Определение № 1600 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600 гр. София, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501574 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.10.2022 г. на ищеца „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ срещу определението от 5.10.2022 г. по т. д. № 35/2021 г. на Окръжен съд – гр. Видин, с което е прекратено исковото производство.

В жалбата се твърди се, че неправилно съдът е приел, че предявените искове за прогласяване нищожността на процесните договор за кредит и договор за встъпване в дълг са недопустими поради липса на правен интерес. Сочи се, че исковете са за попълване на масата на несъстоятелността и ако бъдат уважени, то ще отпадне задължението на „Елит Петрол“ АД като съдлъжник по договор за кредит на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „КТБ“ АД, което възлиза на повече от 15 млн. щатски долара. Твърди се, че по този начин имуществото от масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД няма да обезпечава плащането на чужди задължения, а ще бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите му. Твърди се, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността не били изчерпателно изброени в глава 41 от ТЗ, като такива били и исковете за нищожност на действия и сделки. Сочи се, че не било вярно, че процесните искове вече били предявени от синдика в производството по чл. 694 ТЗ, тъй като предмет на същото били вземанията, предявени от кредитора, а не основанията за нищожност на процесните договори.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата.

Ответниците „Нафтекс Петрол“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Варна Сторидж“ ЕООД – редовно уведомени – не вземат становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/, 1 представлявано от синдика, с искова молба от 8.10.2021 г. срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, „Нафтекс Петрол“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Варна Сторидж“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за банков кредит от 27.03.2014 г. „КТБ“ АД е отпуснала на „Нафтекс Петрол“ ЕООД кредит в размер на 15 000 000 щатски долара за оборотни средства. На същата дата между „КТБ“ АД, „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД бил сключен и договор за встъпване в дълг, с който от последните била поета солидарна отговорност за задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен като сключен в нарушение на действалата към 27.03.2014 г. редакция на чл. 44, ал. 5 ЗКИ, тъй като общата експозиция на банката към „Нафтекс Петрол“ ЕООД надвишавала значително 25 % от собствения капитал на банката, като забранената експозиция се формирала именно от процесния кредитен договор. Договорът бил сключен и в нарушение на изискванията на чл. 114 ЗППЦК, тъй като за сключването му не било взето решение от управителния съвет на „Петрол“ АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Липсата на такова решение водело и до липса на надлежно съгласие на „Нафтекс Петрол“ ЕООД за обвързване с процесния договор.

До такова водело и обстоятелството, че договорът не бил подписан от органните представители на банката и на кредитополучателя. Поради това договорът за кредит бил нищожен – като сключен в противоречие на закона и при липса на съгласие. Нищожният договор за кредит обуславял и нищожност поради липса на основание на обусловеният договор за встъпване в дълг. Последният бил нищожен и поради липса на съгласие, тъй като не бил подписан от законните представител на банката и на „Елит Петрол“ АД, както и поради нарушение на чл. 44, ал. 4 и 5 ЗКИ в приложимата редакция. Договорът за встъпване в дълг противоречал и на добрите нрави, тъй като „Елит Петрол“ АД поело солидарната отговорност безвъзмездно, без насрещна престация, като по този начин били ощетени всички други кредитори на дружеството. Договорът бил сключен и в нарушение на правилата на чл. 114 ЗППЦК, тъй като за сключването му не било взето решение от управителния съвет на „Петрол“ АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на едноличен собственик на капитала на „Елит Петрол“ АД. Предвид изложеното е поискано от съда: 1) да признае за установено, че договорът за банков кредит от 27.03.2014 г. е нищожен на посочените основания, и 2) да признае за установено, че договорът за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. е нищожен на посочените основания.

От вписванията в търговския регистър, а и от приложените към исковата молба доказателства е видно, че с решение от 8.05.2018 г. по т.д. № 18/2018 г. на ОС Видин е открито производство по несъстоятелност спрямо „Елит Петрол“ АД на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, а с решение от 7.12.2022 г. дружеството е обявено в несъстоятелност на осн. чл. 710 ТЗ.

Установява се и, че в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ с молба с вх. № 2077/28.06.2018 г.

„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ е предявила редица вземания, измежду които и по процесните договори за кредит и за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. в общ размер на 19 493 248,49 щатски долара, включващи: 1) 16 449 391,38 щатски долара – главница, 2) 2 184 312,49 щатски долара – законна лихва върху просрочена главница за периода 10.08.2015 – 22.06.2018 г., 3) 859 544,62 щатски долара – разноски. Тези вземания са включени в списъка на неприетите от синдика вземания, обявен в ТР на 6.09.2018 г., наред с други неприети вземания на същия кредитор. Срещу неприемането на вземанията е било подадено възражение с вх. № 2728/12.09.2018 г. на „КТБ“ АД, което е било оставено без уважение с определение от 30.07.2020 г. по чл. 692 ТЗ, обявено в ТР на 10.08.2020 г. В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ кредиторът „КТБ“ АД е 2 предявил положителен установителен иск за същите вземания, както и за други неприети вземания, по повод на което е образувано т.д. № 50/2020 г. на ОС Видин.

