Решение № 190 от 23.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пазарджик , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102456 по описа за 2020 година

В исковата си молба срещу „ И. А. М.“Ад с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“***“, бул.“Д. Н.“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от С. К.

К. ищцата М. С. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.“№9 твърди, че на 17.12.2018г е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на койт оса и предоставени в собственост заемни средства в размер на 1250лв. при фиксиран лихвен процент по заема 35%, годишен процент на разходите -41.74% и срок за погасяване на заема 34 седмици с размер на двуседмичната погасителна вноска 82.76лв. Твърди се, че в чл.4 от договора е уговорено заемът да бъде обезпечен поне с едно от следните обезпечения : две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател в размер на трудово възнаграждения , нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други и банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициерзаемодателя за заемната сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията ,визирани в чл.4, ал.1 от договора същият дължи неустойка на кредитора в размер на 740.69лв. съгласно чл.4, ал.2 от договора, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за неустойка в размер на 43.57лв. , с която неустойка падежното вземане нараства значително, а именно сумата от 126.33лв. Предвидената неустойка в размер на 740.69лв. е загубила присъщите за 1 неустойката обезпечителна функция доколкото тя е близо 60% от заетата сума в размер на 1250лв., без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Твърди се, че ищцата не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договора за кредит е нищожен по следните съображения: Лихвеният процент от 35% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва.Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл.5 и чл.11т.10 от ЗПК. Договореният фиксиран лихвен процент от 35%, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печална по чл.41 ал.2 от договор за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрав и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Възнаградителната лихва съставлява цена на предоставеното ползване на заетата сума и когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципа на добросъвестността при участие в облигационните отношения. Когато една престация е предоставяне в собственост на парични средства , то насрещната престация -заплащането на възнаградителната лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството дали заемът е обезпечен доколкото цената кумулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума. Съдебната практика приема, че при необезпечените заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва.В настоящия случай договорената между страните възнаградителна лихва надвишава три пъти законната , което представлява нарушение на добрите нрави. С исковата молба се поддържа и друго основание за нищожност на процесния потребителски договор- нарушение на императивните изисквания на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга-същата е предвидена в размер , който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита.По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне на ГПР- неустойката представлява близо 60% от заетата сума. Макар и да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение сумата , визирана в чл.4, ал.2 от договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя съобразно изискванията на чл.5 от ЗПК и същата е в противоречие с обявеното в чл.7,т.7 от договора, в която изрично е предвидено , че общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1 406.92лв. като очевидно в тази сума не се включва оскъпяването , визирано в чл.4 от договора . Поради невключване на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР последният не съответства на 2 действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания , увеличен със скрития добавък от неустойката.

Твърди се, че поради нарушение на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК приложение намира разпоредбата на чл.22 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен.Моли се съда да прогласи нищожност на договора за кредит, сключен между страните на 17.12.2018г. При условията на евентуалност се прави искане за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора за кредит. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си са ангажирани доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищцата е изплатила задълженията по така сключения договор. Оспорва иска за недействителност на договора като заявява, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като съдържа информация за ГПР, лихвения процент и неговото разпределение в месечни погасителни вноски, а размерите на лихвата и ГПР не противоречат на добрите нрави, тъй като са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се иска за прогласяване на нищожност на клаузата за заплащане на компенсаторна неустойка с твърдението, че същата изпълнява обезпечителна функция. Непредставянето на уговореното обезпечение на заема повишава кредитния риск на заемодателя , а размерът на неустойката е съобразен със засиления мониторинг на необезпечените заеми и с неблагоприятните последици за кредитора от неизпълнението. Моли се съда да се отхвърлят исковете. Претендира се разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище, с което се поддържат предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 17.12.2018г страните са сключили договор за паричен заем №3399537, по силата на който ответното дружество като заемодател е предоставил на ищцата в качеството на заемополучател сумата от 1250лв. Ищцата се е задължила да я върне на 17 двуседмични вноски ,всяка вноска в размер на 82.76 лв. с падеж на първата погасителна вноска на 31.12.2018г и падеж на последната погасителна вноска -12.08.2019г като падежните дати на всички вноски са уговорени в чл.5 от договор. Съгласно чл.7 от договора общата сума дължима от заемателя е 1 406.92лв. В чл.6 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%. Съгласно чл.8 от договора годишния процент на 3 разходите е 41.74%.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/ две физически лица –поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други и банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“ или 2 / да представи банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за заемната сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора.Според ал. 2 от същата клауза в случай на неизпълнение от страна на заемателя на условията, визирани в чл.4, ал.1 от договора същият дължи неустойка на кредитора в размер на 740.69лв., която се заплаща разсрочено , заедно с всяка погасителна вноска като към размера на всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, т.2 от договора се добавя сума в размер на 43.57лв.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебноикономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че ако задължението за заплащане на неустойка се включи в ГРП то неговия размер би бил 94.26%, а общата дължима сума по кредита ще нарасне от 1 406.92лв. на 2 147.61лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване следните установителни искове:главен иск по по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с л.22 от ЗПК за недействителност на сключения между страните договор за кредит от 17.12.2018г.поради противоречие с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита, поради заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР и поради несъответствие на съдържанието на договора с императивните изисквания на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност иск по чл.124, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД за недействителност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за кредит като противоречаща добрите нрави.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от страна по договорно правоотношение при наличие на правен интерес от търсената установителна защита с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и доколкото при позитивно съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху правната сфера на ищцата. Обстоятелството, че договорът е изпълнен от страна по договорната връзка не 4 препятства правната възможност недействителност на същата тази страна на претендира неговата

По същество на главния иск съдът намира следното :

Изхождайки от предмета на договора- предоставяне на кредит под формата на заем , както и страните по него – ответник юридическо лице, което е небанкова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност съдът счита, че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което при решаване на настоящия правен спор намират приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в ЗПК, глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр.с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност/ нищожност/ на същия.