Решение № 260209 от 17.12.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер260209/17.12. Година 2020

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд

Втори наказателен състав

На шестнадесети декември

Година 2020

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петя Котева

Секретар: Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01825 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2118238 на ОД на МВР Перник, с който на А.Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лв (шестотин и петдесет) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят А.Х. К., чрез упълномощения си защитник – адв. Г.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от адв. Б., който поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на процесния ЕФ. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На

07.05.2018г. в 14:43 часа на път І-6, км 84+000, бензиностанция Петрол преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към с. Драгичево лек автомобил „Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № ******със скорост от 117 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания в периода от 13:45 часа до 15:15 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 11.05.2018 г. с рег. № 1158р-2882.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на

А.Х. К., ЕГН **********, срещу която е издаден процесния ЕФ, в който било посочено, че превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 57 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 650 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. А.К. не се възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от А.К.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0013024 установява, че на 07.05.2018г. в 14:43 часа автомобил с рег. № ******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 248-ИСИС от 11.12.2017г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-374 от 10.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 84+000 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, монтиран 140 м преди горецитирания участък.

От правна страна:

Не се спори, че към датата на констатиране на нарушението лек автомобил „Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № ******е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.

По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.

Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са некоректни.

На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0013024, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Наличието на заснето второ превозно средство в изображението не поставя под съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на К., тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила с рег. № РК 6992 ВР.

Настоящият състав намира, че са основателни наведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:

На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В протокола по чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му в рамките на населеното място гр. Перник по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-374 от 10.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник. В ЕФ, обаче, при фактическото описание на мястото на което е било установено нарушението не е посочен съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали дали моторното превозно средство е управлявано в населено или в извън населено място. В процесния случай липсата на посочване на този обективен елемент води и до невъзможност да се извърши преценка досежно санкционирането на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, която касае превишена скорост в извън населено място.

Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението - км 84+000 на път І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник. Още повече, че за настоящия случай не са били налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а е следвало на основание чл. 189, ал.1 от ЗДвП да се състави на нарушителя акт за установяване на административно нарушение, тъй като в релевантната санкционна норма при установена скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч разрешената максимална скорост в населено място (чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП), е предвидено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което е следвало да се приложи общия ред.

Следва да се отбежи, че при описание на нарушението в обжалвания фиш е отбелязана като установена скорост точно засечената с автоматизираното техническо средство такава от 117 км/ч, без да е приспаднат в полза на нарушителя толеранса, който наказващия орган приема като допустима техническа грешка при измерването на скоростта. При това положение е налице неяснота при определянето на наказуемата скорост, което съставяла друго нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.35 договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. се установява, че жалбоподателят А.Х. К. е възложила на адвокат Г.Б. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ.