Решение № 191 от 27.09.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Шумен, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500400 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.1 т.3 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1224/05.06.2024 г., подадена от Й. Р. Й., срещу постановление от 29.05.2024 г. по изп.дело № 8/2017 г. по описа на ДСИ при ВПРС, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /с погрешно посочен номер на изп. дело в жалбата - № 150/2014 г., който съответства на номера на гр.д.№ 150/2014 г. на ВПРС, по което е издаден изпълнителният лист/. Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително дело излага, че се касаело за неплатено трудово възнаграждение.

Десет години делото било в различни съдебни служби, наложени били много запори на банкови сметки, МПС, но без резултат. Моли постановлението да бъде отменено.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят по изпълнителното дело „Омега -7“ ЕООДгр.София, не е депозирал писмено възражение по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното действие, в което излага подробни аргументи относно неоснователността на жалбата.

Жалбата е депозирана в срок, от взискател по изпълнителното дело, против подлежащо на обжалване, съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК, действие на ДСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Приложеното копие на изп. дело № 8/2017 г. по описа на ДСИ при ВПРС, е образувано по молба на взискателя Й. Р. Й., против длъжника „Омега-7“ ЕООД гр. София, за събиране на парично задължение по издаден на 07.10.2014г. по гр.д.№150/2014 на ВПРС 1 изпълнителен иск, за сумата в размер на 1361,51лв., представляваща трудово възнаграждение за периода 01.08.20213г. – 14.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 144лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от същата дата до изплащане на вземането.

Първоначално делото е образувано под № 176/2014г. по описа на ЧСИ Я.Б. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да извърши конкретни изпълнителни действия – опис, продажба на движими вещи, които ще се намерят в дома на длъжника, в т.ч. чрез възлагане на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. По изпълнителното дело ЧСИ Я.Б.е връчил ПДИ на 05.01.2014 г.

Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „.......“ АД /съобщение изх.№ 7301/09.12.2014г./ и запор в ОД на МВР София сектор ПП КАТ върху 12бр. ППС собственост на длъжника, подробно описани в съобщението /съобщ. Изх.№ 7489/17.12.2014г./ получено на 06.01.2015г. Видно от приложеният отговор по чл.508 ГПК от „.......“ длъжникът има открита банкова сметка в лева, но няма средства, като има предходен запор. Няма вложени вещи и суми в трезори, представени за доверително управление в клоновете на банката.

С разпореждане на ЧСИ Б., НАП е присъединен като взискател във връзка с удостоверение за наличие на задължения и обезпечителни мерки вх.№ 04053/08.12.2014г. за сумата 60330,36лв.. По повод заявление от Б.Б. по изп. д.№ 177/2014 г. по описа на ЧСИ Я.Б. последното е присъединено с постановление към изп.д.№ 176/2014 г. по описа на същия ЧСИ, като по молбата на Б.Б. делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ И.Ч. с район на действие СГС и образувано под № 56/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч..

На 11.03.2015г. е насрочен опис на МПС-та. Видно от протокол за опис на движимо имущество от същата дата е посочено, че „адресът е домашен и около блока няма автомобили на фирмата длъжник“. В тази връзка ЧСИ е поискал съдействие от 06 РУ София, за установяване местонахождението на запорираните автомобили /12бр./, собственост на „Омега – 7“ ЕООД, поради невъзможност да бъде открит длъжника, вкл. да се извърши опис и оценка на запорираните МПС, с цел удовлетворяване на кредитора.

Видно от докладна записка настоящият собственик на длъжника В.А.Г. не се е явил да даде сведения след многократни търсения и разговори по телефон.

По молба на взискателя Й. Р. Й. рег.№ 581 от 06.02.2017 г. делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ при ВПРС и образувано под настоящия № 8/2017г..

С молба вх.№ 338/от 15.03.2017 г. взискателят Й. е поискал ДСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да предприеме всички законови действия. С разпореждане от 17.03.2017 г. ДСИ молбата е уважена.

