Решение № 232 от 02.07.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. гр. Дград, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДГРАД в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100894 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 от ЗЗД и иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът НЧ „Н.Й.В.“- Дград, представлявано от Г. В. Г., поддържа в искова молба, че на 28.05.1987г. АПК“Г.Д“-Дград, на основание Протокол №11/06.05.1987г. издало заповед да се прехвърли безвъзмездно на ищеца сграда-мелница, заедно с парцел №10, кв.39 в кв.“Ч.“, Дград. С Акт 1 за приемане и предаване на държавни средства от 01.06.1987г., сградата на мелницата и горепосочения парцел били предадени на ищеца. На 06.07.1988г.

ОНС Дград решил да се приеме проект за „Музейна сграда“ в кв.“Ч.“, като на 16.08.1988г. е било издадено Разрешение за строеж №285 на НЧ“Н.В.“ за изграждане на „Музейна сграда“ в парцел Х-271, кв.39 по плана на Дград, в което строително разрешение била вписана и Заповед №155/28.05.1987г. за прехвърляне на парцела и сградата безвъзмездно. На 19.08.1988г. НЧ“Н.В.“ възложило на фирма „Стройпродукт“-София да изпълни обекта като готов строителен продукт, съгласно представен проект и сметка на стойност 68813 лева.

Освен изпълненото от строителната фирма, в изграждането на музейната сграда участвали с безвъзмезден труд и жителите на кв.Ч.. През 2000г. ремонтът бил спрян, поради липса на средства, но от тогава до днес той се стопанисвал от ищеца. На последния обаче случайно му станало известно, че процесния имот е обявен от Б. Б. В., Р. Б. Г. и М. Б. И., последната от които ответник по делото, а първите двама наследодатели на ответниците П. Д. В., Х. Б.

Д., Ж. Б. В., Г. Д. Г., Д. Г. Г. и Б. Г. А., за продажба, след като преди това се снабдили с нотариален акт за собственост на същия, придобит по давностно владение и наследство.

Твърди, че в община Дград със Заповед №10/09.01.1995г. била одобрена поправка на разписния лист на кв.Ч., като имот пл.№271 в кв.39 е бил записан на името на Б. Б. В., Р. Б.

Г. и М. Б. И., на основание Решение №118/14.03.1994г. по гр.д.№521/1993г. по описа на РС1 Дград. Това решение било потвърдено с Решение №235/27.09.1994г. по гр.д.№602 на ОСХасково и отменено от ВС на Република България в производство за преглед по реда на надзора с Решение №333/18.03.2996г. по дело №32/1995г. по описа на ВС на Р.България.

Съгласно последното решение, Б. Б. В., Р. Б. Г. и М. Б. И. не били собственици на имота, а мелницата била разрушена. Мотивите на същото имали доказателствена сила за страните по него. Въпреки това, на 07.11.2000г. Б. Б. В., Р. Б. Г. и М. Б. И. се сна бдили с нотариален акт за собственост на недвижимия имот- земята и сграда-мелница, която към този момент вече не съществувала. При това положение липсвал предмет, което правело нотариалния акт по обстоятелствена проверка нищожен в частта му по отношение на сградата. Както тогава, така и сега сградата била музейна сграда и като мелница не съществувала през 1995г. Тъй като читалището било собственик на сградата, то винаги владеело и терена към нея, като го считало за неразделна част от нея, грижили се за него и го почиствали. Б. Б. В., Р. Б. Г. и М.

Б. И. не били придобили имота по наследство, нито чрез давностно владение. Никой от тях не бил живял в кв.“Ч.“, нито в процесния имот. От 30 години никой от ответниците не бил виждан да идва в имота, нито пък заявявал открито, че го владее. Ежегодно с доброволен труд на хората от читалището имота се окосявал и почиствал от трева и паднали клони и макар сградата да била в груб строеж често се посещавала от представители на читалището.

