Решение № 121 от 15.10.2021, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Димитровград, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610100539 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция срещу ответника Д. Б. Ж. за установяване съществуването на вземането си по отношение на него, посочено в издадена по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Поддържа, че предявява исковата си претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от Договора. Заявява, че между „БТК“ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне за ползване на мобилна услуга за мобилен №9876743352 при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент в размер на 19,99 лева за срок от 24 месеца. Въз основа на така сключения договор, от „БТК“ЕАД били издадени 3бр.фактури на 15.02.2018г., 15.03.2018г. и 15.04.2018г. на обща стойност 59,94 лева, от които ищецът имал интерес да претендира сумата в размер на 48,43 лева, за която е издадена заповедта за изпълнение. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Датата на деактивация на процесния абонамент била 22.05.2018г.

Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника, последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба 1 уведомление.

Доколкото ответника не изпълнила задълженията си по горепосочения договор, на 23.12.2020г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1603/2020г., по което на 29.12.2020г. съдът издал Заповед №260365 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 48,43 лева-неплатено задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.09.2017г., сключен между него и „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била връчена на ответника, който в законоустановения срок депозирал възражение, че не дължи изпълнение на задължението по нея. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Б. Ж. дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 48,43 лева, представляваща главница- неплатено задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за периода от 15.01.2018г. до 14.04.2018г., заведени под клиентски №13930693001, сключени между ответника и „БТК“ЕАД, ведно с лихва за забава за времето от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

От извършена по делото служебна справка ГРАО се установява, че имената на ответника с ЕГН ********** са записани Д. Б. Ж., а не както в исковата молба неправилно са посочени като Д.Ж. Б..

Ответникът Д. Б. Ж. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е бил в договорни отношения с „БТК“ЕАД и е ползвал предоставените му услуги, но посочва, че не е получил издадените от него фактури, поради което не бил заплатил и задълженията си. Счита, че не е налице редовно упълномощаване за изпращане на уведомителни съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД и налице е неизпълнено задължение на цедента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения от ищеца препис от Заявление/Договор за предоставяне за ползване на мобилна услуга от 08.09.2017г. „БТК“ЕАД се е задължила да предостави на Д.

Б. Ж. мобилни услуги за мобилен №876743352 при условията на тарифен план VIVACOM iTraffic L с месечен абонамент в размер на 19,99 лева за срок от 24 месеца. В Декларация, представляваща първа страница от горепосочения Договор, ответникът декларирал, че е запознат с това ,че доколкото договора е сключен на 08.09.2017г. фактурата за задълженията му ще се издава на 15-то число на месеца, като срока за плащане на задължението по нея е 2

18 дни от датата на издаването й.

Съгласно приетата като доказателство по делото

Месечна сметка

№1241684336/15.02.2018г., за предоставени мобилни услуги през периода от 15.01.2018г. до 14.02.2018г., ответника дължи на „БТК“ЕАД сумата от 19,98 лева, както и задължение от предходни периоди от 1,81 лева, като плащането следвало да се извърши до 04.03.2018г.

С Месечна сметка №1243369814/15.03.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни услуги през периода от 15.02.2018г. до 14.03.2018г., в размер на 19,98 лева, а за предходен период било посочено и задължение за плащане в размер на 21,79 лева. Общата сума от 41,77 лева била дължима до 01.04.2018г.

На 15.04.2018г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Месечна сметка №1245051769, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му услуги през периода от 15.03.2018г. до 14.04.2018г., сумата от 19,98 лева, а за предходен период било посочено и задължение за плащане от 41,77 лева. Общата сума от 61,75 лева била дължима до 02.05.2018г.

Съгласно крайна Месечна сметка №1248399461/16.06.2018г., за предоставени му мобилни услуги ответника дължи на „БТК“ЕАД общо сумата от 214,62 лева, като в нея са включени задължения от предходни периоди 48,43 лева и корекции, дарения и услуги от партньори- 166,19 лева. Крайният срок за плащане на задължението по тази месечна сметка е до 02.07.2018г.

Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.

С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора.

Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на Д. Б. Ж. в размер на 48,43 лева, като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е упълномощен да го уведоми ца цесията.

На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията, които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора, „С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и 3 да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

Видно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 01.10.2019г. уведомява Д.Б., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към първото дружество по договори за мобилни услуги в размер на 48,43 лева е прехвърлено към „С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява Д.Б., че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На ответника е указано, че следва да плати задължението си, ведно с всички направени съдебни разноски на „ЮБЦ“ЕООД.

Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 10.03.2021г. от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към Д.Б., произтичащо от договор за мобилни услуги, подписан преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и в размер на 48,43 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер това дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесния договор, на 22.12.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Д.Б.. Образувано било ч.гр.д.№1603/2020г., по което на 29.12.2020г. съдът издал Заповед №260365 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д.Б. да заплати в полза на заявителя сумата 48,43 лева - незаплатено задължение за получени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.09.2017г., сключен с „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева, ведно с направените деловодни разноски от 205 лева. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в заповедта. Поради това, за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №260365/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1603/2020г.

4

Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника Д.Б. са възникнали договорни отношения във връзка с подписан между страните договор за предоставяне на мобилни услуги. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, като се твърди, че той не дължи плащане на посочените в тях задължения, тъй като фактурите не му били връчени до момента.

Спорно по делото е уведомен ли е бил надлежно ответника за извършената цесия на вземането, което „БТК“ЕАД е имало към него.

На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е знаел за задължението си по процесните три фактури, тъй като не е получил своевременно същите. Действително въпросните три фактури не са били връчени непосредствено след издаването им на Д.Б., но това обстоятелство само по себе си не го освобождава от задължението да заплати в срок предоставените му през този период мобилни услуги. Видно от приложената към процесния Договор декларация от 08.09.2017г. е, че ответникът изрично е декларирал, че е уведомен, че месечната фактура за задълженията му за предоставени мобилни услуги ще бъде издавана на 15-о число, като срока за плащане е 18 дни от датата на издаване. В този смисъл,след като страните са уговорили, че дължимите по договора плащания ще бъдат направени в определен срок,то сумата става изискуема след изтичането му. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В тази връзка следва да се посочи, че нито закона, нито сключения между страните договор, вменява на кредитора задължение да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си.