Определение № 1153 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600746 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 1260/28.05.2025 г., постановено по ЧНД № 1329 по описа за 2025 г., Районен съд – Бургас е потвърдил постановление на Районна прокуратура – Бургас от 31.03.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7779 ЗМ – 29/2020 г. по описа на РУ МВР – гр.

Камено, водено за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по което С. В. И.е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. С. К. от АК – Бургас, повереник на пострадалата А. М. И., който с подадена частна жалба излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

На първо място излага съображения, че наказателното производство е било спирано два пъти и прекратявано три пъти, като всички прокурорски постановления са били отменяни от първата инстанция и потвърдени от въззивната, като са давани указания за извършване на допълнителни процесуално следствени действия. С последното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, според повереника на пострадалата, прокурорът отново е прекратил наказателното производство, без да изпълни указаните му от съдебните инстанции процесуалноследствени действия. Потвърждавайки постановлението на прокурора, първоинстанционният съд не е взел становище по констатираните от съдебните състави преди три месеца основания за отмяна, включващи непълнота на дължимия анализ и оценка на събраните по делото доказателства, а от там и необоснованост и неправилност на 1 прокурорския акт. Моли определението на БРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на прокуратурата с конкретни указания по прилагане на закона.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Частната жалба срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Досъдебното производство № 7779 ЗМ-29/2020 г. по описа на РУ МВР – гр. Камено, по описа на БРП е образувано на 10.02.2020 г. за причинена на 14.11.2019 г. в с. Р., обл. Бургас, на А. М. И., ЕГН ********** от с. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето, в следствие на причинена фрактура на 11 горен преден зъб и луксация на 21 и 22 зъби чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и устата – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Към наказателна отговорност е привлечена С. В. И., ЕГН **********, на която е предявено постановление с това обвинение.

В хода на разследването са извършени множество процесуалноследствени действия. Разпитани са в качеството на свидетели А.

И., Б. И., Ж. А., М. И., С. И., Ц. И., М. И., С.И., Д. И., С. К., С. Х. – Д., Т. И..

Проведени са очни ставки между С. И. и А. И., С. И. и М. И., Б. И. и М. И., С.

И. и А. И., Д. И. и А. И., Д.И.и М. И.. Назначени и изготвени са били съдебно – медицински експертизи. Приобщени по надлежния ред са и писмени доказателства.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследване по делото, прокурорът при РП – Бургас е приел, че наказателното производство, водено срещу С.И. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, следва да бъде прекратено изцяло поради недоказаност на обвинението. Според представителят на държавното обвинение , в хода на разследването са се формирали две групи свидетели, поддържащи две разнопосочни версии относно действията на обв. И..

Застъпва становище, че и на двете групи свидетели не може да се даде пълно доверие, тъй като всичките се намират в роднински отношения помежду си, като единственият незаинтересован свидетел – свид. С. К., е заявил, че е бил свидетел на боя и е останал до края, дори ги е разтървал, но не е възприел обв.С. И. да взема камък и с него да нанесе удар върху пострадалата А. И..

Прокурорът е посочил, че местопроизшествието не е запазено, не е извършен оглед, не са фиксирани следи, не са намерени и иззети зъбите на пострадалата, не е извършено незабавно освидетелстване при съдебен лекар и изследване на падналите зъби, като други доказателства за счупването на зъба именно при конфликта на инкриминираната дата по делото , освен 2 показанията на пострадалата, също липсват.

Посочва също, че от заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза не може да се установи по безспорен и категоричен начин, дали с удар с камък е получено увреждането или от удар при падане на земята. Така също, не може да се потвърди с категоричност в момента на боя ли е станало това увреждане или в един следващ момент до часа на прегледа при зъболекар на другия ден. Заключил е, че след задълбочен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства по делото и в съответствие на закона, в хода на разследването по досъдебното производство, не са събрани доказателства за извършено престъпление, за което се води настоящото производство.

С оглед на изложеното, с Постановление от 23.03.2023 г. на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил производството по воденото ДП относно обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, спрямо обвиняемата.

С определение № 839/02.05.2023 г., постановено по ЧНД № 1400/2023 г., БРС не е споделил аргументите и правните изводи на прокурора, като е отменил постановлението и е върнал делото на БРП за изпълнение на посочените в мотивите указания по прилагане на закона. Приел е, че разследването не е проведено пълно, обективно и всестранно, като не са изяснени съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. С оглед на това е приел, че прекратяването на наказателното производство срещу С. И. и на досъдебното производство е прибързано и незаконосъобразно. В тази връзка е дал указания за извършване на допълнителни действия по разследването – изготвяне на допълнителна съдебно – медицинска експертиза, извършване на разпит на полицейските служители К. и М., които непосредствено са посетили мястото на деянието, повторен разпит на свидетеля С. К., събиране на допълнително информация, досежно подавани сигнали на тел. 112.