Имотът не бил ограден, като от три страни имало огради на съседни имоти, а откъм улицата нямало ограда. Всички в квартала знаели, че музейната сграда е на читалището. Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което на основание чл.26 от ЗЗД да прогласи нищожността на Нотариален акт по обстоятелствена проверка №98, том II, акт №1236/07.11.2000г. в частта му, с която е прието, че ответниците са собственици на сградамелница, поради липса на предмет и поради невъзможен предмет с всички законни последици, както и поради противоречие със закона. Иска на основание чл.124 ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение ответниците, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ Музейна сграда. На последно място, иска съдът да отмени изцяло Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство по чл.9 ЗВСОНИ.

Ответниците П. Д. В., Х. Б. Д., Г. Д. Г., Д. Г. Г. , Ж. Б. В., Б. Г. А. и М. Б. И. депозират отговор на исковата молба, в който поддържат, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на исковете, тъй като единствената възможност общински имот, за какъвто е признат процесния съгласно приложените решения по гр.д.

№521/1993г. на РС-Дград, да бъде предаден на НЧ за безвъзмездно ползване е било по реда на Закона за народните читалища, което не е било сторено. С §4 /предишен §3/ от ПЗР на ЗНЧ, приет през 1996г., държавата и общините се задължавали по реда на ЗОбС и ЗДС да предоставят на народните читалища право на безвъзмездно ползване върху сградите и имотите, които са им били предадени за осъществяване на читалищна дейност до влизане на закона в сила. Поради това и народното читалище- ищец можело да бъде единствено и само ползвател, когато е предоставено безвъзмездно ползване върху общинския имот, но не и негов собственик. Поради това, същото не можело да предяви иск за собственост било то установителен или ревандикационен. Титуляр на правото на собственост върху общинския 2 имот си оставала общината, като макар той да се ползвал безвъзмездно от читалището, то общината била активно легитимирана да защитава правото си на собственост върху общинските имоти.

Поради изложеното, иска съдът да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска предвид липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

В случай, че съдът приемел исковете за допустими, оспорва същите като неоснователни. Намира иска с правно основание чл.26 от ЗЗД за неоснователен, тъй като видно от приложените към исковата молба съдебни решения е прието, че е съществувала сграда бивша мелница, която е била преустроена и с увеличена площ и квадратура.

Започналото, но незавършено преустройство, не означавало, че сградата е разрушена, липсвала такава или е променено нейното предназначение. Твърдят, че ищецът не притежава право на собственост върху процесния имот, не може да притежава такова по смисъла на ЗНЧ, като същия е придобит от ответниците по наследство и давност, поради което исковете се явяват неоснователни. На следващо място поддържа, че липсвало твърдение, че цитираното в исковата молба НЧ“Н.Й. В.“ е идентично с ищеца НЧ“Н.Й. В. 1895“, поради което оспорва това обстоятелство. Оспорва обстоятелството ,че сградата на мелницата и парцел 10 в кв.39 са били предадени на НЧ“Н.Й. В. -1895“ и то е станало техен собственик. Липсвали доказателства, че АПК“Г.Д“ е било собственик на процесната мелница и парцел. Оспорват материалната доказателствена сила на Заповед №155/28.05.1987г. и Акт №1/01.06.1987г., както и скица от 16.06.1981г. досежно доказване правото на собственост на ищеца на процесната мелница и парцел. Оспорват скица №459/16.06.1981г. относно отбелязването в нея, че мелницата и парцела са собственост на НЧ“Н.Й.В.“, тъй като не бил ясен автора на това отбелязване. Оспорват правото на собственост на АПК“Г.Д“ върху процесните имоти и правото му валидно да прехвърли собствеността им на трето лице, както и разрешение за строеж №285/16.08.1988г., като документ, доказващ правото на собственост на ищеца върху процесните сграда и парцел. На следващо място поддържат, че въз основа на НА №140 т.2, р.№836, д.№432/1940г. ** и Х. Б.

