Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 893 от 17.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 764/2025
Вид
Определение № 893
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Надя Узунова, Диана Кирилова Ангелова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. Благоевград, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500764 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 15164/17.06.2025 година, депозирана от Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ....“ № 4, чрез адв. М.

М. против Определение № 1064/31.05.2025 година, постановено по гр.дело № 3123/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се твърди, че съдебния акт на първоинстанционния съд е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че неправилно районния съд не е съобразил предвидените размери на адвокатските възнаграждения в

Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.Твърди се, че независимо, че във връзка с Решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 година от СЕС, съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата, но съдилищата в цялата страна продължават да ползват въпросната наредба като ориентир за дължимите хонорари, особено при реализиране на хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В този смисъл се сочи съдебна практика.

Твърди се, че се следва съдът да присъжда и да определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по такъв тип дела от 200 лв., то би следвало да е по 200 лв. без ДДС за всеки ответник и за всеки от исковете, а не, както районният съд е постановил 200 лв. с ДДС дължими от двамата ответници.

Иска се въззивният съд да приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за всеки от исковете и според броя на ответниците, като се прави искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на Еднолично адвокатско дружество М. общата сума от 960 лв. с ДДС както следва: 480 лв. с ДДС да се заплати от „И“ АД, с ЕИК 131576434 и 480 лв. с ДДС да се заплати от „Ф" ЕООД, с ЕИК 202513690 1

Сочи се в жалбата, че претендираното адвокатско възнаграждение е такова за оказана правна помощ по смисъла на чл.38 от Закона за адвокатурата и същото не е прекомерно.

Твърди се, че определеният от съда хонорар не е чистата стойност, която ще получи процесуалният представител на ищеца, защото се дължат данъци и осигуровки върху тази сума, като адвокатът следва да плаща наем за своята кантора и консумативи.

Твърди се, че независимо, че адвокатът не е се е явил в откритото съдебно заседание, преди провеждането му, е била входирана изрична молба, за изготвяне на която е било отделено значително време и положен юридически труд.

В жалбата като доводи се изтъкват направената калкулация относно размери на определеното възнаграждение и дължимите се разноски за данъци, дневна и месечна ставка, задължения за осигуровки.

Твърди се в частната жалба, че районният съд не е извърши правилна преценка на фактическата и правна сложност на делото при определяне на адвокатското възнаграждение.

Изтъкат се като доводи Правилата за оценка на натовареността на съдиите, Приети от ВСС с решение по протокол № 44/26.11.2024 г. при определяне на фактическата и правна сложност на делото.

С оглед заявеното във въззивната жалба се иска от съда да отмени атакуваня съдебен акт и се иска да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК, като не са били депозирани отговори на частната жалба в дадения на насрещните страни срок.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 3123/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е било образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл. Благоевград, ул. „А“ № 4 и настоящ адрес: гр. Благоевград чрез адв.

М. В. М., против „И“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М Изпълнителни директори и „Ф“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П Д – управител.

Ищецът е предявил обективни и субективно съединени установителни искови претенции заявени в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП с искане:

2

- да се обяви за нищожен – изцяло недействителен Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 година, сключен между И“ АД, с ЕИК 131576434 и Д. И. К., с ЕГН:

**********, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

- в хипотезата на евентуалност, че следните клаузи по сключения между „И“ АД, с ЕИК 131576434 и Д. И. К., с ЕГН: **********, Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 година, са нищожни, а именно: чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 50 % /петдесет процента/ върху главницата и чл. 4 от Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 година, съгласно който заемополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, които трябва да отговарят на поставени от заемодателя условия, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договори винаги е "Ф" ЕООД, с ЕИК 202513690;

- да се обяви за изцяло недействителен Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 година, сключен между "Ф" ЕООД, с ЕИК 202513690 и Д. И. К., с ЕГН: **********, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД;

- да се обяви за нищожен – изцяло недействителен Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, сключен между И“ АД, с ЕИК 131576434 и Д. И. К., с ЕГН:

**********, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП;

- в хипотезата на евентуалност, да се признае за установено, че следните клаузи по сключения между „И“ АД, с ЕИК 131576434 и Д. И. К., с ЕГН: **********, Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, са нищожни, а именно: чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 40 % /четиридесет процента/ върху главницата и чл. 4 от Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, съгласно който заемополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, които трябва да отговарят на поставени от заемодателя условия, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договори винаги е "Ф" ЕООД, с ЕИК 202513690;

- да се признае за установено, че Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, сключен между "Ф" ЕООД, с ЕИК 202513690 и Д. И.

К., с ЕГН: ********** е изцяло недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

С Решение № 290/11.4.2025 година, постановено по гр.дело № 3123/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е:

- прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие със закона Договор за паричен заем № 5079867 от 29.03.2024 3 година, сключен между Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл.

Благоевград, ул. „А“ № 4 и настоящ адрес: гр. Благоевград като заемател и „И“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М - Изпълнителни директори, като заемодател;

- прогласил е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие със закона Договор за паричен заем № 5028660 от 02.02.2024 година, сключен между Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл.

Благоевград, ул. „А“ № 4 и настоящ адрес: гр. Благоевград като заемател и „И“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М - Изпълнителни директори, като заемодател.;

- прогласил е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради заобикаляне на закона Договор за предоставяне на гаранция № 5079867 от 29.03.2024г., сключен между Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл. Благоевград, ул. „А“ № 4 и настоящ адрес: гр. Благоевград, като потребител, като потребител, и „Ф“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, рн Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П Д – управител, като гарант.;

- прогласил е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради заобикаляне на закона Договор за предоставяне на гаранция №5028660 от 02.02.2024г., сключен между Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл. Благоевград, ул. „А“ № 4 и настоящ адрес: гр. Благоевград, като потребител и „Ф“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул.

„Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П Д – управител, като гарант.

Със същото решение съдът е осъдил „И“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М - Изпълнителни директори и „Ф“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П Д – управител да заплатят на адв. М. В. М. със съдебен адрес: гp . С, ул. „А“ № 28, ет. 5, офис 42 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00 лв. с вкл.

ДДС за адвокатско възнаграждение.

С молба с вх.№ 10958/5.5.2025 година, в срока за обжалване на решението е поискано от ищеца Д. Каренджиев, чрез адвокат М. районният съд да измени решението си в частта за разноските, като е заявено искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като вместо постановеното адвокатското възнаграждение да бъде заплатено на адвокат М. В. М. да се заплати на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. С, ул. А №28, ет. 5, офис 42, с управител адвокат М. В. М., както и е заявено искане за изменение на решението в частта за разноските, като вместо присъдените 200,00 лева се определи размер от 480 лева с ДДС за всеки ответник.

С Определение № 1064/31.5.2025 година, районният съд е оставил без уважение 4 подадената молба от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б общ. Б обл.

Благоевград, ул. „А“ № 4, чрез Еднолично адвокатско дружество М. с ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. С, ул. „А“ № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя адв. М. В. М. за изменение на Решение № 290/11.04.2025г. по гр.дело № 3123/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград в частта й за разноските, касаеща увеличаване размера на адвокатския хонорар, като неоснователна.

Със същото е уважил молбата в частта с исканата поправка на очевидна фактическа грешка и е изменил Решение № 290/11.04.2025г. по гр.дело № 3123/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските относно присъждането им, както следва: