Решение № 949 от 28.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Русе, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20244520100292 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от М. Ф. Я. против М. А. Я..

Ищецът твърди, че с ответника живели заедно във фактическо съжителство от 2018 година. Сключили граждански брак на 15.06.2022 год. От съвместното им съжителството имат едно непълнолетно дете Г. М.ов Я., роден на 18.10.2019 г. Твърди, че тя има още едно дете -Е* М. Р* на 5 години, което е с неизвестен баща.

След сключване на брака заминали за Г., заедно с двете деца, където живели съвместно в квартира под наем. Първоначално съпругът й бил много ангажиран, погрижил се да се обзаведе квартирата. Намерил си работа и работел, а тя се грижела за детето им и домакинската работа.

Скоро обаче отношенията между тях като съпрузи охладняли, започнали разправии за дребни неща в домакинството. Причините за влошаване на отношенията им били основно парите, издръжката им, както и поведението на съпруга й, който предпочитал след работа да бъде с приятели и да се черпят, вместо в дома им. Тя останала сама с детето в чуждата държава. Опитали се да се настроят към живота в чужбина, но за съжаление съпругът й не искал да си променя навиците и предпочитал да живее само за себе си и да не се съобразява с тях и техните нужди.

От началото на 2023 г. ответникът се дистанцирал от нея и детето им и не се интересувал от тях. Не полагал грижи за детето, не проявявал заинтересованост за нуждите му. Липсвало каквато и да е била съпричастност към проблемите и потребностите на семейството.

1

Отначало ищецът приемала това поведение като част от тревогите му и стреса, че са в чужда страна и им е трудно, но това поведение не се променило, напротив все повече се проявявало. През последните няколко месеца на съвместното им съжителство в Г., ответникът бил изцяло незаинтересован от проблемите на семейството, не участвал при обсъждане и приемане на важни решения. Изцяло бил ангажиран от личните си проблеми и потребности. Бил изнервен и започнал да проявява агресия срещу нея и детето. През месец май имали спор относно проблемите в семейството им. Той се изнервил и в яда си изпочупил всички мебели в жилището, в което живеели. След този скандал и проявена агресия, ищецът незабавно организирала прибирането си в България с детето, тъй като от една страна нямали условия за живот- дори леглата били счупени, от друга страна се страхувала от физическа разправа за себе си и за детето. През май 2023 г. се прибрала в България, заедно с детето и останали да живеят в гр. Русе, а ответникът останал в Г.. Към момента със сина им и другото й дете живеят при нейни близки роднини, които се грижат за тях. От тогава са фактически разделени с ответника и почти не поддържат контакт.

През лятото на 2023 г. ответникът няколко пъти се обадил по телефона и изпратил малко пари за детето. Не е идвал в България и не са се виждали. От общи познати в Г. разбрала, че от месец септември е заживял с друга жена. От тогава не се е обаждал, не се е интересувал от детето и от нея, включително и за новогодишните празници.

Счита, че всички натрупани нерешени проблеми в семейството са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, който не може да се запази и са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяването му е развод. Заявява, че вина за разстройството на брака има само ответникът.

Намира, че с оглед възрастта на детето Г. - 4 години, както и предвид обстоятелството, че основно тя полага грижи за него, родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване от майката, а на бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето. Претендира издръжка за детето в размер на 400 лева от датата на предявяване на иска. Бащата работи в Г. и получава високи доходи, няма други деца, които да издържа, а тя е безработна и полага грижи и издръжка и за още едно дете на 5 години, което няма баща.

Преди да заминат за Г. страните живеели в дома на нейни близки роднини в гр. Русе, ул. Й* Д* № 112. Претендира да й бъде предоставено за ползване семейното жилище в гр.

Русе, ул. Й* Д* № 112 на нея.

Желае след развода да възстанови предбрачното си име - Р*.

Претендира разноски.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му от съда особен представител, не оспорва изложените в исковата молба факти, възразява относно режима на родителски отношения и претендираната издръжка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

2

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 0020220190, издадено на 15.06.2022 год. от Община Русе въз основа на акт за граждански брак № 0190/15.06.2022 год., М. А. Я., ЕГН ********** и М. Ф. Р*, ЕГН ********** са сключили граждански брак на 15.06.2022 год. в гр. Русе, за което е съставен акт № 0190, като съпругата след брака приела да носи фамилното име Я..

Допреди раздялата страните са живели в семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. Й* Д* № 112.

Страните са родители на детето Г. М.ов Я., ЕГН **********, родено на 18.10.2019 год. в гр. Русе.

От показанията на свидетелите С. Й*ова А* и Г* СЕ*дин О* се установи, че страните са във фактическа раздяла от края на 2023 година, когато след скандал ответникът изпотрошил мебелите в обитаваното от съпрузите жилище във Федерална Република Г., където живели по това време. Съпрузите заминали за Г. през 2022 год., тъй като били много притеснени финансово. Надявали са на по- добър живот там. В началото ответникът проявявал грижа към съпругата и детето, но впоследствие започнал да употребява алкохол и да проявява агресия. Скоро след като съпругата се върнала в България, ответникът започнал да публикува в социалните мрежи снимки с друга жена, от които недвусмислено ставало ясно, че те са във връзка. Всички близки и съседи на семейството виждали снимките.

Свидетелят А* го отстранила от списъка си с приятели, тъй като не искала да вижда неговите публикации с новата жена в живота му.

Двамата свидетели сочат, че ответникът работи като строител в Г., като се похвалел на свидетеля О*, че взема между 2000 и 2500 евро месечно. В социалните мрежи демонстрирал добър стандарт на живот. Никой от свидетелите не е чувал да е плащал издръжка за детето от раздялата насам, нито да е идвал в България при семейството си, след като съпругата е напуснала Г..

Въз основа на гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания и писмените доказателства, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.

Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

І.По иска с правна квалификация чл. 49, ал.3 от СК.

Бракът е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В 3 тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните, е довела да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на съпруга.

II. Фамилното име след развода – чл. 53 СК.

След прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име – Р*, тъй като това съответства на нейното желание.

ІІІ. Досежно ползването на семейното жилище – чл. 56 от СК.

При допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът не претендира да му се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. Й* Д* № 112, тъй като е собственост на роднини на ищеца. Ищецът е направила искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.

ІV. Издръжка между съпрузите:

Страните не претендират издръжка един спрямо друг.

V. Относно упражняването на родителките права – чл. 59, ал. 2 СК.

Според Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.

Упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, тъй като това съответства на фактическото положение, установено от родителите, което няма причина да бъде променяно. Ответникът не е сезирал съда с такова искане.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както е поискано в исковата молба: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч. и 15 дни през лятото, когато те не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и с оглед възможностите на 4 детето. Не са налице данни бащата да има възможност да упражнява по- разширен режим, както е поискал особеният му представител. При положение, че повече от половин година не е потърсил детето си, едва ли би се възползвал от такъв, а и майката е предложила възможност за допълнителни уговорки в случай, че бащата се върне в страната и изяви желание да контактува с детето. На този етап съдът приема, че ответникът се е отдал на личния си живот и е дезинтересиран от детето си, поради което не е необходимо определяне на режим, различен от предложения от ищеца.

VІ. Издръжката на децата – чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.

Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка за деца при развод от 233.25 лева, считано от 01.01.2024 год., нуждите на почти 5- годишния Г. от храна, облекло и други потребности, както и като вземе предвид липсата на доказателства за доходите на ответника, а от друга страна липсата на каквато и да е ангажираност в отглеждането на детето, бащата следва да заплаща издръжка на детето в размер на 400.00 лева, които са равни на около 200 евро- сума, която е незначителна спрямо доходите на ответника като строителен работник в Г. и с които той се е похвалил на близки и съседи. Издръжката се дължи от предявяване на иска- 18.01.2024 год., като съдът отчита и инфлационните процеси в последните месеци с тенденция за запазването им в бъдеще, според водещи икономисти.