По частен протест на прокурор при БРП пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ВЧНД № 618/2023 г. по описа на съда, като с Определение № 605/22.06.2023 г., постановено по делото, състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил определението на БРС.

След връщане на делото, са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия – проведени са разпити на Д. М. и Г. К., допълнителни разпити на свидетелите А. М. И. и С. В. К., проведена е очна ставка между свидетелите С. К. и А. М., допуснати и изготвени са били допълнителна съдебно-медицинска експертиза, както и съдебно-техническа експертиза.

Наблюдаващият делото прокурор от БРП е депозирала самоотвод до горестоящата окръжна прокуратура, в който е посочено, че след запознаване с допълнителните материали и след анализа им в съвкупност с целия събран 3 доказателствен материал, отново счита, че не е настъпила промяна в изводите относно приетата от нея фактическа обстановка и правни изводи. Отводът не е бил уважен.

С постановление от 04.06.2024 г., на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, прокурорът при БРП отново е прекратил производството по воденото ДП относно обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК спрямо обвиняемата. Приел, че в хода на разследването, въпреки извършените допълнителни процесуалноследствени действия, не са доказани по безспорен начин механизма на получаване на телесните увреждания, причинно-следствената връзка между действията на обвиняемата и настъпилия резултат, както и наличието на умисъл у обвиняемата за причиняването на този резултат.

С определение № 1850/02.08.2024 г., постановено по ЧНД № 77/2024 г., БРС отново е отменил постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство, като е върнал делото на БРП. Приел е, че прокурорският акт е немотивиран, както и че липсва задълбочен анализ на доказателствата. Също така съдът е посочил, че не става ясно на кои доказателства прокурорът дава вяра и на кои – не и защо. Наред с това, липсва възприета от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка относно основния факт на доказване – нанасянето на удар на пострадалата с камък от страна на подсъдимата.

По протест на прокурора, пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ВЧНД № 1520/2024 г., по описа на съда, като с Определение № 12/08.01.2025 г. въззивният съд е потвърдил определението на БРС.

След връщане на делото на БРП, наблюдаващият прокурор е депозирала повторен самоотвод пред Окръжна прокуратура – Бургас, който не е бил уважен. Без уважение са оставени и сигналите до Апелативна прокуратура – Бургас и Върховна касационна прокуратура.

С постановление от 31.03.2025 г. наблюдаващия делото прокурор при БРП, на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК за трети път е прекратил производството по воденото ДП относно обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК спрямо обвиняемата. Той приел, че въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно разследване, не са били събрани достатъчно доказателства за осъществено изпълнително деяние по разследваното престъпление. Също така, че от направения задълбочен анализ и оценка на доказателствения материал, събран в хода на разследването, не може да се направи правен извод относно авторството и вината в изискуемата й форма на престъплението, за което С. И. е привлечена в качеството на обвиняемо лице, тъй като няма хармонично единство между събраните по делото доказателства, които да налагат такъв извод като единствено възможен и който извод да не поражда никакви съмнения. В мотивите към постановлението коментирал, че показанията на пострадалата и на нейната майка са в противоречие помежду 4 си както относно позата, в която се е намирала пострадалата, когато според тях е била ударена с камък в лицето, така и относно начина, по който това се е случило. Прокурорът не е кредитирал показанията на двете свидетелки, тъй като според него същите се явяват изолирани, несъстоятелни и противоречиви както вътре в самите показания, така и между тях. Относно експертните заключения, държавното обвинение е приело, че същите остават единственото доказателство в полза на обвинението, но единствено относно факта на нараняванията и характера на причинените увреждания. Прокурорът е приел, че С. И. не е предвиждала конкретното увреждане, защото то не е настъпило като пряка последица от нейно конкретно действие /тъй като за такова действие няма доказателства/, а с голяма вероятност – в резултат на удар при падането или при търкалянето на И. по земята в схватка със С. И., където бидейки с лице към земята, е имала допир /или удар/ с твърди предмети от пътната настилка, поради което е приел, че липсва пряк или евентуален умисъл в действията на И..

С определение № 1260/28.05.2025 г., постановено по ЧНД № 1329/2025 г., предмет на настоящия съдебен контрол, Районен съд – Бургас изцяло е възприел изводите на държавното обвинение, като е потвърдил постановлението на прокурора при БРП, с което е прекратено досъдебно производство № 7779 ЗМ – 29/2020 г. по описа на РУ МВР – гр. Камено, водено за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по което С. В. И. е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.