Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4731 от 19.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10315/2024
Вид
Решение № 4731
Подписан
19.03.2025
В сила
10.04.2025
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4731 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110110315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против (фирма) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща 1/2 част от заплатено от ищеца обезщетение на З. С., водач на лек автомобил ****, с рег. № ****, за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 04.09.2020 г., причинено от водачите на лек автомобил **** с рег. № *** и лек автомобил **** с рег. № ****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 2589,35 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 17.10.2021 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 19361/03.07.2023 г. по ч. гр. д. № 31402/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.09.2020 г. в района на републикански път III-514 (В - Г ), км 47+500, е настъпило пътнотранспортно произшествие причинено от водачите на лек автомобил **** с рег. № *** и лек автомобил **** с рег. № ****, вследствие на което са нанесени увреждания на З. С., водач на ****, с рег. № ****, за което събитие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 276/04.09.2020 г. Представителят на ищеца поддържа, че пътният инцидент е възникнал при осъществена от водача на лек автомобил **** с несъобразена скорост маневра за завой надясно, в резултат на което водачът е загубил управлението на автомобила, вследствие на което моторното превозно средство променя траекторията си на движение и навлиза в лентата за насрещно движение, където се движи управлявания от пострадалата З. С. автомобил ****, зад който се движел лек автомобил ****. В исковата молба са изложени твърдения, че при така описаната фактическа обстановка е възникнал удар между лек автомобил **** и лек автомобил ****, като от своя страна, поради движение с несъобразена скорост, водачът на лек автомобил **** е нямал време и възможност да спре, поради което между него и управлявания от З. С. лек автомобил настъпва втори удар. Представителят на ищеца поддържа, че към датата на описаното произшествие между (ФИРМА) и водача на лек автомобил **** е съществувало 1 застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 07120000692318/06.03.2020г. В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие пострадалата З. С. предявила към ищеца претенция с № 1500110846/18.06.2021 г. за изплащане на обезщетение за претърпените от лицето в резултат на събитието неимуществени вреди вследствие на получената травма – закрито счупване на пети шиен прешлен. Представителят на ищеца поддържа, че назначена при застрахователя експертна комисия е определила застрахователно обезщетение в размер на 30000 лева, която сума на 16.08.2021 г. е изплатена на пострадалото лице. В исковата молба са изложени твърдения, че с изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото вследствие на пътнотранспортното произшествие лице ищецът на основание чл. 499, ал. 7, изр. 2 ЗК има право да претендира ½ част от изплатеното в полза на пострадалото лице застрахователно обезщетение от застрахователя на другия виновен водач за настъпване на събитието, а именно ответникът, който към датата на вредоносното събитие е бил в правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с водача на лек автомобил ****. Представителят на ищеца поддържа, че (ФИРМА) отправило покана до ответника за заплащане на половината от изплатеното застрахователно обезщетение, която претенция не била удовлетворена, поради което насрещната страна наред с главницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.10.2021 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2023 г. в размер на 2589,35 лева. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Г., оспорва исковата претенция по основание и размер. С подадения отговор е оспорен описания от ищеца механизъм на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, както и поддържаните доводи за допуснати от водача на лек автомобил **** нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че ударът е бил непредотвратим за водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при (ФИРМА), тъй като шофьорът не е имал възможност нито да предвиди, нито да предотврати настъпването на вредите. В отговора са изложени твърдения, че виновен за настъпване на събитието е изцяло водача на лек автомобил ****, който е загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил ****. Представителят на ответника поддържа, че пострадалият е управлявал автомобила без правилно поставен предпазен колан, с което в значителна степен е допринесъл за настъпване на уврежданията. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на пряка причинно-следствена връзка между описаното пътнотранспортно произшествие и травматичното увреждане, за удостоверяване на което е представено единствено становище на доверен лекар към (ФИРМА). По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в това число адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №276 от 04.09.2020г., издаден от органите на МВР, доказващ настъпването на ПТП с участници лек автомобил **** с рег. № ***, управляван от Л. П. А., чиято гражданска отговорност била застрахована при (фирма), лек автомобил ****, с рег. № ****, управляван от пострадалото лице З. Л. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при (фирма) и лек автомобил **** с рег. № ****, управляван от водач К. С. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при (фирма). Установява се, че от настъпилото ПТП има пострадало лице - З.

Л. С..

