Решение № 14 от 08.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501854 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 179/29.08.2023г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 475/2022г. С това решение, съдът отхвърля иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. против Д.

Д. Г., ЕГН: ********** и Г. Д. Д., ЕГН: ********** да се приеме за установено, че ответниците дължат на дружеството следните суми: 1 720,97 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в с. Факия, община Средец с аб. № 965956 за периода от 24.04.2019г. до 27.09.2021г., платима съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, както следва: за Д. Д. Г. – 1 290,73 лева и за Г. Д. Д. - 430,24 лева; 158,55 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2019г. до 01.06.2022г., платимо както следва: за Д. Д. Г. – 118,91 лева и за Г. Д. Д. – 39,64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 13.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 186/13.07.2022г. от Районен съд – Поморие по ч. гр. д. № 388/2022г. С решението е отхвърлено искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за присъждане на съдебни разноски, извършени в исковото и в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД 1 против решение № 179/29.08.2023г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че ответниците нямат качеството на потребители и твърди, че съдът недопустимо е изследвал ирелевантни факти. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не се представлява в съдебно заседание.

Ответните страни представят писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Г. и Д. искат от въззивната инстанция да потвърди решението на районния съд.

Въззиваемите страни се явяват лично в съдебно заседание и пледират за отхвърляне на жалбата.

След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Д. Д. Г. и Г. Д. Д. притежават право на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ ХІ - 422 в кв.36 по плана на с. Факия, община Средец, област Бургаска с площ от 760 кв.м., ведно с построената в имота немасивна жилищна сграда – тип бунгало със застроена площ от 56 кв.м. при граници на имота: от три страни – улица и УПШ Х-422 при квоти: ¾ идеални части за първия собственик и ¼ идеална част за втория собственик (нотариален акт № 42, том V, рег.№ 2207, дело № 591/29.09.2004г. на нотариус с рег.№ 255 в РНК).

На 13.04.2011г. Д. Д. Г. сключва предварителен договор за продажба на недвижимия имот с А. Х. К..

На 30.04.2011г. Г. предава владението върху имота на предварителния купувач А. Х. К.. След предаване на владението, К. открива във „ВиК“ ЕАД партида на свое име с № 965956.

На 16.03.2022г. Д. Д. Г. и Г. Д. Д. продават имота на И.П.Т. (нотариален акт № 63, том І, рег.№ 443, дело № 59/16.03.2022г. на нотариус с рег.№ 676 в РНК).

На 05.05.2022г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД изпраща на Д. Г. и Г. Д. покана за доброволно плащане на сумата от 2 064,66 лева, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода от 21.02.2019г. до 23.08.2021г., за която са издадени 30 броя фактури. Г. и Д. подават възражение пред дружеството, че не дължат сумата, защото не са ползватели на имота.

На 13.07.2022г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се снабдява със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесната сума. Длъжниците по заповедта подават възражение, поради което водоснабдителното дружество предявява иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането.

2

В хода на първоинстанционното производство са представени нотариалните актове, които установяват правото на собственост върху водоснабдения имот, предварителен договор, от който се установява датата на предаване на владението върху имота и фактурите за отчетена и остойностени количества вода. Въз основа на тези доказателства, районният съд приема, че Д. Г. и Г. Д. не са задължени за спорната сума, тъй като нямат качеството на ползватели за част от процесния период и на собственици за другата чат от периода.

Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането и при спазено диспозитивно начало.

Решение № 179/29.08.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които са издадени спорните 30 броя фактури. Доказателствената тежест да установи фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца.

Той трябва да установи обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот в периода от 21.02.2019г. до 23.08.2021г. и че начислените количества вода са използвани от него. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са 1) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдяване имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В конкретния случай е безспорно установено, че въззиваемите страни са били собственици на водоснабдения имот до 16.03.2022г., когато имотът е продаден. Безспорно е установено също, че от 13.04.2011г. до 16.03.2022г. имотът се владее от лицето А. К., на когото е открита партидата във водоснабдителното дружество. При това положение, 3 спорният по делото въпрос е отговорни ли са ответниците за изразходените количества вода и задължени ли са за спорната сума. Отговорите на тези въпроси са положителни. Действително, нормата на чл.2, ал.3 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД – Бургас придава на наемателя качеството на потребител, но при солидарна отговорност за дължимите суми със собственика или ползвателя на имота въз основа на писмена декларация – съгласие. В настоящия случай, партидата е открита на името на владелеца в имота, но последният няма качеството на лице по чл.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., нито са изпълнени условията на чл.2, ал.3 от ОУ на дружеството, за да се приравни на наемател. Поради това, отговорни за задълженията се явяват собствениците на водоснабдения имот.

Възражението на ответните страни за погасяване по давност на задълженията за периода от 24.04.2019г. до 25.09.2019г. в размер на 275,34 лева е основателно.

По изложените съображения, жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се явява частично основателна и трябва да се уважи като се приеме за установено, че Д. Д. Г. и Г. Д. Д. дължат на дружеството сумата от 1 445,63 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в с. Факия, община Средец с аб. № 965956 за периода от 25.09.2019г. до 27.09.2021г., платима съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, както следва: за Д. Д. Г. – 1 084,22 лева и за Г. Д. Д. – 361,41 лева; 133,18 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2019г. до 01.06.2022г., платимо както следва: за Д. Д. Г. – 99,88 лева и за Г. Д. Д. – 33,29 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 186/13.07.2022г. от Районен съд – Поморие по ч. гр. д. № 388/2022г.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски в размер на 340,63 лева.

По делото е направено искане за присъждане на съдебните разноски, извършени в първоинстанционното исково производство и в заповедното производство. Искането се явява основателно за сумата от 152,25 лева – съдебни разноски за исковото производство и за сумата от 73,50 лева – съдебни разноски за заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 179/29.08.2023г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 475/2022г. в частта, в която е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес 4 на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. против Д. Д. Г., ЕГН: ********** и Г. Д. Д., ЕГН:

********** да се приеме за установено, че ответниците дължат на дружеството следните суми: 1 445,63 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в с.

Факия, община Средец с аб. № 965956 за периода от 25.09.2019г. до 27.09.2021г., платима съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, както следва: за Д. Д. Г. – 1 084,22 лева и за Г. Д. Д. – 361,41 лева; 133,18 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2019г. до 01.06.2022г., платимо както следва: за Д. Д. Г. – 99,88 лева и за Г. Д. Д. – 33,29 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 186/13.07.2022г. от Районен съд – Поморие по ч. гр. д.

№ 388/2022г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Г., ЕГН: ********** и Г. Д. Д., ЕГН: ********** дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК:

812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул.

„Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. следните суми: 1 445,63 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в с. Факия, община Средец с аб. № 965956 за периода от 25.09.2019г. до 27.09.2021г., платима съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, както следва: за Д. Д. Г. – 1 084,22 лева и за Г.

Д. Д. – 361,41 лева; 133,18 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2019г. до 01.06.2022г., платимо както следва: за Д. Д. Г. – 99,88 лева и за Г. Д. Д. – 33,29 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 186/13.07.2022г. от Районен съд – Поморие по ч. гр. д. № 388/2022г.