Решение № 214 от 08.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000193 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№7527/22.03.2024г. на НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., рег.№*****, регистрирано в Република **********със седалище и адрес на управление в

**********гр.**********представляван от особен представител на страната адв. Н. Н. от АК-Варна, срещу решение №94/26.02.2024г., постановено по т.дело №691/2021г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил въззивното дружество НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А. да заплати на ДП

ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК 130316140, София, действаща чрез директора на клон на ТП Пристанище Варна, сумата от 200 232.01 лева пристанищни кейови такси, дължими за м/к Ника Форчън, собственото дружество, начислени за периода от 22.02.2019г. до *****г., съобразно фактура №*****/05.10.21г., ведно със законната лихва за забавено парично плащане, считано от 12.10.21г. до окончателното изпълнение на задължението на основание чл.79 ЗЗД и чл.103в ЗМППВВППРБ като претенцията за лихвата е 1 отхвърлена за периода от подаване на исковата молба на 06.10.21г. до 11.10.2021г. /поканата/ като неоснователна.

В жалбата се твърди, че решението на ВОС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е постановено при необсъждане на всички събрани по делото доказателства, а отделно и при непълнота на доказателствата, при погрешно възприемане на фактическата обстановка, съотв. при погрешни изводи по същество на спора. Съдът е основал решението си изцяло на приетото заключение на вещото лице, но от мотивите на акта не се установява защо съдът е приел, че ответникът е следвало да заплати претендираните пристанищни такси. Като довод се изтъква, че представените от ищеца фактури не установяват възникване на задължението.

Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната страна /ищец/ ДП Пристанищна инфраструктура, София, чрез адв. Т. Г. от ВАК, със становище за нейната неоснователност. На първо място се твърди, че въззивната жалба е бланектна като не посочва конкретни нарушения и противоречия с материалния и процесуален закон, допуснати от съда процесуални нарушения. Твърди се, че при това положение съдебната практика на ВКС /цитирани съдебни актове/ предвижда въззивната проверка да се ограничи единствено до валидността и допустимостта на съдебното решение както и по правилността му, но единствено по приложението на императивни материалноправни норми. Твърди се, че по делото са представени множество доказателства за задължението на ответното дружество за заплащане на пристанищни такси както и за техния размер.

Твърди се, че видът, размерът и легитимацията на органа за събиране на процесните задължения са нормативно предвидени. Претендира се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В открито заседание въззивникът НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., представляван от особения представител адв.Н.Н., не се явява, но с писмена молба прави изявление за поддържане на жалбата.

Насрещната страна ДП ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА, представлявано от ю.к.Д.Г.а, поддържа неоснователността на въззивната 2 жалба на изложените съображения в отговора на същата. Претендира сторените разноски.

За да се произнесе по спора въззивният състав установи, че производството е било образувано по искова молба на ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК 130316140, със седалище и адрес на управление: гр.София, действащо чрез директора на ТП – клон Варна срещу „НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ“С. А., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 232.01 лева, представляващи левовата равностойност на сумата от 102 377 евро, дължимо вземане за начислени пристанищни такси за услуги, предоставени по време престоя на моторен кораб „Ника Форчън“ на пристанищен терминал „Варна запад“ в периода от 20.02.2019г. до *****г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба на ДП „Пристанищна инфраструктура“ са изложени твърдения, че на 06.12.2018г. в 02:40 ч. моторен кораб „Ника Форчън“, IMO № *****, позивна *****, ***** бруто тона, плаващ под знамето на Палау е пристигнал в пристанище Варна. За престоя на кораба на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“ от 06.12.2018 г. до 04.01.2019 г. била издадена фактура № 2001118474 от 26.12.2018 г., впоследствие коригирана с дебитно известие № 2001118818 от 04.01.2019 г. за заплащане на пристанищни такси на обща стойност 11 750.63 лева. Впоследствие, поради продължаващия престой, били издадени и фактури № 2001119060 от 30.01.2019 г. и № 2001119280 от 18.02.2019 г. За тези вземания предприятието предявило осъдителен иск, по който било образувано т. д. № 1035/2020 г. по описа на ОС – Варна. Твърди се, че за дължимите такси за периода от 20.02.2019 г. до ***** г. била издадена фактура № ***** г. с падеж – датата на издаване на фактурата на осн. чл.22 от Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Въпреки това, до предявяване на исковата молба не била заплатена общата сума посочена в последната фактура. Твърди се, че към датата на предявяване на иска корабът се намира в пристанищен терминал „Варна – Запад“, поради наложена обезпечителна мярка „арест“, наложена по т. д. № 987/2020 г. по описа на ОС – Варна.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на исковата молба възражения като неоснователни. Твърди, че моторен кораб 3

„Ника Форчън“ продължава да стои на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“, т.е. че към датата на предявяване на иска все още е в пристанището.

