Решение № 481 от 09.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502805 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130575495; против решение № 231/24,07,2023 г., постановено по гр. д. № 1374/2022 г. на РС Карлово В ЧАСТТА, с която предявените искове са уважени. Предявяват се оплаквания за недопустимост, тъй като един от предявените искове е неправилно квалифициран; евентуално – за незаконосъобразност, тъй като решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон. От въззивния съд се иска да обезсили решението, евентуално – да го отмени и по същество да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата – Г. А. А., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със 1 становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 357 от КТ вр. чл. 188, т. 2 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Предявени от Г. А. А., ЕГН **********; против „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130575495.

От съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЧР-01114/28,09,2022 г. на Директор „Човешки Ресурси“ при ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***;

2/ да отмени като незаконосъобразна

Заповед № ЧР-01137/03,10,2022 г., издадена от Директор „Човешки Ресурси“ на ответното дружество и от *** на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 3/ като приеме, че е незаконно извършеното със Заповед № ЧР-01138/03,010,2022 г. прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ - поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „****“; 4/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лв., представляваща дължимо на основание чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 03,10,2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявяват се възражения за липса на основание за налагане на спорните дисциплинарни наказания, тъй като ищецът оспорва да е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, както и възражения за немотивираност и неяснота на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания; ищецът твърди, че отправените до него искания за даване на обяснения са неконкретни и неясни, което го е лишило от възможността за защита в образуваните срещу него дисциплинарни производства.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита процесните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания за законосъобразни и иска отхвърляне на предявените искове.

С постановеното по спора решение РС е отменил като незаконосъобразни двете заповеди за налагане на дисциплинарни наказания; приел е прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и е 2 възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, уважил е частично иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7889,34 лв. В тези части решението е обжалвано и спорът е предмет на настоящото производство. В частта, с която за разликата над сумата от 7889,34 лв. до пълния претендиран размер от 9000 лв. е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Предявеното с въззивната жалба оплакване за неточна квалификация на иска за отмяна на Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „***“, което е довело до неяснота относно предявените претенции и до лишаване на ответника от възможност за защита, въззивният съд приема за неоснователно. В петитума на исковата молба, уточнена с молба от *** – л.

28, и двете – връчени на ответника, ясно и разбираемо е предявено искане за отмяна на Заповед № **** г., с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Така е докладван итози иск и с проекта за доклад в определението по чл. 140 от ГПК, връчено на двете страни (л. 53, като е посочено и наложеното с тази заповед наказания. На стр. 8 от това определение РС е посочил правната квалификация на предявените искове, като е посочил: чл. 357 вр. чл. 188 ал. 1 т. 1 от КТ. Последно посочената разпоредба (т. 1) се отнася до дисциплинарно наказание „забележка“, а не „предупреждение за уволнение“. Това погрешно посочване обаче не е довело до нарушение правото на защита на ответника, доколкото изрично и ясно във връчения на страните проект за доклад е посочено, че се иска отмяна на заповед (с посочване на номер и дата на издаване), с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“. На страните са дадени указания относно подлежащите на установяване факти и разпределението на 3 доказателствената тежест, в съответствие с предявените от всяка от тях фактически твърдения и с постановеното по спора решение съдът е разгледал предявените от страните претенции, основани на посочените от тях факти.

Следователно решението е допустимо, даденото от съда решение съответства на повдигнатия за решаване спор, очертан от фактическите твърдения на страните и предявените искания.

Страните не спорят, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ с място на работа – ****. С процесните Заповеди е прието, че ищецът е извършил дисциплинарни нарушения и са му наложени дисциплинарни наказания: „Предупреждение за уволнение“ - със Заповед № **** и „Уволнение“ – със Заповед № ***/03,10,2022 г.

Дисциплинарното нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Следователно необходимо е при конкретизация на нарушенията, за които се налага наказанието, същите да се индивидуализират с периоди на извършване или с посочване кога са открити. Тези изисквания разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ въвежда с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. В съдебната практика се приема, че те са спазени, когато: в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 от КТ.

1/ По отношение законосъобразността на Заповед № ***.:

С посочената Заповед на *** ЧР при ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение“. Като основание за това в заповедта се сочи, че на *** ищецът „е преустановил работа без уважителна причина, с което се е стигнало до спиране на производствения процес“. Прието е, че с така описаното действие ищецът е 4 осъществил дисциплинарно нарушение и не е спазил изискванията на ПВТР (без да се конкретизира кои изисквания се има предвид), поради което нарушението е квалифицирано като такова по см. на чл. 187 ал. 1 т. 1 и т. 10 от КТ.

Разпоредбата на т. 1 на чл. 187 от КТ се отнася до закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, а на т. 10 – до неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В заповедта за налагане на наказанието липсва конкретизация какви „други трудови задължения“ по см. на т. 10 ищецът не е изпълнил.

Както е видно от цитирания текст на заповедта, същата не съдържа необходимото ясно и конкретно посочване на извършените от ищеца действия или бездействия , с които е осъществено нарушението. Сочи се, че ищецът „преустановил работа без уважителна причина, с което се стигнало до спиране на производствения процес“, и това се квалифицира като две отделни нарушения – по т. 1 и по т. 10 от чл. 187, КТ. Същото това нарушение е посочено като основание за издаване и на следващата Заповед (****), с която се налага наказание „уволнение“, но в нея вече е описано по различен начин:

„самоволно и демонстративно преустановяване на производствения процес на 15,09,2022 г. за около 1 час, довело до спиране на работата …“.

Разпоредбата на чл. 193. ал. 1 от КТ задължава работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Тежестта за установяване изпълнението на това императивно изискване е върху ответното дружество. В тази връзка е представено писмено искане с изх. № 707/16,09,2022 г., адресирано до ищеца и връчено му лично на **** (л. 7 и л. 129), за представяне на обяснения за извършено от него на ****нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „неспазване на трудовата дисциплина, спиране на производствения процес“.

От цитираното съдържание на искането за обяснения става ясно, че същото е твърде общо, липсва каквато и да е конкретика и яснота относно това с кои действия или бездействия ищецът е нарушил трудовата 5 дисциплина. Тази неяснота личи и от съдържанието на депозираните в отговор на това искане писмени обяснения – л. 130, с които ищецът сочи, че е избран за говорител от колегите си, за да ги представлява „в случай на нужда“, каквато е била налице в случая. Очевидно за ищеца липсва яснота в какво се изразява нарушението, по повод на което е образувано дисциплинарното производство.

При това положение Заповед № ***** с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ следва да се приеме за постановена при нарушение на чл. 193 ал. 1 от КТ и чл. 195 ал. 1 от КТ и като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

2/ По отношение законосъобразността на Заповед № ****:

С посочената Заповед на Д*** ЧР при ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказания „*****“. Като основание за това в заповедта се сочи, че ищецът е осъществил системни нарушения на трудовата дисциплина (като са описани три нарушения), изразяващи се в следното:

1. самоволно и демонстративно преустановяване на работния процес на 15,09,2022 г. за около един част, довело до спиране на работата, представляващо нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 1 от КТ;

2. подстрекателство на други работници към нерегламентирани действия на 15,09,2022 г., а именно:

- подстрекателство към масово неспазване на работното време от работниците във фабрика ****, като ищецът „допринася активно за дезорганизация на работния процес и разстройване на нормалното протичане на работния ден с поведението си чрез отправяне на призиви за колективно демонстративно преустановяване на работните дейности (липсва конкретизация в какво се изразяват подстрекателството, активното допринасяне и отправените призиви);