Решение № 542 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500497 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. И. срещу Решение № 209/18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 381/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. И. срещу „Бест Кепитъл България“ ЕАД, предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5066,10 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 г. по т. д. № 275/2010 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.2009 г. до окончателното плащане на задължението, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и непълно обсъждане на релевантните факти и доказателства. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че давността е прекъсвана единствено въз основа на депозирани от взискателя молби, без да провери дали същите са годни да породят прекъсващ ефект. Излага се, че молбите от 03.08.2020 г., 27.10.2021 г. и 06.06.2023 г. не следва да се третират формално като действия по принудително изпълнение, тъй като по тях няма данни ЧСИ да е наложил запор или да е насрочил опис. Поддържа се, че е необходимо разграничение между проучвателни искания и същински искания за изпълнителен способ. Въззивникът сочи още, че ЧСИ е с район на действие Софийски градски съд и не може сам да извършва опис на движими вещи в гр.

Девня. Прави се извод, че погасителната давност е изтекла и искът по чл. 439 ГПК следва да бъде уважен. Тези оплаквания са изложени подробно във въззивната жалба, в която изрично се атакува преценката на районния съд относно молбите от 2020 г., 2021 г. и 2023 г. като 1 действия, прекъсващи давността.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че районният съд правилно е съобразил приложимата тълкувателна практика на ВКС, включително ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК.

Въззиваемата страна счита, че след 26.06.2015 г. са извършени и поискани множество действия, годни да прекъснат давността, включително молби за налагане на запори, молби за опис, конституиране на нов взискател, налагане на запор върху трудово възнаграждение и насрочване на опис.

В проведеното въззивно съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Въззиваемото дружество не изпраща представител, но с писмена молба заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли жалбата да бъде отхвърлена, решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Варненският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и приложимата съдебна практика, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано.

Решението е и допустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по предявен допустим отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Правният интерес от иска по чл. 439 ГПК произтича от висящото принудително изпълнение срещу ищеца. С иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълняемото право само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изтичането на погасителна давност след издаване на изпълнителния титул представлява именно такъв новонастъпил факт, поради което искът е допустим.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 г. по т. д. № 275/2010 г. на Софийски градски съд, срещу И. Д. И. е образувано изпълнително дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, район на действие Софийски градски съд. Изпълнителното дело е образувано за събиране на сумата 5066,10 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата. Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

Не се оспорват и установените от първоинстанционния съд факти, че изпълнителният лист и поканата за доброволно изпълнение са връчени на длъжника на 14.06.2010 г.; че още през 2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; че през 2011 г. са налагани запори върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение; че през 2014 г. длъжникът е призован за опис на движими вещи, както и че през 2015 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение. Тези действия са преди 26.06.2015 г. и имат значение за преценката, че към момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. изпълнителното производство е било образувано преди тази дата и е било висящо.

Правната рамка относно давността при изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., е изяснена с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С 2 него е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

Следователно, доколкото процесното изпълнително дело е образувано през 2010 г., до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземането не е текла. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност.

С ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо този способ. Посочени са като примери налагането на запор или възбрана, описът и оценката на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други действия, насочени към принудително удовлетворяване на взискателя.

От значение е и практиката на ВКС, според която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а последиците от евентуално негово бездействие не могат да бъдат вменени във вреда на взискателя. В този смисъл е Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС, както и последващата практика, която разграничава перемпцията от погасителната давност.

С оглед на тази правна рамка релевантно за спора е не дали са подавани молби, а дали всяка конкретна молба или действие след 26.06.2015 г. съдържа искане или реализация на конкретен изпълнителен способ, годен да насочи изпълнението към имущество на длъжника.

