Решение № 130 от 03.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кюстендил, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Е.я Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500259 по описа за 2024 година

Производството по е по реда на Глава ХХ „Въззивно обжалване“ чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 230 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1482/2023г.

Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявения от В. Г. Н., ЕГН ********** от гр.К., кв. „******“, бл. ***, ет. *, ап. ** срещу С. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*************“ № **, ет. *, ап. **, ревандикационен иск, за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: сграда с предназначение ГАРАЖ с идентификатор *****.***.****.**, с площ 15 кв.м, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ******.***.**** по КККР на гр. К., одобрена със Заповед РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: гр. К., ул. „***********“ № * при граници:

ПИ с идентификатор *****.***.****, сграда с идентификатор ******.***.****.**, ПИ с идентификатор *****.***.****, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху същия, като 1 неоснователен. Осъдил е В. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на С. А. М., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лв. разноски в производството.

В законоустановения срок решението е обжалвано от ищеца В. Г. Н. чрез пълномощника адв. К. И.. В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение респ.за основателност и доказаност на предявения иск.Становището си въззивникът е обосновал с обстоятелствата ,че с нотариален акт №60, том ІІІ, рег.№5698, дело №60 от 2005г. Нотариус Д. С., вписан в СВ при КнРС – акт 172, том ХV, дело 3426/2005г. ищецът В. Н. е придобил право на собственост върху ревандикираната недвижимост.Фактическо владение върху неговата вещ е установила ответницата, потвърдено от показанията на свидетелите, които той е посочил и свидетели, посочени от ответницата.Същевременно ангажираните от ответницата свидетели не са установили началния момента на установеното владение, същите лица са дали показания и пред нотариус , като в показанията им дадени пред Нотариуса и в съдебно заседание, са крайно противоречиви и неубедителни, ангажираните от ищеца свидетели са посочили начало на владението период по- малко от 10 години.Счита, че ответницата не е доказала своето възражение за давност, фактите и обстоятелствата, касаещи спиране и прекъсване на давността не са обсъдени, а в отговора на исковата молба, за владелец се сочи и лице С. С. опровергаващо твърдението ,че ответницата С. М. е осъществявала необезпокоявано владение.Не е доказано начало на владение от ответницата, момента, в който държането се е превърнало във владение.Според показанията на водените от ищеца свидетели, от друга страна е установено, че фактическата власт е установена в период по-малък от необходимия (5-6 години), за признаване право на собственост на недобросъвестно владение , а за добросъвестно владение в случая не може да се говори.Въззивникът се позовава на отправяни многократно покани за предаване на имота, които са прекъсвали спокойното и явно владение.Сочи издадената Заповед №925/2005г. КнРС, влязла в сила, с която е разпоредено лицето В. М. ( съпруг на ответницата) да възстанови ползването на гаража на праводателя на ищеца,възражението на това лице в административното производство пред КнРС е отхвърлено и преклудирано.Същото лице не участва в процеса, но това не го прави трето лице.Счита, че ако ответницата се е считала за собственик, но без документ за собственост, би било логично още тогава да 2 предприеме съответните действия, като тези на съпруга си.С посочената Заповед №929/2005г. давността е прекъсната, прекъсвана и впоследствие многократно, видно от показанията на свидетелите Г. и М., при което извод за спокойно и непрекъснато владение е изключен.Намерение за своене според жалбоподателя е възникнало към момента на подготовка на документи за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в периода м.10, м.11 .2022г.С подаването на исковата молба, която е предмет на настоящото разглеждане давността се прекъсва.От снабдяването с нотариален акт до отразяването на промените в КККР е изтекъл срок повече от 6 месеца, и независимо от факта, че попълването на кадастралната карта няма отношение към правото на собственост, целта на това действие е да се преклудира възможността за търсене на защита на владението по облекчения ред на владелческия иск по чл.76 ЗС.В отсъствие на изявление от ответницата към собственика, владението според въззивника не може да бъде определено, като явно, а е“скрито“.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.Жалбоподателят претендира разноски.

Нови доказателства във въззивната жалба не са посочени.Подадена е и допълнителна въззивна жалба, в която се съдържа искане за изслушване на свидетели , двама при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно прекъсване на осъществяваното владение , и други обстоятелства, които са отразени в жалбата, оставено без уважение..

