Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3523 от 24.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 76283/2024
Вид
Решение № 3523
Подписан
24.02.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 3523 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110176283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 от ГПК.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН от А. Г. М. срещу Ц. Г. А., на недвижим имот: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор *** находящ се в***, от жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 98,60 кв. метра, заедно със зимнично помещение и 5,63% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата придобили недвижимия имот, обект на делбата, по наследство в качеството си на наследници по закон на починалите съответно на 20.11.1992 г. и на 24.10.2003 г. техни родители Г. А. А. и М.Д. А., които са наследили поравно. Иска се делба на имота.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответницата чрез адв. В. с пълномощно към отговора на исковата молба, в който не оспорва иска за делба. Оспорва, че е дала повод за завеждане на делото, като сочи, че страните били постигнали споразумение за уреждане на правата им в съсобствеността, което ищцата не спазила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

1

Между страните не се спори и от представения и приет по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 166 от 18.02.1969 г., том IV, дело № 766/1969 г. на нотариус в Нотариалната служба при Софийския народен съд, чиято автентичност не е оспорена и оборена и отговаря на изискванията за форма от външна страна, се установява, че на 18.02.1969 г. Г.А.А. и М- Д. А. са придобили собствеността върху недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в ****, на жилищния комплекс "Б****е" с площ от 98,60 кв. метра, при съседи: стълбище, от две страни двор, Л. Б., ведно със зимнично помещение с при съседи: коридор, командно помещение, двор, П. и П. С., заедно с 5,63 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор ****.

Между страните не е спорно и от представеното удостоверение за наследници № 2390 от 24.06.1999 г. на Столична Община, Район „Подуяне“, се установява, че Г. А. А. е починал на 20.11.1992 г., като оставил наследници по закон – М.Д. А. (съпруга) и две дъщери - Ц. Г.

А. и А. Г. М..

Между страните не е спорно и от представеното удостоверение за наследници № 09500 от 24.08.2018 г. на Столична Община, Район „Подуяне“, се установява, че М.Д. А. починала на 24.10.2003 г., като оставил наследници по закон двете си дъщери Ц. Г. А. и А. Г. М..

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

С оглед така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя. Съдът е длъжен с решението си за допускане на делба да се произнесе между кои лице и при какви квоти следва да се допусне делбата, ако са налице предпоставките за това.

В настоящия случай ищцата твърди, че съсобствеността между страните произтича от наследяване на техните родители, които са придобили на 18.02.1969 г. собствеността върху описания недвижим имот - апартамент.

Според чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Бездяловата съсобственост върху придобитата от наследодателите на страните собственост е прекратена на 24.06.1999 г. със смъртта на Г. А. А.в, който е оставил наследници по закон преживявал съпруга и двете си дъщери, които са наследили по 1/6 ид. част от своя съпруг и баща. След смъртта на своята майка М.Д. А., починала на 24.10.2003 г., страните са наследили поравно собствените й 4/6 ид. части от имота, поради което понастоящем всяка от тях е собственик на 3/6 или 1/2 ид. част.

Тези обстоятелства се установяват по делото.

Валидността на придобивната сделка не се оспорва и оборва в процеса.

Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на делба на процесния имот между всички страни в процеса при равни квоти – по 1/2 за всяка страна.

2

Съгласно чл. 346 от ГПК отношенията между съсобствениците във връзка с ползване на делбените имоти са предмет във фазата по извършване на делбата, поради което искания в тази връзка не следва да се обсъждат понастоящем.

По разноските:

Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските в тази фаза на процеса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 69 от ЗН, да се извърши съдебна делба между А. Г.

М., ЕГН **********, с адрес в ****, и Ц. Г. А., ЕГН **********, с адрес в г*** , на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор ***.6, находящ се в ***, от жилищна сграда с идентификатор***, със застроена площ от 98,60 кв. метра, заедно със зимнично помещение и 5,63% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, при квоти:

А. Г. М. – 1/2 идеална част;

Ц. Г. А. – 1/2 идеална част.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3