Решение № 5113 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5113 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20201110143376 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба от 04.10.2023 г., срещу О. П. Ч. и П. Б. Б. /конституиран, на основание чл. 227 ГПК, с определение от 27.11.2023 г. на мястото на починалия в хода на делото ответник Б. П.

Б./, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение. С оглед изложеното, претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че всеки един от ответниците дължи суми, както следва: 409,59 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.- м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 64,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 02.06.2020 г., 17,14 лв. – главница, представляваща цена на улуга „дялово разпределение” за процесния имот за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г., 3,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услуга „дялово разпределение” за периода 31.03.2017 – 02.06.2020 г., за 1 които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ............... г. по описа на Софийски районен съд, .......... състав. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове с твърдения, че не са собственици на процесния имот, поради което между тях и ищеца не съществува валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което да дължат процесните суми. Поддържат, че претендираните суми не са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При условията на евентуалност релевират възражение за недължимост на част от сумите поради изтекла тригодишна погасителна давност.

Направено е искане, в случай че съдът уважи предявените искове, на основание чл. 241 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на задълженията. Съобразно изложените доводи е направено искане съдът да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „...........“ АД с молба от 11.09.2023 г. представя документи, касаещи дяловото разпределение за процесния период. Не заявява становище по същество на спора.

На 07.11.2023 г. е депозирана молба от ответника О. Ч., с която заявява, че е сключила споразумение за сумите, предмет на производството по делото.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № ............... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, .......... състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадени в срока по чл. 414 ГПК възражения от длъжниците в заповедното производство.

За основателността на предявенияте положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че по силата на облигационно правоотношение, възникнало с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот в твърдяното количество и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 2 наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Според задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение и по аргумент от чл. 9 ЗЗД, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие, каквато въззивният съд намира да е процесната хипотеза.

В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 183, том 13, дело № 2735/1992 г. /л. 19 и сл./ и удостоверение за наследници от на Б. П. Б. /л. 100/, съдът намира за безспорно установено по делото, че ответниците са съсобственици на процесния имот при равни квоти в съсобствеността – всеки е собственик на ½ идеални части от него.

В конкретния случай, с писмено заявление-декларация от 13.10.2010 г. /л. 22 и сл. / ответника О. Ч., е поискала за същия имот да бъде открита партида на нейно име по стария абонатен № ............. и е заявила, че ще ползва същия за собствени жилищни нужди. Ищецът, като доставчик, е приел предложението й и е открил партидата само на нейно име, при което е сключен облигационен договор при Общи условия (ОУ) за ползване на топлинна енергия за жилището единствено с нея. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период, поради липсата на ангажирани доказателства да е прекъсната. С оглед изложеното, по делото се установява, че ответника Ч. има качеството на потребител на топлинна енергия за 3 целия процесен за посочения в исковата молба период, поради което другият ответник – П. Б. няма качеството на клиент на топлинна енергия за същите, т.е. предявените срещу него главни и акцесорни искове са неоснователни на това основание.

Аналогично разрешение е дадено и с обсъжданото тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за лицата-потребители на топлинна енергия в хипотезата на прекратена съпружеска имуществена собственост.

Прието е, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.

За установяване на реално доставеното количество топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница при отчитане на извършени от ответника плащания, в случай че са извършени такива, по делото са изслушани и приети неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза /л. 122 и сл. от делото/, което съдът кредитира по изложените съображения, Етажната собственост на адрес ул. „Княз Б. I" № 104, вх. „А” e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „........... ” ЕАД, която е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2016-30.04.2019 г., фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител, приложени по делото. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.