С молба вх.№ 630/04.05.2017г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите 2 сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. Изготвено е запорно съобщение изх.№ 1544/04.05.2017 г. съгласно чл.508 ГПК банката е уведомила СИ, че по сметките липсва авоар и има предишно наложени запори.

С вх.№ 412/30.04.2018г. от взискателя е депозирана молба с искане да бъде извършена справка в НАП – София за наличие на банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор за дължимите суми и лихви. С разпореждане на ДСИ от 02.05.2018г. молбата е уважена като е разпоредено да се изиска справка от НАП ТД София за всички данни. Следват отново искания за справки, съответно представени такива от НАП ТД - София.

С молба вх.№ 145/10.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Експресбанк“АД-гр. София, както и да се изискат данни за собствени на длъжника МПС. На 10.03.2020 г. ДСИ е разпоредил да се наложи запор на банковите сметки на длъжника в „Експресбанк“АД-гр. София и да се изиска справка от КАТ за собствените на длъжника МПС. Изпратено е запорно съобщение, получено на 20.05.2020г. от банката.

Съгласно изпратено уведомление по чл.508 ГПК, „Банка ДСК“ АД/правоприемник на Експресбанк“АД/ е уведомило ДСИ, че длъжникът има открита сметка и има наложен запор на 12.12.2014 г. по изп.д.№176/2014г. по описа на ЧСИ Я.Б. както и други /общо 16/. По данни от КАТ длъжникът има 13 бр. МПС и към 04.05.2020 г. има данни за наложени запори.

С молба вх.№ 536/13.07.2021 г Й. е поискал от ДСИ да изиска справка от НАП за банковите сметки на длъжника, след което да наложи запор. С разпореждане на ДСИ молбата е уважена като е разпоредено извършване на справките. С разпореждане от 16.08.2021г. ДСИ е уведомил взискателя, че върху наличните банкови сметки на длъжника вече са наложени запори.

По изпълнителното дело няма данни да са постъпвали суми за погасяване на вземането.

На 29.05.2024г. с постановление ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 8/2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че в продължение на 2 години от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия като последното е на 13.07.2021г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на взискателя срещу постановление, с което е прекратено по перемция изп.д. № 8/2017 г. на ДСИ при ВПРС.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти /в този смисъл 3 задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ.

В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Видно от описана по-горе фактическа обстановка с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника и е посочил конкретни способи на изпълнение – запор, опис и продажба на движими вещи. С регулярни молби в хода на изпълнението взискателят е искал отново прилагането на тези способи, като съдебният изпълнител е предприемал съответните действия. С молба от 13.07.2021 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да изиска справка от НАП за банковите сметки на длъжника, след което да наложи запор на същите и това е последната молба, с която взискателят е посочил конкретен способ на изпълнение, както правилно е приел и съдебният изпълнител. След посочената дата не е налице друго искане, нито е било предприето от съдебния изпълнител извършването на друго изпълнително действие/ ДСИ е уведомил взискателя, че върху наличните банкови сметки на длъжника вече са наложени запори/. Следва да се отбележи, че в жалбата липсват и конкретни твърдения, които да опровергават този извод. Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя с всяко „искане“ на взискателя, но и с всяко предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. Ето защо срокът по чл.433, ал.1 т.8 ГПК е изтекъл, тъй като е било налице бездействие на взискателя повече от две години.

В настоящия случая следва да се отбележи, че изпълнителното производство е образувано за събиране на парично вземане за трудово възнаграждение, поради което не е налице изключението, предвидено в чл.433, ал.1 т.8 ГПК, касаещо неприложимост на разпоредбата единствено по делата за издръжка.

4

Само за яснота следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство по перемпция не е отказ от изпълнение или оттегляне на искането за изпълнение, а взискателят има право по всяко време да поиска да му бъде върнат изпълнителния лист и да образува наново изпълнително производство. Настъпването на перемпция е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

Предвид гореизложеното изпълнителния процес е прекратен по силата на закона, поради което правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е постановил атакуваното постановление. Жалбата против същото се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1224/05.06.2024 г., подадена от Й. Р. Й., срещу постановление от 29.05.2024 г. по изп.дело № 8/2017г. по описа на ДСИ при ВПРС, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________