Акт от 16.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 839

Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XIV състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело №

377 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от

Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК) и е образувано по жалба от Е.Д.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Е.Е. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №03/112/02074/04/02 от 27.10.2022 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна (съгл. Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г.), с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо първо плащане съгл.т.2.3 от Договор № 03/112/02074 от 08.10.2009 г.

В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения ИАА. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за определеното с ИАА вземане, считано от 11.12.2012 г. (ден след крайната дата, на която е следвало да подаде заявка за второто плащане) до 27.10.2022 г. - датата на издаване на АУДВ, чийто срок не е прекъсван и не е възобновяван. Релевират се възражения за липса на уведомяване на Е.А. за започналото производство за издаване на АУДВ. Сочат се два факта, изключващи отговорността на жалбоподателя за заплащане на посоченото публично държавно вземане – настъпили форсмажорни обстоятелства (претърпяна катастрофа и продължително влошаване на здравословното му състояние, довело до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по Договора). С тези съображения претендира отмяна на оспорения акт, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът

– Директор на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Варна, чрез процесуалният си представител Д.М. – А., с придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена до съда, оспорва жалбата с аргумент, че документите за претърпяната от Е.А. злополука са представени в ДФ „Земеделие“ две години след катастрофата вместо в рамките на 10 работни дни според т.8.3 от Договора; представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено година след катастрофата и според вписаното в него жалбоподателят е работещо лице, поради което липсват основания да се приеме, че в случая са налице форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му по Договора. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждание, и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Идентична позиция ст.ю.к. Б. поддържа и в съдебното заседание по същество на спора.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на Договор № 03/112/02074 от 08.10.2009 г. (л. 12-16 от адм. пр.) ДФ „Земеделие“ предоставя на Е.А., в качеството му на ползвател (бенефициент), безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 03/112/02074 и включени в Приложение №1, и конкретно – такива, свързани с закупуване и отглеждане на овце. Според т. 1.1. и т. 2.2. от Договора безвъзмездната финансова помощ в общ размер от 48 892.00лв. се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на 24 446.00лв. и второ плащане в размер на 24 446.00лв. Съгласно т. 3.1 от Договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверката и предмет на настоящия договор по Приложение 1) в срок до 08.10.2012 г., т.е. 3 години след подписване на договора. Съгласно т. 5.1. от Договора заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.

3.1, а в случаите, когато се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока по т.3.1. (т. 5.2.).

Съгласно т. 4.4.е/ от Договора, Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Според т. 4.7. от Договора Фондът изисква връщането на вече изплатени суми – както по първото, така и по второто плащане, заедно със законната лихва върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато той не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Сключеният Анекс към договора от 28.12.2009 г. не променя същностните му клаузи, а е с технически характер.

Първото плащане в размер на 24 446.00лв. е наредено с Писмо за оторизация на плащането от 05.01.2010 г. Получаването му е безспорно между страните, каквото е и неподаването на заявка за второ плащане от ползвателя.

Според отразеното в Епикриза от 20.05.2011 г., издадена от началника на отделението по Неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, на 14.05.2011 г. жалбоподателят Е.А. е претърпял гръбначно-мозъчна травма, в деня на инцидента е приет във болничното заведение, където е претърпял оперативно лечение на 16.05.2011 г.

Видно от приложените към жалбата доказателства в деня на операцията Е.А. е закупил транспедикулярна гръбначна стабилизация, която е поставена като стабилизиращо средство за гръбначния му стълб. Според Експертно решение № 2319/19.09.2013 г. на ТЕЛК за общи болести, ІІ състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в резултат на претърпяното ПТП, счупване на 12-ти торакален прешлен и проведеното оперативно лечение – метална стабилизация, към датата на освидетелстването на жалбоподателя е призната 50% трайно намалена работоспособност поради оплакванията от болки и ограничени движения в областта на гръбначния стълб; походката му е самостоятелна и стабилна, щадяща кръста. В констатацията на ТЕЛК е посочено също, че към 19.09.2013 г. А. е работещо лице и може да работи настоящата си професия – механик, при спазване условията на труд в т.14. На 04.09.2015 г. Е.А. е претърпял операция – пластика на предна коремна стена с оперативна диагноза Вентрална херния, и е изписан с подобрение. С Експертно решение № 719/08.03.2016 г. на ТЕЛК за общи болести, ІІ състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, на Е.А. е призната 51% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години – до 01.03.2019 г., поради счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, идентична с диагнозата по предходното Експертно решение от 2013 г.

