Акт от 11.04.2022, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 243/11.04.2022г., гр. Хасково В

ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Ива Байнова Членове: Павлина Господинова Антоанета

Митрушева при участието на секретаря

Йорданка

Попова……………….........................…..............в присъствието на Прокурор Цвета

Пазаитова………...................……………………….като разгледа докладваното от

Председателя АНД (К) №1273 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Отдел Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП против Решение № 116/18.10.2021г., постановено по АНД №597 по описа на

Районен съд Свиленград за 2021г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че преценката на съда, обусловила изменението на наказателното постановление, била неправилна и необоснована.

Извършеното административно нарушение се установявало безспорно, но неправилно било прието от съда, че същото не водело до неотразяване на приходи. Нарушенията от категорията на процесното винаги водели до негативни последици за фиска, тъй като нарушаването на предвидения ред за регистрация и отчетност на оборотите от продажбите имало за свое следствие отклонение на данъчното облагане.

Неподаването на данни в регламентираната от наредбата честота /на всеки 5 минути/ създавала предпоставки за неотчитане чрез фискалното устройство на всички приходи от продажби, което пък безспорно водело до неотразяване на приходи.

Освен това се сочи като индикация за неотразяването на приходи значително по-високия размер на фактически наличните парични средства в касата на обекта в сравнение с тези, които били отчетени чрез ФУ.

Тезата, че това били парични средства от предния ден, както и че те били неотчетени, била само защитна. В този случай неотчетените средства следвало да бъдат регистрирани чрез ФУ – чрез операция

Служебно въведени, а това не било направено.

Определената от съда имуществена санкция в минимален размер не била адекватна и справедлива за извършеното нарушение.

Следвало да бъде санкция над минималния размер, тъй като самото нарушение било с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Периодът, през който дружеството не използвало ФУ, което не е от одобрен тип, бил доста дълъг, а извършеното нарушение е препятствало контролната дейност и проследяването на оборота.

Освен това било извършено и друго нарушение от категорията на процесното, което следвало да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство.

Не бил отчетен и значително по-високия размер на фактически налични средства в сравнение с отчетените такива. Дори това да било сума от оборота от предишния ден, то това представлявало отделно административно нарушение.

Това, че нарушението било извършено за първи път, имало значение за повторността, а не следвало да се приема за смекчаващо обстоятелство.

Минималният размер не бил достатъчен като превенция на наказанието.

Излагат се и съображения относно правилността на решението в частта за разноските.

Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на наказателното постановление изцяло , а ако се приеме, че същото правилно е било изменено в частта на санкцията, се претендира тя да бъде определена над минималния размер.

Претендират се разноски и за двете инстанции.

Ответникът – „Пи Еф Си“ ЕООД-С., в депозиран чрез пълномощник писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че използваното ФУ имало издадено свидетелство за одобрен тип и било вписано в публичния регистър.

Макар да не били подавани на всеки 5 минути данни към НАП, то на фискалните памети на касовите апарати се съдържали данни за осъществените продажби.

Нарушението не водело до неотразяване на приходи и санкцията била правилно определена.

Именно административнонаказващият орган следвало да докаже с конкретни факти и доказателства съставомерния елемент за неотразяване на приходи.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна.

Посочва, че решението на РС

Свиленград е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение

Районен съд Свиленград е изменил

Наказателно постановление №584700-F616155/28.06.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, вр. чл.10, ал.9 от

Наредба

№Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, и на основание л.185, ал.2 от ЗДДС, на „Пи Еф Си“ ЕООД – С. е наложена имуществена санкция в размер 3000 лева, като е намалил същата на 500 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в производството по ангажиране отговорността на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото му на защита и възможността му да я реализира в пълен обем. Приел е за безспорно осъществяването на вмененото нарушение , както и че случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Относно определения размер на наказанието, съдът е приел за недоказано наличието на неотразени приходи, поради което е счел, че неправилно санкцията е била определена от АНО по ал.2, на чл.185, вместо по разпоредбата, към която се препраща в тази хипотеза – ал.2 във вр. с ал.1 на чл.185 от ЗДДС.

При липсата на отегчаващи вината обстоятелства, е определил санкцията в минималния предвиден в закона размер като в тази връзка е изменил наказателното постановление.

Решение е правилно.

Същото е постановено при изяснена и правилно установена фактическа обстановка.

Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че административнонаказателната процедура е проведена при липса на съществени процесуални нарушения, а вмененото на дружеството нарушение е доказано от обективна страна.

Правилен е и изводът, че в случая не е доказано твърдението на АНО, че нарушението води до неотразяване на приходи.

Действително от доказателствата по делото е видно, че при проверката е установена разлика между фактическата наличност на парични средства и данните от ФУ в размер на 3775,69 лева, като за това обстоятелство няма спор между страните.

Наведените обаче в тази връзка възражения, че от установената наличност може да бъде направен извод за неотразяване на приходи, настоящата инстанция намира за неоснователни.

Процесното нарушение е на просто извършване, поради което и законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.185, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500,00 лева до 2000,00 лв. в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на приходи.

Със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е визирал именно случаите, в които не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените във въззивното решение мотиви, че неотразяването на приходи не само не е доказано от административнонаказващия орган, но не и изследвано, включително не е изяснено конкретното възражение, направено от дружеството.

Районният съд правилно е определил тежестта на доказване, както и очертал предмета на доказване в производството, а изложените надлежни правни изводи се споделят и от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят.