Решение № 442 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110121644 по описа за 2024 година

........ е предявила по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване срещу ....... положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2509.59 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за клиент с абонатен № ....... и адрес на топлоснабдения имот в ....... за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (06.03.2024 г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 610.28 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2024 г. по ч. гр. д. № 13202/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.

След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в ........, абонатен № ....... за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че продажбата на топлинна енергия се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот не е изпълнил регламентирани от закона задължения и не е сключил договор при Общи условия, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК (който е започнал да тече на 10.06.2024 г. и е изтекъл на 10.07.2024 г.) ответникът не е подал отговор. В депозирано на 27.05.2025 г. становище ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по аргументи, че през процесния период не е ползвал имота и същият е бил във фактическата власт на трети лица (наследниците на починалия наемател). Не оспорва, че за процесния имот и период между 1 страните не е бил сключен писмен договор по доставка на топлинна енергия, но оспорва да е бил канен от ищеца за сключване на такъв договор. Оспорва дължимостта на лихвата за забава с оглед претенцията за главницата, доколкото същата е на правно оснвоание неоснователно обогатяване, поради което претенция за лихва може да се претендира след покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ответникът не бил получил такава. Оспорва да е получавал фактури от ищеца, както и такива изобщо да са били издавани от него за процесния период. Претендира разноски.

Останалите наведени възражения в депозираното становище от 27.05.2025 г., поради настъпила преклузия с изтичане на срока за отговор, съдът с определение от 07.10.2025 г. е оставил без разглеждане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 13202/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 22.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за горепосочените суми, касаещи топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......., абонатен № ........ Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на ответника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 51442 от 08.04.2024 г. срок ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си спрямо ответника в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Дефиницията по §1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ предвижда, че "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия. В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а именно в чл. 1, ал. 2 от ОУ е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия. В настоящия случай обаче ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване.

Страните не спорят, че по отношение на процесния имот не е сключен договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал.

1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между страните не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на 2 правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия).

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а именно: че през процесния период не е ползвал имота и същият е бил във фактическата власт на трети лица (наследниците на починалия наемател), респ. да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както и че същият е собственост на ответника, като последното се установява и от представените по делото писмени доказателства (Акт за частна държавна собственост № ......./30.11.2016 г., молба на МФ от 23.01.2009 г. и Заповед № ....... г.).

Основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали за процесния период, процесният имот е бил предоставен за временно възмездно ползване на трети за спора лица или именно ответникът е бил ползвател на същия, респ. е потребил претендираното количеството топлинна енергия за процесния период.

В подкрепа на възражението на ответника, че през процесния период не е ползвал имота и същият е бил във фактическата власт на трети лица, а именно наследниците на починалия наемател – ....., по делото са допуснати и събрание писмени доказателства, а именно: Решение № 1258 на ВС на НРБ от 06.06.1974 г., доклад за отдаване под наем, четири броя договори за наем, съответно от 23.07.1974 г., от 09.7.1998 г., от 22.05.2001 г. и от 03.06.2004 г., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници от 19.05.2021 г., от които е видно, че процесният имот е бил предоставен за временно възмездно ползване, т. е. под наем на ........ за период с крайна дата – смъртта на наемателя, а именно до 11.01.2011 г., респективно много преди началото на исковия период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. От представените доказателства не може да се обоснове извод за съда, че наследниците на починалия наемател са продължили да ползват процесния имот през процесния период, респективно, че именно те са се обогатили от доставената до имота топлинна енергия, поради което наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно, доколкото същото е в тежест за доказване на ответника, като такова доказване не бе проведено.

В този смисъл следва да бъде посочено, че основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с осъществената услуга дялово разпределение, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е обеднял (така решение № 1576 от 19.03.2024 г. по възз. гр. дело № 1221/2023 г. по описа на СГС, IV-Д състав).

Видно от представените по делото три броя покани и два броя известия за получаване се установява, че ищецът многократно е канил ответникът да подпише договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което наведеното в тази насока възражение на ответника също е неоснователно.

По делото са допуснати и назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения съдът кредитира като пълни, обективни и компетентно изготвени.

От заключението на съдебно-техническа се установява, че процесния период сградата, находяща се на адрес: ..... е била непрекъснато топлоснабдена. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като 3 общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на ........, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стойността на потребената от ответника за процесния имот и незаплатена топлинна енергия за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на сумата от 2509.59 лева, от която сумата от 897.06 лева за ТЕ за отопление на имота и сумата от 1578.66 лева за ТЕ за БГВ, а законна лихва върху главницата за процесния период възлиза на 610.28 лева. Така установените от вещото лице дължими суми екзактно съответстват на исковите претенции.

Въз основа на така изложеното съдът намира за безсъмнено установено, че за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. ответника се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот, респективно се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради което и иска спрямо него за сумата от 2509.59 лева следва да бъде уважен, като същата се дължи ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането.

По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му.