Решение № 4644 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4644 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20231100514319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №17886 от 01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 25304/2023 г. по описа на СРС, I I ГО, 72 състав, са отхвърлени предявените от К. Ч. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „********* против „БАУХАУС България ЕООД Търговски Център за Работилницата, Дома и Градината“ КД, ЕИК: 201611345, гр. София, бул. „История славянобългарска" № 17, представлявано от адв. С. Д. Д., гр. София, ул. „Марко Балабанов" № 4 обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и чл. 12, ал.1, вр. ал.4, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 993/30.03.2023 г., издадена от Д. Д., за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение за работа тринадесет пъти в рамките на два месеца, в дните: 24.2, 27.2, 28.2, 1.3,2.3, 6.3, 8.3, 9.3, 10.3, 13.3, 14.3 ,15.3, 20.3.2023 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „специалист търговски асортимент“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 31.03.2023 г. до 30.09.2023 г. в размер на 39309.42 лв.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ищцата, с която се оспорва решението като необосновано и неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място, оспорва изводите на съда, че е спазена процедурата по предварително изслушване и искане на обяснения от страна на ищцата, както и връчването на заповедта за уволнение, като излага подробни съображения за това. Твърди, че при невъзможност да бъде връчена, заповедта се 1 изпраща на работника или служителя с препоръчано писмо с обратна разписка. Както е следвало да процедира и с поканата за даване на обяснения. В тази връзка, поддържа, че обяснения изобщо не са биле искани от ищцата и заповед за уволнение изобщо не й е била връчвана. На второ място, поддържа оспорването, направено с исковата молба, че липсва представителна власт у лицето, подписало заповедта за уволнение, доколкото двамата управители представляват и управляват дружеството заедно и поотделно, като не е доказано по делото валидно упълномощаване на единия управител спрямо другия да извършва действия от негово име, включително и да прекратява трудови правоотношения. Представената нотариална заверка на апостила и превода на пълномощното не отговарят на изискванията за легализация на документи, доколкото подписа на преводача не е заверен от МВнР. Дори да се приеме, че документът е легализиран, то пълномощното не дава правомощия на другия управител да издава уволнителни заповеди. На трето място, твърди, че изводите на първата инстанция недопустимо се основават само на свидетелски показания. На четвърто място, поддържа оспорването на заповедта, досежно нейното съдържание, като не отговаря на изискванията за фактическо и правно описание на нарушението. Оспорва да е реализирано основанието по чл.190, ал.1, т.1 КТ, а именно три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, както заради липса на достатъчно писмени доказателства, така и защото закъсненията на ищцата не надхвърлят 1 час. Поддържа оспорването на представителната власт на упълномощения от ответника адвокат.

Релевират се съображения за негодност на част от представените доказателства по делото. Оспорва и отхвърлянето на иска за обезщетение. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.

266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Ищцата К. Ч. Н. твърди в исковата си молба, че работила при ответника „Баухаус България ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и Градината“ КД по силата на трудов договор от 27.08.2021 г., като заемала длъжността „асистент търговски асортимент“. Със заповед № 993/30.03.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи 2 се в закъснения за работа в периода 24.2- 20.3.2023 г. Ищцата излага съображения на първо място за нищожност на заповедта, тъй като не е издадена и подписана от представляващите дружеството лица. Твърди и, че заповедта е незаконосъобразно издадена поради нарушения на чл. 193 и чл. 195 КТ, тъй като работодателят не й изискал обяснения и заповедта не е мотивирана. Излага аргументи, че в заповедта не е посочен законният текст, въз основа на който е наложено наказанието, и че са налице разминавания между дата на прекратяване и заемана длъжност, посочени в заповедта и трудовата книжка, което води до неяснота за служителя кога и за какво е прекратено трудовото правоотношение. Излага и че в нарушение на чл. 195, ал.2 КТ заповедта не й е връчена. По същество твърди липса на извършено нарушение, тъй като не са налице системни закъснения с повече от 30 минути за работа. След уволнението останала без работа, поради което работодателят й дължи обезщетение на база последно получено БТВ за период от 6 месеца считано от 31.3.2023 г. Поддържа и че работодателят не й заплащал дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като има 30 години стаж на сходни длъжности като заеманата при него. Моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „специалист търговски асортимент“, да 1 й присъди обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца считано от 31.03.2023 г. до 30.09.2023 г., в размер на 36890.64 лв., както и да осъди ответникът да й заплати дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 16797.09 лв. за периода 7.9.2021 г.-31.3.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено, като заповедта е издадена и подписана от надлежно упълномощено лице и съдържа законовите реквизити, като в нея е посочено основанието за налагане на наказанието и е описано нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че отразяванията в трудовата книжка са неотносими към законосъобразността на заповедта, връчена в хипотезата на отказ в присъствието на свидетели, както и преди това искането за обяснения. Излага, че ищцата закъснявала системно за работа, което е видно от регистрираните дати в компютърната мрежа на предприятието. Сочи, че ищцата започнала друга работа. Моли за отхвърляне на исковете. Предявява насрещен иск срещу ищцата по чл. 221, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4968.96 лв.

Правилно е разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд, който е указал на ответника – работодател, че следва да докаже законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство, а именно изискване на обяснения от ищцата, издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган и с посочени в КТ реквизити, връчване на заповедта, извършване от ищцата на твърдяното в заповедта нарушение - явяване на работа след установеното работно време на посочените в заповедта дати, а на ищеца д а докаже основанията за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – претърпяване на вреди за претендирания период поради оставането без работа в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение.

Безспорно е между страните следното : че помежду им има сключен трудов договор №355/27.08.2021 год., по силата на който между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „специалист търговски асортимент“ и че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза в размер на 6 148,44 лева (в открито 3 съдебно заседание на 19.07.2023 год.).

Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ , се отнасят до правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение /неявяване на работа/ или частично неизпълнение /закъснение за работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на работното време/ на основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната работа – чл. 126, т. 1 и 3 от КТ. Според нормата на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Дисциплинарно уволнение може да се налага и за системни нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ .

Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В случая съдът намира, че изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания.

Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина съгласно сключения трудов договор, респ. отредените за съответната длъжност трудови функции съгласно длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, съответстващи на спецификата на заеманата длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. Освен съдържанието на индивидуалния трудов договор и длъжностната характеристика за заемана длъжност, източник на трудови задължения на работника или служителя може да бъде и друг вътрешен акт на работодателя. Така, работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 от КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който да определя правата и задълженията на работниците и да урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работника от неспазването им. Без значение е обстоятелството дали работникът по принцип – за по-кратък или за по - продължителен период от време – не е изпълнявал тези си трудови задължения и как работодателят се е отнасял към това неизпълнение.