Определение № 113 от 19.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500074 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „У.К.Б.Б.“ АД срещу „А.С.“ ООД и Г.А.Х.. В заявлението са посочени адреси на двамата длъжници в гр. София.

Заявлението е било адресирано до Софийския районен съд, който е извършил служебна справка за постоянен и настоящ адрес на втория длъжник, и, въз основа на данните от нея, е приел, че не е местно компетентен да го разгледа, поради това, че настоящият адрес на длъжника, от който се искало плащане по договор за потребителски кредит, има регистриран настоящ адрес в с. П., общ. Б., което населено място е в района на РС- Сливница, а не на СРС. Позовал се е на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК. С мотиви в този смисъл и, преценявайки, че компетентен да се произнесе по заявлението е Сливнишкият районен съд, на 15.12.2023г. е постановил определение, с което прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на последния.

С Определение № 38/26.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 58/2024 г. на Районен съд - гр. Сливница, този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че заявлението е подадено срещу двама длъжници при условията на солидарна отговорност, като адресите им попадат в различни съдебни райони. Оспорва мотивите на СРС, че в настоящото производство се претендирало плащане по договор за потребителски кредит и само срещу един длъжник. Подчертава, че заявлението е подадено срещу „А.С.“ ООД като кредитополучател и срещу Г.Х. като солидарен длъжник. Прави извод, че, след като кредитополучателят е търговец (търговско дружество), не може съдлъжникът (негов управител) да има качеството на потребител, тъй като той не действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Цитира съдебна практика в този смисъл. Изтъква, че седалището и адресът на управление на кредитополучателя – юридическо лице – са в гр.

1

София. Намира за приложима в заповедното производство разпоредбата на чл. 116 от ГПК, съгласно която иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Подчертава, че заявителят е упражнил правото си на избор на съд, който да разгледа заявлението, и този избор следва да бъде зачетен. Счита за неприложиама специалната местна подсъдност по чл. 411, ал. 1, изр. второ от ГПК. Направил е извод, че местно компетентен да разгледа заявлението е Софийският районен съд, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ОС- София.

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че, видно от подаденото заявление и приложените към него документи, с него се претендират вземания по договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит, анекси и допълнително споразумение към него, както и общи условия за предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Също така, в договора изрично се сочи, че кредитът е предоставен на „А.С.“ ООД в качеството му на кредитополучател, а Г.Х. е солидарен длъжник.

При тези данни съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изречение второ от ГПК, в редакцията й към момента на подаване на заявлението, тъй като тя касае местната подсъдност за разглеждане на заявленията срещу потребител, докато в случая никой от длъжниците няма такова качество:

1. Вземането, за което е подадено заявлението, произтича не от договор за потребителски кредит, а от договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит, анекси и допълнително споразумение към него, както и общи условия за предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, което категорично изключва потребителския му характер.

2. Кредитополучател по договора е търговско дружество, което по дефиниция не може да бъде потребител - арг. от § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

3. Фактът, че солидарен длъжник по договора е физическо лице, не му придава потребителско качество, тъй като, по аргумент от съдебната практика (Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК), „само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице“, а в случая, както се обоснова по- горе в т. 1, основанието за възникване на вземането не придава такова качество на длъжниците. В подкрепа на този извод е и цитираната от Сливнишкия районен съд трайна практика на ВКС и СЕС, с оглед тесните професионалните връзки между дружеството – кредитополучател и длъжника Харачев, които не 2 позволяват, последният да бъде считан за потребител в отношенията му с кредитор на дружеството.

От друга страна, налице е изрична съдебна практика, съгласно която в заповедното производство е приложима разпоредбата на чл. 116 от ГПК, регламентираща изборна подсъдност, ако ответниците са от различни съдебни райони (Определение № 571 от 21.07.2023 г. на ОС - София по в.ч.гр.д. № 486/2023г., Определение № 38 от 20.01.2022г. на ОС - Ловеч по в.ч.гр.д. № 590/2021г., Определение № 14 от 14.01.2022г. на ОС - Ловеч по в.ч.гр.д. № 573/2021г., Определение № 1035 от 25.10.2022г. на ОС Благоевград по в.ч.гр.д. № 849/2022г.). След като в случая никой от длъжниците няма качеството „потребител“, което би обусловило приложението на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, няма основание да се отрече правото на избор на заявителя по чл. 116 от ГПК.

С оглед гореизложеното, в производството по ч.гр.д. № 64336/2023 г. на СРС, респ. ч.гр.д. № 58/2024 г. на СлРС, длъжниците „А.С.“ ООД и Г.Х. нямат качеството „потребител“ и е приложима разпоредбата на чл. 116 от ГПК, което обосновава подсъдност на делото по седалището или постоянния адрес на някого от тях по избор на заявителя, съгласно чл. 411, ал. 1, изр. първо от ГПК, вр. чл. 116 от ГПК.

В случая, с подаване на заявлението пред Софийския районен съд, заявителят валидно е упражнил правото си на избор, доколкото седалището на длъжника „А.С.“ ООД е в гр. София, и няма основание за неговото ревизиране.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението по чл. 417 от ГПК, подадено от „У.К.Б.Б.“ АД срещу „А.С.“ ООД и Г.А.Х., и по което е образувано ч.гр.д.

№ 64336/2023 г. на СРС, респ. ч.гр.д. № 58/2024 г. на СлРС, е Софийският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати за сведение на РС - Сливница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3