Решение № 30 от 31.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Стара Загора , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина И. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20215500501239 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Я. П. и Т. Д. П., чрез адв. И.Д., против решение № 260071 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2179/2019 г. на Казанлъшкия районен съд.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1040 лв. за неоснователно обогатяване от ползването на апартамента, предмет на правния спор за периода от 03.01.2019 г. до 31.08.2019 г. Твърдят, че съдът е квалифицирал в доклада единствено ревандикационният иск и е посочил какво и от кого подлежи на доказване. По отношение на другия иск, а именно за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, съдът се е произнесъл за първи път в решението си, като го е квалифицирал като такъв по чл.59 ЗЗД. Считат, че това е съществено процесуално нарушение, защото по този начин са лишени от възможността да организират правната си защита по иска. Отделно от това считат, че дадената правна квалификация е неправилна, като по този начин съдът се е произнесъл по непредявен иск, което води до недопустимост на неговото решение в тази част.

1

На второ място считат, че обжалваното решение е и неправилно и необосновано. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, които били изброени, без да бъдат анализирани. Това водело до немотивираност на съдебното решение и пълна неяснота защо според съда придобивната давност спрямо двата процесни имота е започнала да тече в полза на ответниците едва на 26.03.2011 г., въпреки че по делото било установено, че те започнали да владеят апартамент № 6 на 10.02.2008 г. след смъртта на собственичката и са ги владели със съзнанието, че са собственици, тъй като до 2018 г. не са предполагали, че двете жени имат по-близки роднини от страна на съпруга на Ж.Т.. Освен свидетелските показания в този смисъл съдът не бил взел предвид е обясненията, дадени от нотариус И.Г., който е съставил нотариалния акт, в който е констатирал, че по отношение на В.П. придобивната давност на апартамент № 6 е изтекла на 10.02.2018 г. Не били установени факти и обстоятелства, както и доказателства, които да опровергават извода, че за ответниците е налице изтекла придобивна давност към момента на предявяване на ревандикационния иск по отношение на апартамент № 6. Такива били изводите и на двамата прокурори, които били сезирани с жалби от страна на ищците по делото. Поканата за предаване на процесните имоти била получена от ищците на 07.01.2019 г., т.е. цяла година след като е изтекъл 10-годишният давностен срок по отношение на единия от апартаментите. Отделно от това самата покана не представлява действие, имащо характер на прекъсващо течащата придобивна давност.

Считат, че не е без значение и обстоятелството кой е полагал грижи за двете жени. Когато владението е установено чрез предаването му на предишния собственик или владелец, което може да стане с конклудентни действия или да се изрази словестно или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнемана, действа презумпцията по чл.69 и на чл.83 ЗС, т.е. се приема, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.

Считат, че в хипотезата на завладяване на чужд имот практиката не изисква уведомяването на собственика за намерението за своене на имота, а единствено владението да е спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено.

2

Въззивниците считат, че решението е неправилно и в частта, с която са осъдени да заплатят сумата от 1040 лв. за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на двата апартамента. Искът е неоснователен предвид неоснователността на иска за ревандикация на ап. № 6, който е придобит от ищците по давност. По отношение на ап. № 5 по делото се установило, че той бил в недобро състояние и бил предоставен за ползване напълно безвъзмездно на свид. М.К.. Затова считат, че не е налице неоснователно обогатяване. Молят, съдът да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо, респ. да отмени като неправилно обжалваното решение, като отхвърли иска по чл.108 ЗС по отношение на ап. № 6, както и искането за отмяната на нотариалния акт, както и за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните имоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Д. П. Д. и Д. П. Д., чрез процесуалния им представител, адв. К.А., в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна.

Пред районния съд са били предявени два ревандикационни иска, както и искове за присъждане на обезщетение по чл.73, ал.1 ЗС. Ищците Д. П. Д. и Д. П. Д. са твърдели в исковата си молба, че заедно с ответника Т. Д. П. са роднини по съребрена линия на М.Т. Д.а, починала на 26.03.2011 г., без да остави съпруг, низходящи или възходящи наследници по права линия. Тя имала брат – И.Т. Д., починал на 06.02.1999 г., който не бил женен и нямал деца. М.Т. Д. притежавала апартамент в ***, а брат й – ап. № 6 в същата сграда. Твърдели са, че след смъртта на М.Т. Д.а най-близката жива родственица по съребрена линия (от III-степен) останала тяхната майка – Д.Д.Б., която починала на 27.10.2017 г. След нейната смърт няколко пъти 3 ходили до двете жилища, но при многократните им позвънявания никой не отварял вратата и на двата апартамента. Те не разполагали с ключове за тях.

