юмрук в лицето, и тъй като пострадалият се бил хванал за него, двамата паднали на пода. След като се изправил, подс. Х. П., заедно с другия подсъдим Е. П., който в това време също влязъл в коридора на къщата, започнали да нанасят удари с ръце в главата на пострадалия и с крака в тялото му. След като преустановили побоя, подсъдимият Х. П. го хванал под мишниците и го издърпал в стаята, която пострадалият обитавал и затворил вратата.

На другия ден, в ранния следобед, подсъдимите си тръгнали за гр. София. Преди да тръгнат чули пострадалият да хърка в стаята си, но не проверили какво е състоянието му. В София се прибрали се с автомобила на подс. Х. П., управляван от св.

М. К..

След побоя и в промеждутъка от 23.05.2022г. до 25.05.2022г. настъпила смъртта на пострадалия.

На 26.05.2022г. трупът на Е. С. бил открит от кмета на селото - св. Л. Х., който отишъл специално до къщата да провери какво става. Св. Х. позвънил на тел. 112.

Пристигнал екип на ЦСМП-Враца, който констатирал смъртта на пострадалия.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие, а впоследствие - на 27.05.2022г. - и оглед на труп и аутопсия на починалия Е. С.. Експертно се установило, че смъртта отговаряла на второ-четвърто денонощие, т.е. настъпила в промеждутъка 4 от 23-ти до 25-ти май 2022г.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на побоя пострадалият Е. С. е получил съчетана травма: закрита черепно-мозъчна травма /ЧМТ/, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане на меките черепни обвивки двустранно теменно-слепоочно, както и двустранно тилно, мозъчна контузия в зоната на дясно полукълбо на големия мозък слепоочно към тилно, розов ликвор, мозъчен оток с вклиняване; гръдна травма изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребра вляво с кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош двустранно; кръвонасядания, оток и охлузвания на лицето с кръвонасядания на меките тъкани в дълбочина; кръвонасядания на четирите крайника, кръвонасядания на гръдния кош, оток и охлузване поясно, разкъсно-контузна рана на дясна длан.

При аутопсията на трупа са установени общи заболявания – атеросклероза и миокардиосклероза. Не е установен етилов алкохол в кръвта. Установила се картина на прижизненост на уврежданията.