Решение № 9694 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9694 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110151176 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр. 99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ************* срещу В. К. М. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 9917/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 274872/04.10.2023 г. ищецът твърди, че на 04.09.2015 г. между *************, като кредитор, и В. К. М., като кредитополучател, е сключен Договор за отпускане потребителски паричен кредит № PLUS – 11426798. Сочи се, че съгласно договора на ответника била предоставена сумата от 20 000 лева, от която със сумата от 2741,28 лева ще бъде погасено задължение на ответника по предходно сключен между страните договор. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е изплатена по начина, уговорен в чл.2 от условията по договора – чрез превод по банковата сметка на ответника. От сумата от 20000 лева била удържана уговорена между страните такса ангажимент в размер на 500,00 лева, срещу която кредиторът поел ангажимент за сключването на договора при фиксиран лихвен процент от 16,24 %. И ГПР в размер на 18,56 %. Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с уговорената договорна /възнаградителна/ лихва, на 81 броя месечни вноски. Твърди се, че ответникът преустановил погасяването на задължението си, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.08.2018 г., като от следващия ден изпаднал в забава. Сочи се, че 1 крайният срок за изпълнение на задължението настъпил на 20.06.2022 г., от когато станало изискуемо цяло вземане на кредитора. Твърди, че на 19.08.2019 г. между „между ************* ЕИК *************, в качеството му на цедент, и ищеца *************, в качеството му на цесионер, бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. В Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към договора било индивидуализирано процесното вземане, предмет на договора за цесия. До ответника било изпратено уведомление за настъпилата цесия, но пратката се върнала в цялост, поради което ищецът счита, че уведомяването следва да бъде извършено с депозираната по настоящото дело искова молба и приложеното към нея уведомление.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 977,04 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS11426798/04.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 710,61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2022 г., както и сумата от 4068,28 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно на длъжника – настоящ ответник, тъй като нито издадената заповед, нито исковата молба са му връчени лично. Излагат се доводи, че цесията не е произвела действие по отношение на ответника, тъй като последния не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. По отношение на претендираната от ищеца възнаградителна лихва се поддържа становище, че същата нарушава принципа за справедливост в отношенията между страните и накърнява добрите нрави, поради което не се дължи. Отделно от предходното се излагат доводи за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителната лихва, като се препраща към съдебни решения на ВКС. На последно място се изразява становище, че уговорения лихвен процент от 18,56 % е прекомерно висок, като на кредитополучателя – настоящ ответник са били ясни условията, при които лихвения процент се индексира ежегодно. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 9917/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 14 977,04 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS-11426798/04.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 710,61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2022 г., сумата от 6 042,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2018 г. до 17.02.2023 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 31.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 9917/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 11426798/04.09.2015г. се установява, че кредиторът ************* е предоставил ва кредитополучателя – настоящ ответник, потребителски кредит в размер на 20 000 лева.

Договорена е още такса ангажимент в размер на 500,00 лева и застрахователна премия в размер на 6075,00 лева, ГПР от 18,56 % и лихвен процент от 16,24 %. Така общата стойност на плащанията възлиза на сумата от 39 361,95 лева, при 81 броя погасителни вноски н размер на 485,95 лева.

По делото е приложен още сертификат за сключена застраховка и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.

Видно от приложения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. е, че ************* , в качеството на продавач е прехвърлило на *************, в качеството на купувач вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, описани в Приложение № 1 към договора, сред които и процесния договор за кредитПо делото е представено пълномощно, от което е видно, че законния представител на ************* е упълномощил настоящия ищец с правото да уведомява от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и индивидуализирани в Приложение № 1 от 26.08.2019, което е неразделна част от Рамков договор за цесия.

Представено е потвърждение от цедента за извършената цесия, както и уведомление до ответника, за което няма данни да е връчено преди датата на подаване на исковата молба в съда.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на 3 ищцовото дружество е установило, че отпуснатата по договора за кредит сума е преведена по банкова сметка на ответника, като за периода от 22.10.2015 г. до 20.09.2018 г. са извършени плащания в общ размер на 16 572,30 лева, от които за главница е приспадната сумата от 5247,96 лева. Съгласно заключението, в счетоводството на ищцовото дружество фигурират задължения на ответника в общ размер на 23 755,93 лева, от които 14 977,04 лева – главница, 4 710,61 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2022 г. и 4 068,28 лева – лихва за забава за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът се легитимира като цесионер на вземанията на ************* спрямо ответника по силата на Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 към него от 26.08.2019 г. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице.

За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД.

По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

Следва да се отбележи, че с решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12/2009 год.,а ІІ т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява 4 надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в този смисъл са и решение № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС, решение № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС, решение № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. на ВКС и др./.

Ето защо, настоящият съд приема, че в процесния случай, с оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответника, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, ищцовото дружество е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

С оглед предходното съдът намира за неоснователно обективираното в писмения отговор възражение за липса на надлежно уведомяване на ответника относно цесията.

Следва да се има предвид, че съдебната практика е непротиворечива, че връчването на особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, представлява надлежно уведомяване на длъжника. В тази насока са решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о. на ВКС и решение № 86/27.10.2020 г. по т.д.№ 2118/2019 г., I т.о. на ВКС, в които на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да не е точно такъв, с посочените решения е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.