Според показанията на св. Д. А. – баща на жалбоподателя, в о.с.з. на 17.05.2023 г., преди катастрофата синът му е закупил и отглеждал повече от 100 овце. След катастрофата през м. май 2011 г. е пролежал във болница повече от месец, там са го оперирали и са му сложили импланти в гърба. След изписването му за домашно лечение бил лежащо болен вкъщи за 5-6 месеца, след което започнал да се изправя, но не можел да стои дълго време на крака. За него се грижели баща му и приятелката му, като повече от година след катастрофата жалбоподателят ползвал инвалидна количка. Първоначално след катастрофата за животните се грижели 2-3 човека, но постепенно те измрели или били откраднати. Според св. А. още месец-два след инцидента синът му изготвил молба и той като негов пълномощник я представил в ОД „Земеделие“ – Варна, заедно с епикризата от болницата за претърпяната катастрофа и проведеното лечение. Свидетелят описва и следващите пъти, когато е представил експертното решение от ТЕЛК през 2013г., като изрично сочи, че още преди първото представяне на доказателства пред административния орган вече са били получили покана за подаване на заявление за второто плащане.

Според показанията на св. Д. АА. – сестра на жалбоподателя, в о.с.з. на 17.05.2023 г., в началото през 2008 г. в стопанството на Е.А. е имало около 100 овце, а през 2009 г. последният е кандидатствал по Програма „Млад фермер“ и е бил одобрен.

Били са му преведени около 25 000 лв., с които е закупил още 100 овце, трактор, камион и храна за животните. През 2011 г. брат й – Е.А. е претърпял инцидент по време на подготовка за участие в състезание. Според св. А. му е проведено болнично и извънболнично лечение, като жалбоподателя почти през ялото време е бил неподвижен. Свидетелката споделя, че през този път нееднократно баща й (баща и на жалбоподателя) не еднократно е ходил до различни институции във връзка със здравословното състояние на брат си и във връзка с правоотношенията му Програма „Млад фермер“.

Със

Заповед № 03-030-РД/23 от 21.01.2013 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- Варна, на основание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 33 ал.1 от Наредба № 9/03.04.3008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., на жалбоподателя като регистриран земеделски производител с УРН 387574 е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договора от 08.10.2009 г. Мотив за отказа е, че към 08.11.2012 г. – крайната дата съгл. горецитираната т. 5.1. от Договора, А. не е изпълнил задължението си да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с изискуемите документи. Договорът е прекратен на основание горецитираната т. 4.7. предл. второ и т.6 б. „г“ вр.чл. 87 ал. 2 от ЗЗД и чл. 33 ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г, като на основание т. 4.4. б. „е“ и т. 4.8. б. „а“ от Договора, чл. 8 ал. 1 т. 6 и чл. 33 от Наредба № 9/03.04.3008 г. и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е посочено, че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по Договора, ведно със законната лихва от датата на получаване на заповедта. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя А. на 03.02.2013 г., и не е обжалвана от него; баща му - св. Д. А.,*** епикризата от 20.05.2011 г., входирана в администрацията с вх. №01-033-6500/80 от 22.02.2013г; Експертното решение на ТЕЛК от 19.09.2013г пък било представено при тях с вх.№**********.

Въз основа на влязлата в сила Заповед №03-030-РД/23 от 21.01.2013г административният орган се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 4212/22.05.2013г, и изпълнителен лист от 28.02.2014 г. по ч.гр.д. №7230/2013 г. на ВРС, въз основа на който било образувано изп. д. № 201471304000219 на ЧСИ с район на действие ВОС. По същото до А. била изготвена покана за доброволно изпълнение изх.№ 2606/08.10.2014 г., за сумата 24 446.00лв., представляваща главница по Договора от 08.10.2009 г., за която липсват данни да е връчвана на А.. Според изложеното от самия него в молба вх. № 02-033-6500/29#1 от 22.01.2016г до ДФЗ – Варна (приложена по административната преписка), ПДИ му била връчена на 06.01.2016 г.

С молбата Е.А. уведомява администрацията за претърпяната от него на 14.05.2011 г. ПТП и причиненото му трайно физическо увреждане, довело до драстично намаляване на трудоспособността му, и тъй като Договорът от 08.10.2009 г. е сключен с оглед личността му счита, че то представлява форсмажор по смисъла на т. 8.1,. съответно той не дължи връщане на полученото преди злополуката първо плащане. Формулирал е искане вземанията по Заповедта от 21.01.2013г. да бъдат отписани като недължими, както и администрацията да не предявява установителен иск във връзка с възражението му по ч.гр.д. №7230/2013 г. на ВРС.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/accf9699-b812-4778-8faf-ccab7731cbbb