Разпореждане № 3913 от 27.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 27.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1969 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. З. Й., **********, настоящ адрес: ****, за заплащане на следните суми: 380,09 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ****** г., неплатена падежирала главница в размер на 380.09 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 20,03,2025 до вноска № 14 с падежна дата 20,04,2026, ведно със законната лихва за забава от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане; 764,41 евро – договорна лихва за периода 20.03.2025г. – 20.04.2026г. - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 764.41 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 20,03,2025 до вноска № 14 с падежна дата 20,04,2026, ведно със законната лихва за забава от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане; 766,92 евро - неплатенa неустойка в размер на 766,92 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 19,03,2025 и неплатена до дата 20,04,2026г.; 255,65 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 19.06.2025г.; 15,34 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата – 04.04.2025г.; 228,48 евро - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда, а именно: за период 21.03.2025 г. 14.05.2026 г.

С оглед изложеното и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, както и комплексна преценка за действителността на процесния заемен договор, съдът намира следното:

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С 743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С 429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на 1 степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно, задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C 377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

С оглед горното и при изясняване на сочените обстоятелства, относими към процесното вземане, съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

2

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включена сумата, дължима за неустойка съгл. чл. 10 от приложимите към случая ОУ. Това означава, че ГПР е невярно посочен.

В случая съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия на кредитора "Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, в сила от 18.12.2024 година – Обезпечение по ДПК КП се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 10.1.1. Б. гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 10.1.2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 10.1.3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни в информационната система на ЦКР към БНБ. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените "обезпечения", като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в определен размер. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на гаранцията.

Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното задължението за неустойка представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в 3 противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Принципно няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, тъй като неустойката обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на главното задължение.

Следователно и санкционната функция в случая не е налице, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на процесната неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума по договора. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по - слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.