Твърди, че в последващ момент корабът вече е напуснал пристанището, за което представя разпечатка от електронната платформа „Maritime single window”на Националния център за електронен документооборота в морския транспорт. От същата се установява, м/к Ника Форчън е напуснал пределите на пристанищен терминал „Варна – Запад“ на в 13:10 ч. на 21.06.2022г. Сочи, че пристанищните такси по оспорената фактура са изчислени в съответствие с разпоредбите на чл.5, ал. 1, 2 и 3 от Тарифа за пристанищните такси, събиране от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, одобрена с ПМС № 97 от 03.05.2007 г. като са зачетени часовете престой на кораба, считано от 10:00 часа на 20.02.2019 г. до 24:00ч. на *****г. /общо 23 006 часа/, като изложението съдържа конкретни аритметични действия, посредством които е получена крайната обобщена стойност на дължимите такси. Наведен е довод, че подписа и печата не са задължителни реквизити на фактурата. Сочи, че за предоставяне на пристанищните услуги е отправено такова искане, посредством националния център за електронен документооборот в морския транспорт, посредством откриване на процедура за пристигане на кораба № 48337.

С определение №1493/31.10.2023г. съдът е назначил на ответното дружество, след неуспешно връчване на адреса му на управление в Панама по реда на чл.35 от КМЧП, особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, комуто е връчен препис от исковата молба.

С писмен отговор на адв.Н., назначена ато особен представител на ответника, се оспорва основателността на иска. Оспорва възникване основанието за изискуемост на процесните вземания както и начина на формиране на вземането – съобразно часовете на престой и точните дати непосредствено преди отплаването на кораба. Навежда довод за преждевременност на подаване на исковата молба. Счита за неясна методиката за определяне на размера на дължимите пристанищни такси, както и че не са представени доказателства, установяващи броя часове, дни и конкретни дати на престой на процесния кораб на посоченото пристанище. Оспорва се истинността на приложената към исковата молба фактура, тъй като не съдържат подпис на капитана на кораба или на други легитимирано лице.

Оспорва истинността на представената фактура относно отразеното в нея 4 основание за плащане както и относно методологията за изчисляване на размера му. Твърди, че ответникът не е бил уведомен за възникналото задължение, а освен това съобразно изложените от самия ищец твърдения – към настоящият момент корабът, собственост на ответното дружество, все още се намира на територията на пристанището, поради което не е налице основанието по чл.20 от Тарифата.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че въззивната жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез назначен от съда особен представител, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е надлежно администрирана, с постъпил отговор по същата.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

С жалбата и отговора страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят нови обстоятелства.

Решението се обжалва изцяло, поради което непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор чрез установяване истинността на фактическите твърдения на страните посредством събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Дадената с окончателния доклад на делото правна квалификация на иска п о чл.103в, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ и чл.86 от ЗЗД кореспондира с наведените с исковата молба твърдения за неизпълнение задължение на ответника за заплащане на пристанищни такси, предвидени за времето на престой на кораба на кей в пристанището, стопанисвано от ищцовото предприятие.

5

Настоящият състав съобразява представените в първоинстанционното производство доказателства, от които се установява основателност на иска.

Пред настоящата инстанция не са искани и събирани нови доказателства; няма настъпили нови обстоятелства.

Предмет на доказване в процеса е влизането и престоя на кораба, собственост на ответното дружество, в акваторията на Пристанище Варна както и времето на този престой, който е съществен за размера на дължимите кейови такси. Насрещната страна дължи да установи възраженията си срещу иска, вкл. извършено пълно или частично плащане/погасяване/ на претендираното задължение.

От справка в системата за наблюдение на корабния трафик / VTS Varna – на л. 30, том I от т.д.№ 691/2021 г. по описа на ВОС/, че моторен кораб (м/к) „Ника Форчън“, IMO № ***** е пристигнал в пристанище Варна в 23:20 ч. на 05.12.2018 г., съответно се е установил на кей в 02:40 ч. на 06.12.2018 г. в пристанищен терминал „Варна – Запад“. Към момента на пристигането си корабът е плавал под знамето на Република Палау /л. 14, том I на т. д. № 691/2021 г., ВОС/. Корабособственик на същия е „Ника Форчън Шипинг“ С.А., дружество регистрирано в Панама /Global Plaza Tower, Calle 50, 20 th floor suite, D&E, Panama city, Panama/.

От публично достъпния регистър на пристанищата, воден от Дирекция „Морска администрация – Варна“ /арг. чл. 4, ал. 2 от Наредба № 19 от 09.12.2004 г. за регистрация на пристанищата на Република България/ се установява, че пристанищен терминал „Варна – Запад“, съставлява част от Пристанище за обществен транспорт -Варна.

От приложената справка за местоположение на м/к „Ника Форчън“, IMO № *****, корабът е престоял на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“ от 02:40 ч. на 06.12.2018 г. до 05.08.2020 г., където се намирал и към момента на справката /л.26 от делото на ВОС/. От справка на СП Дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“ от 28.09.2022г. /л.515, том I I I от делото на ВОС/ се установява, че на 21.06.2022 г. в 13:10 часа корабът е отплавал от кей № 16 на терминал „Варна – Запад“ като в 17:25ч. е напуснал пристанище Варна.