В подадения на 2.12.2021 г. отговор на исковата молба от „КТБ“ АД е оспорена допустимостта на предявените искове за нищожност. Твърди се, че чрез тях се заобикалял законът по отношение на реда за предявяване и приемане на вземания предвид образуваното т.д. № 50/2020 г. на ОС Видин. Твърди се и, че аналогични искове били предявени по т.д. № 30/2019 г. на ОС Видин, което било прекратено с определение от 23.07.2020 г., поради което настоящото производство било заведено в противоречие с принципа „ne bis in idem“. Исковете спрямо „Варна Сторидж“ АД били недопустими и защото това дружество не било страна по нито един от двата процесни договори.

Исковете спрямо „Нафтекс Петрол“ АД били недопустими и тъй като спрямо това дружество също било открито производство по несъстоятелност, по повод на което процесният договор за банков кредит бил оспорен с аналогични възражения по т.д. № 58/2015 г. на ОС Ловеч, към което е присъединено т.д. № 100/2015 г. Поддържа се и, че липсвал правен интерес от исковете, тъй като те не били за попълване на масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД.

Представен е и препис от подадения от „Елит Петрол“ АД отговор на исковата молба по т.д. № 50/2020 г. на ОС Видин, в който наред с другото са направени възражения за нищожност на процесните договори за банков кредит и за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. на същите основания, както и по настоящата искова молба.

Представен е и препис от искова молба на „Елит Петрол – Ловеч“ АД срещу „Елит Петрол“ АД и „КТБ“ АД, с която са предявени искове по чл. 674, ал. 1, т. 2 ТЗ, а при евентуалност и по чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу процесния договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. По исковата молба е образувано т.д. № 30/2019 г. на ОС Видин, което е било прекратено с определение от 23.07.2020 г., влязло в сила на 1.09.2020 г.

С обжалваното определение от 5.10.2022 г. първоинстанцционният съд е приел, че предявените искове по чл. 26 ЗЗД са недопустими, като е споделил възраженията на ответника. Налице била пречката по чл. 126, ал. 1 ГПК предвид предходно образуваното т.д. № 50/2020 г. на ОС Видин, в което били заявени същите възражения за нищожност и било открито производство по чл. 193 ГПК спрямо процесните договори. Прието е, че делото било заведено в противоречие с принципа „ne bis in idem“, предвид предходно образуваното по т.д. № 30/2019 г. на ОС Видин, прекратено с влязло в сила определение от 23.07.2020 г. Прието е, че ответникът „Варна Сторидж“ ЕООД не е легитимирано по настоящите искове, тъй като не е страна по процесните договори. Прието е, и, че исковете спрямо „Нафтекс Петрол“ АД били недопустими и поради това, че спрямо това дружество също било открито производство по несъстоятелност, по повод на което процесният договор за банков кредит бил оспорен с аналогични възражения по т.д. № 58/2015 г. на ОС Ловеч, към което е присъединено т.д. № 100/2015 г. Липсвал и правен интерес от исковете, тъй като те не били за попълване на масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД, доколкото не се твърдят извършени плащания от това дружество по договорите.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Определението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.

1. Противно на приетото от първоинстанционния съд спрямо настоящото дело не е налице 3 пречката по чл. 126, ал. 1 ГПК, според която разпоредба когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. С предявените по настоящото дело искове се желае прогласяване нищожността на процесните договори за кредит и за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., по който единствено предмет ще се формира и силата на пресъдено нещо. Предмет на исковете по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, по които е образувано т.д. № 50/2020 г., е установяване съществуването на вземанията, произтичащи от процесните договори, само по който въпрос ще се формира СПН, а не и по валидността на договорите. Вярно е, че валидността на договорите е преюдициален въпрос спрямо съществуването на вземанията, но формално не е налице предметно съвпадение между двете дела.

Без значение за този извод е наличието на открито производство по чл. 193 ГПК в рамките на т.д.

№ 50/2020 г. спрямо документите, обективиращи процесните договори – производството по чл.

193 ГПК има единствено вътрешнопроцесуално значение и не определя предмета на делото.

Същевременно, не е налице и субектно съвпадение, тъй като страни по настоящото дело са „Елит Петрол“ АД, „КТБ“ АД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Варна Сторидж“ ЕООД, само между които ще важи СПН на решението. Страни по т.д. № 50/2020 г. са „КТБ“ АД, „Елит Петрол“ АД и синдикът на същото, но решението ще има действие спрямо всички кредитори на несъстоятелността – чл. 694, ал. 8 ТЗ. Последицата по чл. 694, ал. 8 ТЗ обаче няма да важи спрямо исковете по настоящото дело, тъй като то не е дело по този ред /на чл. 694 ТЗ/. Следователно, евентуално решение по настоящото дело няма да има действие спрямо всички кредитори на несъстоятелността, което означава, че не е налице и субективно тъждество между двете дела, а това също обуславя липсата на пречката по чл. 126, ал. 1 ГПК по отношение на настоящото дело.

2. Несподелимо е и становището на първоинстанционния съд, че настоящото дело било заведено в противоречие с принципа „ne bis in idem“, предвид предходно образуваното по т.д. № 30/2019 г. на ОС Видин, прекратено с влязло в сила определение от 23.07.2020 г. Посоченото т.д.