Решение № 2151 от 23.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2151 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120100480 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. К. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, действаща чрез пълномощника си адвокат Г. М., против „ДОМ С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ****, представлявано от ****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 336. 46 евро – главница получена на отпаднало основание и представляваща такса за резидентна грижа за възрастни хора в нетрудоспособна възраст, по договор без номер за предоставяне и ползване на социална услуга резидентна грижа за възрастни хора в нетрудоспособна възраст от доставчик – ответното дружество, сключен на 04.12.2025 г., заплатена от ищцата за периода след прекратяване на договора от *** г. до *** г., както и сумата от 61. 36 евро, представляваща заплатеното от ищцата на ответника по договор за поръчка сключен на 19.12.2025 год. за закупуване на предписаните на **** – баща на ищцата, която при условията на евентуалност се явявала платена без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба на 30.01.2026 г. до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения, че ищцата и съпругът й потърсили ползването на социална услуга от ответното 1 дружество, предвид влошеното здравословно състояние на баща й и необходимостта от специални грижи, като посетили Дома за стари хора в дома, в която ответното дружество предоставя резидента грижа, находящ се в гр. ***, ул. ***, като били запознати с условията на предоставяна услуга, като бил разписан и договор в тази връзка, в който като страна бил вписан К.Т., за което бил разписан от ищцата, без да има качеството на пълномощник, настойник или попечител на баща си. Екземпляр от договора не и е връчен. Предоставено и е единствено копие. На свой ред бащата на ищцата нито е бил в състояние да възприеме предлаганите условия, нито пък да формира и изрази воля. Така между ищцата и ответника възниква договор в полза на трето лице, по силата на който ответникът се е задължил да полага резидентна грижа за бащата на ищцата срещу възнаграждение в размер на 1200 лева месечно.

Ответникът в деня на приема на **** издава фактура №61/04.12.2025 год., която е заплатена от ищцата в брой. Основанието на фактурата е такса „резидентна услуга".

След това на 14.12.2025 год. К.Т. е приет в тежко състояние в УМБАЛ "Света Марина" ЕАД-*** и изписан по-късно на 18.12.2025 год., като е върнат в дома за стари хора. На 19.12.2025 год. ответника съобщава на ищцата, че от болницата са изписали лекарства за баща й, които трябва да бъдат закупени. Ищцата предлага ответника да закупи тези лекарства, а той се съгласява и изисква да му бъде изпратена сумата от 140 лв. с равностойност от 61. 36 евро. На същата дата обаче **** отново е транспортиран до УМБАЛ “Света Марина" ЕАД-***, като след кратък престой на *** г. почива. Излага се, че след смъртта му, договорът се прекратява, поради което и се търси връщането на част от платеното възнаграждение, за периода след смъртта му, както и сумата за стойността на предписаните му лекарства, тъй като не е изпълнил задължението си да изплати документ за покупката им, каквато е била уговорката им, тъй като не успял да изпълни поръчката.

Правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

Ответното дружество редовно уведомено, не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява 2 настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В процесния случай са налице тези предпоставки. Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна и по-конкретно копието на договора за социална услуга резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст от ответника – доставчик от 04.12.2025 г., издадената във връзка с него фактура № 61/04.12.2025 г. за сумата от 1 2000 лв., платена в брой съгласно отбелязванията във фактурата и представен касов бон в тази връзка за сумата от 613. 55 евро. Представен и платежния документ за лекарства на стойност от 140 евро, както и епикризата и смъртния акт на К. Н. Т.. Липсват оспорвания на книжата и ищцовите твърдения. При това и съобразно доказателствата по делото следва да се приеме, че заплатената сума по договора за след смъртта на лицето – в случая 336. 46 евро, както и сумата за закупуване на лекарства от 140 евро, подлежат на връщане, като заплатени на отпаднало основание, доколкото се касае за договор с периодично изпълнение, прекратен със смъртта на една от страните по него.

Не са представени доказателства да са върнати търсените парични суми, при което исковете като вероятно основателни следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 51. 12 евро – за заплатената държавна такса. Доказателства за други разноски не са представени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „ДОМ С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, район ****, представлявано от ****, да заплати на С. К. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, сумата от 336. 46 E U R /триста тридесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ – главница, получена на отпаднало основание и представляваща такса за резидентна грижа за възрастни хора в нетрудоспособна възраст, по договор за предоставяне и ползване на социална услуга резидентна грижа за възрастни хора в нетрудоспособна възраст от доставчик – ответното дружество, сключен на 04.12.2025 г., заплатена от С. К. А., съгласно представен касов бон по фактура № 61/04.12.2025 г., за периода след прекратяване на договора на *** г., поради смъртта на потребителя К. Н. Т., до *** г., както и сумата от 61. 36 EUR /шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента/ - главница, представляваща заплатена сума от С. К. А. на отпаднало основание за закупуване на лекарствата на баща й **** по 3 сключен между страните устен договор за поръчка от 19.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху горните главници от датата на депозиране на исковата молба на 30.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 51. 12 EUR /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ за направените по делото разноски.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4