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - С. А. М.. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Д. З., като пълномощник на С. М..В представения писмен отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата, поради необоснованост и неоснователност на изложените доводи във връзка с обстоятелствата свързани с прекъсване и спиране на давността и началото на упражняваното давностно владение.С оглед факта на доказаност на твърдението, че С. М. е ползвала процесния имот, като е демонстрирала пред трети лица своето отношение към гаража, като към свой и това нейно поведение е било явно, спокойно и непрекъснато , без да са били предприети от ищеца действия по прекъсване на владението, в период, достатъчен за придобиването му по давност, е твърдението, че имотът е придобит по 3 давност по надлежния начин, по силата на непрекъснато владение повече от 30 години.Ответницата се позовава на ангажираните за това гласни и писмени доказателства и приетата по делото съдебно – техническа експертиза.С оглед действието на разпоредбата на чл.69 ЗС , ответникът поддържа наличие на предположение, че този който упражнява фактическа власт, държи вещта за себе си, без да е необходимо да демонстрира промяна в намерението са своене, тъй като от момента на установяване на фактическа власт, тя има характер на владение, а не на държане -и сочи съдебна практик( решение №262 от 29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. , Г.К., ІІ г.о, ВКС).Изложени са допълнителни аргументи в отговор на твърдението, че владението е било прекъснато с издадена по реда на чл.126ж ГПК/ отм/ заповед по административен ред, като се позовава на нормата на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, според които , това не е действие, което би могло да доведе до прекъсване на давността - не се касае нито за завеждане на иск за защита на правото на собственост от собственика, нито предприемане на действия по принудително изпълнение.На самостоятелно основание ответницата счита, че тези действия не могат да доведат до прекъсване на владението , тъй като искането за издаване на заповедта не е насочено срещу нея, а спрямо трето лице.Освен това ответницата счита, че прекъсване на владението би било налице,само в случай, че при изпълнение на тази заповед владелецът е бил отстранен от имота за повече от 6 месеца.Изложено е становище, че посочените действия и не водят до смущаване на владението, предвид установилото се разбиране за „спокойно“ владение, сочи съдебна практика – решение №304/04.05.1995г. по гр.д.№75/95г. ВС, І г.о; решение №164 от 26.01.2017г. по гр.д.№5800 от 2017г.

ВКС, ГК, І г.о, решение №262 от 13.07.2012г. по гр.д.№944 от 2011г. ВКС, ГК , І г.о, решене №376 от 12.02.2012г. по гр.д.№260 от 2012г ВКС, ГК , решение №216 от 28.10.2016г. по гр.д.№2182 от 2016г., на ВКС, ГК , І г.о, решение №83 от 08.10.2020г. по гр.д.№3878/2019г. на ВКС , решение №115/ 07.11.2008г. гр.д.№3954 от 2017г. ВКС, ГК, І г.о,според които владението е смутено( неспокойно) когато е установено или се поддържа от владелеца с насилие , чрез употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на собственика, докато трае насилието спрямо него.Такива действия по делото, поддържа ответницата не са установени, въпреки знанието за осъществявано владение.На следващо място е твърдението, че по делото не е доказано, че ищеца притежава право на собственост върху процесния имот, напротив 4 доказано, че ответницата владее имота на годно правно основание, противопоставимо на собственика.В отговора е уточнено, че посочването на лице с имена С. С. за владелец на вещта следва да се счита за техническа грешка при изписване имената на ответника, а исканията в допълнителна жалба са оспорени, като недопустими.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, валиден , допустим и правилен съдебен акт , постановен при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, следствие на задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства.Претендира разноски.

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Като има предвид доводите във въззивната жалба и възраженията на ответника,и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за необходимо да посочи, че производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н. срещу С. А. М., в която твърдейки, че на основание Договор за покупко – продажа на недвижим имот, удостоверен в нотариален акт №60, том ІІІ, рег.№5698, дело №60 от 2005г., Нотариус Д. С. , рег.№146, вписан в СВп при КнРС , акт №172, том ХV, дело №3426/2005г. е собственик на гараж №**, намиращ се в гр.К., упи ***5 Комплексно жилищно строителство, търговия офиси и гаражи – полудпозземни и надземни, в кв.184 по действащия план за регулация на ЦГЧ , заснет с идентификатор *****.***.****.** с адм. адрес гр.К., ул.“**********“№*.По повод продажбата на други гаражи, които са били закупени със същия нотариален акт, ищецът установил, че посочения гараж се ползва без негово съгласие.От уведомление изх.№24-18678-16.06.2023г. разбрал, че е постъпило искане за вписване на ответнтицата, като собственик на същия гараж.Оспорвайки да е учредявал вещни и облигационни права на ответницата, за осъществявано скрито владение, без неговото знание и съгласие и без да се манифестира владението, сочейки, че е заплащал данъци за този имот, прави искане за постановяване на решение, за признаването му за собственик на гаража и осъждане на ответницата да му предаде владението върху същия.