В. са придобили правото на собственост върху дворно място от 1,3 дка в с.Ч., като в последствие въз основа на протокол №126/25.08.1940г. са започнали строежа на мелница от 56 кв.м. Това било прието за установено и в съдебно решение по гр.д.№521/1993г. на РСДград, представено по настоящото дело. Съдът по същото дело установил, че имало данни, че имота е бил предоставен на НЧ“Н.Й.В.“, поради което той бил общински. Не оспорват обстоятелството, че със Заповед №10/09.01.1995г. била одобрена поправка на разписния лист на кв.Ч., като имот пл.№ 271 в кв.39 е записан на Б. В., Р. Г. и М. И.. Този запис бил валидно извършен предвид представеното влязло в сила решение на РС-Дград след потвърждаването му от ОС-Хасково. Действително това решение било отменено от ВКС, но по различни от изложените от ищеца причини. Върховният съд приел, че сградата, чиято реституция се иска не съществува реално до размерите, които са отчуждени, като приел, че налице е един нов обект, който не подлежи на реституция. Не било вярно твърдението в исковата молба, че мелницата е била разрушена. Същата била преустроена, но поради 3 спирането на ремонта не било променено нейното предназначение. Тя съществувала като мелница фактически и юридически, но не работела като такава към момента. Твърдят, че за имота нямало изготвен акт за държавна или общинска собственост, като с декларация вх.

№63485/10.11.1998г. по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ Приложение №2 Б. В. декларирал имота на този адрес, с което заявил, че той е собствен такъв и посочените в декларацията лица са негови собственици. Въпросният имот бил деклариран като собственост на ответниците и с Декларация №14001947/20.08.2018г. по чл.14 от ЗМДТ от Б. Г. А. и въз основа на НА №127, т.1, рег.№6672, д.№914/07.11.2000г. Видно от Удостоверение №87/05.06.2000г. е, че имотът не бил актуван нито като общинска, нито като държавна собственост до 01.06.1996г. Това не било станало и след издаване на съденото решение на ВКС. Ответникът по делата, по които са представени съдебни решения- община Дград, е оспорвал реституционната претенция на ответниците по настоящото дело, но след като е постановено решението на ВКС не е актувал имота като общински и не го е предал на НЧ“Н.Й. В.- 1895“ по реда на ЗНЧ.

Община Дград не е установила фактическа власт върху имота нито лично, нито чрез трето лице. Сградата и мястото не фигурирали в активите на читалището, като то не се е снабдило с документ за собственост, нито се е легитимирало като негов собственик въз основа на подадена декларация в данъчна служба за заплащане на съответните данъци и то повече от 30 години. Представеният КНА не е нищожен поради липса на предмет, тъй като към момента на неговото издаване сградата е съществувала и доколкото ремонта за преустройството й като читалищна сграда не е бил завършил , то не е бил променен и нейния статут, поради което тя продължавала да съществува като мелница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения от ответниците Нотариален акт №140, т.2, р.№836, д.

№432/1940г., съставен от Чирпански околийски съдия на 05.06.1940г., ** и Х. Б. В. закупили недвижим имот, а именно: Дворно място от 1,3 дка в с.Ч., при страни: улица, ***. С Протокол №126/25.08.1940г., издаден от Служба Снимки, регулации и нивелации е дадена строителна линия и ниво за изграждане на мелница от 56 кв.м. в горепосочения парцел.

Съгласно Сведение за действуващо новооткрито индустриално заведение от 29.03.1944г. в процесния имот е била изградена и започнала да действа Мелница „Б.В.“, като сградата е построена върху 100 кв.м. от дворно място с площ от около 1164 кв.м.

Със Заповед №155/28.05.1987г. на Председателя на АПК „Г.Д“-Дград, на основание Протокол №11/06.05.1987г. на Оперативното бюро на АПК, е наредено да се прехвърли 1бр.сграда за мелница заедно с парцел №10, кв.39, собственост на АПК, намираща се в кв.“Ч.“, безвъзмездно на читалище „Н.Й.В.“-Дград, която ще се ползва за музей на съпротивителното движение, считано от 01.06.1987г.

Според приетото като доказателство по делото Решение №118/14.03.1994г. по гр.д.