Решение № 6622 от 26.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6622

Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА канд № 20267050701247 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Дентален център I Варна“ ЕООД чрез адв. Р. Н. срещу решение № 265 от 06.03.2026 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110205166 /2025 г., по описа на ВРС, с което е изменено НП № 03 – 2500558 от 18.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Дентален център I Варна“ ЕООД, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева), като е намален размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 /лева/ 766,85 евро.

С решението са присъдени разноски в полза на ИА „Главна дирекция по труда“, представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството пред Варненския районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна, в алтернативност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпили са в деня следващ откритото съдебно заседание писмени бележки с.д.№10169/15.05.2026г., в които се изразява становище за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. По съществото на спора отправя искане да бъде оставено в сила обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно, обосновано в своята цялост. Излага съображения, че първоинстанционният съд, в своето решение е обсъдил обстойно всички обстоятелствата, които са относими към делото и е приложил правилно съответните правни норми. Мотивиран е от доказателствата, които кредитира, а именно сведенията от управителя на дружеството, в което той сам признава, че този работник работи за дружеството от 2019г., както и правилно са кредитирани свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, в това число и на лицето И. С., който също сам заявява, че е наясно, че работи в сивия сектор и не му се плащат осигуровки като дори посочва дата на възникване на трудовото правоотношение-2017г. Поддържа изложените възражения в писмен отговор по касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК.

По аргумент от чл. 220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС установил, че към 02.08.2025 г. св. И. К. С. престирал трудови функции като пазач към дружеството „Дентален център I Варна“ ЕООД, без между него и дружеството да е бил подписван трудов договор в писмена форма. На 30.08.2025 г. се случил инцидент със св. С. на работното му място, вследствие на което св. П. Б. Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „Дентален център I Варна“ ЕООД. Св. Б. свалил сведения и събрал писмени доказателства за характеристиките на правоотношението между дружеството „Дентален център I Варна“ ЕООД и св. И. К. С., като преценил, че по своя характер правоотношението е трудово, като установил, че липсва сключен в писмена форма трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Преценявайки, че с това свое поведение дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на 22.10.2025 г. бил съставен АУАН. В предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 18.11.2025 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил на дружество „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

За да измени процесното НП съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, при правилно установена фактическа обстановка, както и че при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Установена е обективната съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. При индивидуализиране на наказанието, съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство, поради което е изменил НП към минимално предвидения в нормата размер.

Съдът, в настоящия съдебен състав, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение. Като изцяло неоснователно и необосновано, следва да се отхвърли релевираното съображение досежно допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

За да имени процесното НП, ВРС извършил проверка на съдържанието на АУАН, на НП, на доказателствата приложени в преписката и правилно и обосновано констатирал, че административно-наказателното производство е проведено при спазване изискванията на ЗАНН за реда, за съдържанието на акта и на постановлението и за сроковете за издаването им. При постановяване на решението си въззивният съд, след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е изложил мотиви по направените от касатора възражения. С процесното НП дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е допуснало лицето И. К. С., с [ЕГН] да работи като „пазач на повикване“ в полза на дружеството „Дентален център I Варна“ ЕООД, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение, поради което е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение– работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, досежно неправилно приложение на материалния закон. В производството пред въззивния съд са представени доказателства и изслушани свидетелски показания от които по категоричен начин се установява, че лицето И. К. С. е престирало работна сила в полза на „Дентален център I Варна“ ЕООД без сключен писмен трудов договор между страните. От доказателствата правилно ВРС е достигнал до извода, че С. е престирал труд, изпълнявайки функциите на длъжност „пазач“, при определено работно време, определено работно място и договорено трудово възнаграждение, без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение и са налице задължителните елементи на едно трудово правоотношение.

По силата на трудов договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, като е подчинено на работодателя. Видно от доказателства по делото и показанията на св.С. графиците за работните смени се изготвят от друго лице и той изцяло се съобразява с тях, поради което извода на ВРС, че не може да се приеме, че св. С. сам, по своя воля организира работата си в изпълнение на гражданско правоотношение е съобразен с приложимия материален закон.

График за работа, определянето на началния период на започване на работния процес, както и продължителността на работния ден са обстоятелства, които сочат на съществуваща йерархическа зависимост спрямо разпорежданията на работодателя, характерна за трудовото правоотношение. Твърдението, че правоотношенията са в резултат на граждански договор не променя решаващия правен извод за трудовоправния характер на правоотношението, което е съществувало между С. и дружеството-касатор, тъй като водещо е не наименованието на един договор, а съдържанието и произтичащите от него правни последици, ведно с действителното фактическо състояние по изпълнението му. При безспорна установеност на характера на отношенията между касатора и С. и неспазване на изискванията на КТ за тяхното оформяне с трудов договор в писмена форма, допускането на работника до работа без наличие на сключен такъв договор сочи за осъществено от дружеството нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ. С оглед горното и минималния размер, предвиден в относимата санкционна разпоредба от 766, 85 евро /1 500 лева/ , в рамките на който е била намалена наложената имуществена санкция от ВРС, се налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение, съдът намира, че следва при съобразяване с отменената и отхвърлена част на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ИА „Главна инспекция по труда“ да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 49, 85 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 от 06.03.2026 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110205166 /2025 г., по описа на ВРС за 2025г.

ОСЪЖДА „Дентален център I Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 24 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 49, 85 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