Първото релевантно действие след 26.06.2015 г. е молбата на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД от 30.11.2017 г., с която е поискано предприемане на изпълнителни действия – запор и опис на движимото имущество на длъжника. Тази молба е годна да прекъсне давността, тъй като не представлява единствено искане за справка или проучване на имущественото състояние на длъжника, а съдържа искане за два конкретни изпълнителни способа – запор и опис. Запорът е способ за насочване на изпълнението върху вземания или права на длъжника, а описът е действие, изграждащо способа на изпълнение върху движими вещи. Поради това молбата от 30.11.2017 г. обективира активно поведение на взискателя за принудително удовлетворяване и прекъсва започналата на 26.06.2015 г. давност. От тази дата започва да тече нова петгодишна давност.

Следващото релевантно действие е молбата от 18.04.2019 г., с която „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател на основание извършена цесия и едновременно с това е поискало да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Тази молба има прекъсващ ефект, защото съдържа изрично искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – изпълнение върху движими вещи чрез опис. Не става въпрос за общо заявление, нито за молба за справка. Искането за опис индивидуализира както способа, така и обекта на насочване на изпълнението – движими вещи в дома на длъжника. Затова молбата е годна да ангажира съдебния изпълнител и да прекъсне давността.

Следващото действие е постановлението/действието по конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател, отразено във връзка с постановление от 18.10.2019 г. и съобщено по делото. На същата дата 18.10.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Агрополихим“ АД. Това действие безспорно прекъсва давността. Налагането на запор върху трудово възнаграждение е същинско изпълнително действие, с което изпълнението се насочва към конкретно вземане на длъжника срещу трето задължено лице — работодателя. То попада сред типичните действия по принудително изпълнение по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От 18.10.2019 г. започва да тече нова петгодишна давност.

3

Следващото релевантно действие е молбата от 03.08.2020 г., с която взискателят е поискал да бъдат направени справки за разкрити банкови сметки на длъжника и да бъдат наложени запори, както и да се пристъпи към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. По делото няма данни ЧСИ да е насрочил опис или да е наложил запор по тази молба.

Въззивното оплакване е насочено именно срещу зачитането на тази молба като прекъсваща давността. Оплакването обаче е неоснователно. Молбата от 03.08.2020 г. не е само проучвателна. Действително, в нея се съдържа искане за справки относно банкови сметки, което само по себе си би имало подготвителен характер. Но наред с това взискателят изрично е поискал налагане на запори върху установените банкови сметки и е поискал насочване на изпълнението върху движими вещи чрез опис, оценка и публична продан.

Следователно молбата съдържа искане за два конкретни изпълнителни способа – запор върху вземания на длъжника от банки/платежни институции и изпълнение върху движими вещи. Това я отличава от чисто проучвателна молба и я прави годна да прекъсне давността.

Не променя този извод обстоятелството, че по делото няма данни ЧСИ да е извършил последващите действия. При направено конкретно искане за изпълнителен способ взискателят е извършил необходимото от негова страна за продължаване на изпълнението.

Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да се приравнява на бездействие на взискателя, нито да води до погасяване на правото на принудително изпълнение, когато взискателят своевременно е поискал прилагане на конкретни способи.

Видно от материалите по изпълнителното дело съдебният изпълнител не е констатирал нередовност на молбата и не е налице последвало процесуално бездействие на взискателя във връзка с изпълнение на дадени указания.

Следващото релевантно действие е молбата от 27.10.2021 г., с която „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е поискало да бъдат направени справки за разкрити банкови сметки на длъжника и да бъдат наложени запори, както и да се пристъпи към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. По отношение на тази молба също е установено по делото, че няма данни ЧСИ да е насрочил опис или да е наложил запор. И тази молба прекъсва давността по същите съображения. Тя не се изчерпва с искане за справка. Съдържа изрично искане за налагане на запори и отделно искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. Това са конкретни изпълнителни способи, годни да насочат изпълнението към имущество на длъжника. В този смисъл липсва твърдяното във въззивната жалба механично приравняване на всяка молба към изпълнително действие. Прекъсващият ефект се извежда не от самото подаване на молба, а от нейното съдържание – искане за запор и искане за опис, оценка и продан.