2

По делото са изискани и приложени копия от материали по ДП № ЗМ-700/2020г. по описа на РУ гр. В.Т, по пр.пр. № 2656/2020г. по описа на ВТРП. Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство на ВТРП от 18.06.2021г., досъдебното производство е образувано за това, че на 04.09.2020г. на път III-514 (В.Т – Г.О), км 47+500, е настъпило ПТП, при което лек автомобил **** с рег. № ***, собственост на К.И.Га, управляван от правоспособния водач Л. П. А., при движение в посока от гр. Г.О към гр. В.Т, в зоната след десен по посока на движението й завой, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в движещия се в насрещното платно автомобил ****, с рег. № ****, собственост на В.Б.С, управляван от правоспособния водач З. Л. С., след което в тях се удря движещия се в посока от гр. В.Т към с. А. (гр. Г.О) лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на и управляван от правоспособния водач К. С. С.. В резултат на ПТП е пострадала водачката на автомобил ****, с рег. № ****, З. Л. С. с фрактура на шиен прешлен – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП. В хода на досъдебното производство е установено, че причина за настъпване на ПТП е неправилна преценка на водача на лек автомобил **** с рег. № ***, като Л. П. А. е управлявала автомобила със скорост, по-висока от граничната, при което е настъпило странично плъзгане на автомобила, както и неправилно боравене с органите за управление /волан и спирачка/. Наказателното производство е прекратено на основание чл.343, ал.2 НК във вр., с чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК – по искане на пострадалия.

По делото са представени копия от медицинска документация – история на заболяването №11932/2020 г., касаеща проведено лечение в Неврохирургично отделение на З. Л. С. за периода 04.09.2020 г.-07.09.2020 г., от които се установява, че З. С. е била хоспитализирана с поставена диагноза „Закрито счупване на други уточнени шийни прешлени“, наложена е имобилизация с мека шийна яка и е предписано медикаментозно лечение. Съгласно документацията резултатът от компютърно-томографското изследване сочи, че при пациентката С. се установява наличие на дискови протрузии с вакуум феномен при L4-L5-S1 и фрактура на прешлен C5, стабилна.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно, компетентно дадено и отговарящо на всички поставени задачи, се установява, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие от 04.09.2020 г. З. Л. С. е претърпяла следните травматични увреждания – фрактура (счупване на пети шиен прешлен) – стабилна (счупване на тялото на прешлена) и дискови протрузии в лумбалната област на ниво Л4Л5-Л5Ес1 без данни за отпадна неврологична симптоматика. Посочено е, че увреждането е предизвикало временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и трайно затрудняване на движението на врата, поради което е наложена имобилизация с шийна мека яка. Посоченият от вещото лице приблизителен период на зарастване на прешлена е от 3 до 6 месеца, а възстановяването на пациента може да продължи до 1 година.

От приетото заключение се установява, че така описаните травматични увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, при което вследствие на камшичен удар отпред (какъвто е преживеният при настъпилото ПТП) се чупи тялото на прешлена отпред. Разяснено е, че счупването е причинено при първия удар отпред, при който се чупи тялото на прешлена с рязко отклоняване на главата в предно-задна посока. Експертът е категоричен в заключението си, като е разяснено от него и при изслушването му в открито съдебно заседание, че подобно счупване няма как да се получи от втория удар, причинен от лек автомобил ****, тъй като при удар отзад се чупят дъгите на прешлена, за което няма данни в медицинската документация. Във връзка с поставените задачи относно наличието на поставен предпазен колан от пострадалата, вещото лице пояснява, че няма данни за носенето на такъв, както и че коланът би предотвратил единствено движението на тялото, но не и движението на главата при рязко отклонение в предно-задна посока и дори да е бил поставен предпазен колан, главата е свободно подвижна и може да бъде реализирано процесното травматично 3 увреждане. При изслушване на заключението вещото лице Н. уточнява, че при счупване на прешлен е препоръчително носенето на твърда яка, а не на мека, но решението на лекуващия лекар не рефлектира върху поставената диагноза.

От приетото заключение по допусната съдебно автотехническа експертиза, изготвена след събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите по делото и приета без възражения от страните, се установява, че лек автомобил **** с рег. № *** се е движил със скорост 59 км/ч в посока от с. А. към гр. В.Т, а лек автомобил ****, с рег. № **** и лек автомобил **** с рег. № **** са се движили със скорост 43 км/ч в посока от гр. В.Т към с. А.. В заключението си вещото лице е посочило, че ударът е настъпил при навлизане на лек автомобил **** с рег. № *** в крива на десен завой, при което е занесъл странично и е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която е настъпило съприкосновението.