През юли 2018 г. се срещнали с домоуправителката, която им казала, че за тези имоти отговаряла жена на име В., като апартамент № 6 бил необитаем.

Веднага след това се обърнали към Районна прокуратура Казанлък с молба за съдействие, но през м. септември получили постановление за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като отношенията били от гражданскоправен характер. На 03.01.2019 г. изпратили до В. и Т.П.и и настанилата се в ал. 5 М.К. искане за предаване владението на жилищата.

Поканата била получена лично от ответниците, но не получили отговор, а ключовете и владението на имотите не им било предадено. Разбрали, че на 08.05.2019 г. В. Я. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. Наследодателката им М. Д. била починала през 2011 г., като дотогава тя е обитавала този недвижим имот. След нейната смърт тяхната майка Д.Б. владяла имота. След встъпването им в наследството те били предприели необходимите действия, включително като са поканили В.П. да освободи дадения имот. Четири месеца след тяхната покана тя се снабдила с нотариален акт по давност. Считат, че те единствено са собственици на недвижимите имоти, останали в наследство от М. и И. Д., поради което са искали съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че те са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, като двата имота се намират в ***.

Искали са също така на основание чл. 537 ГПК съдът да отмени издадения нотариален акт за собственост на недвижим имот с идентификатор ***, както и съдът да осъди ответниците да им заплатят сумата от 4000 лв. за обезщетение за лишаването им от ползване на процесните два имота за периода от 03.01.2019 г. до 31.08.2019 г.

Ответниците са оспорили предявените искове . Признали са твърдението, че М.Т. Д.а е собственик на апартамент № 5, в който тя е живяла и починала, а на апартамент № 6 - нейният брат И.Т. Д.. През 1989 г. той 4 прехвърлил на майка си – Ж.Б.Т. ½ идеална част от своя апартамент, а след смъртта му на 06.02.1999 г. тя наследила и другата половина. Ж.Б.Т. живяла в този апартамент до смъртта си -10.02.2008 г.

Ответниците са твърдели, че са подпомагали Ж.Т. и дъщеря М., грижели са се за тях, като дори са поели всички разходи и организацията на погребенията им. Поради това Ж.Т. нееднократно казвала, че апартаментът ще остане за тях, защото те се грижели за нея. През всичките години никой друг не е проявявал интерес или грижа към двете жени. Затова ответниците останали с убеждението, че те нямат живи роднини. За наличието на такива разбирали едва в началото на 2019 г. Затова и след смъртта на Ж.Т., а покъсно и след смъртта на М. Д.а те се легитимирали като собственици на двата апартамента и макар и да не са живели в тях, ги стопанисвали, държали ключовете, плащали данъците за тях, режийните разноски за входа, сменили входната врата на единия апартамент. Признават, че В. П. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху апартамент № 6 по давност, който започнал да тече от деня на смъртта на Ж.Т. – 10.02.2008 г. и изтекъл на 10.02.2018 г., като през този период владението не било смущавано или прекъсвано по какъвто и да било начин.

Ответниците са оспорили твърдението на ищците, че майка им Д.Д.Б. е владяла апартамент № 5 след смъртта на М. Д., като са твърдели, че тя дори не е знаела за имотите. Считали са, че са собственици на апартамент № 6 въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Оспорили са и иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че И.Т. Д. е бил собственик на апартамент, находящ се в ***, ***. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, т.ІV, дело № 1442/1989 г. той е дарил на майка си Ж.Б.Т. 1/2 ид. ч. от този имот. И.Т. Д. е починал на 06.02.1999 г., без да остави низходящи или съпруга. Ж.Б.Т., която станала негов наследник, е починала на 10.02.2008 г. След смъртта си е оставила за свой наследник дъщеря си М.Т. Д., която починала на 26.03.2011 г. Тя не била оставила низходящи, възходящи наследници или преживял съпруг. Неин наследник по закон била преживялата сестра на баща й, нейна леля Д.Д.Б..

Приел е също така за установено, че с н.а. № 67, т.І, рег. № 734, дело № 5

54 от 08.05.2019 г. по описа на нотариус И.Г., рег. № 440 ответницата В. Я. П. е призната за собственик по давност на описания по-горе апартамент № 6, а от свидетелските показания – че двата апартамента (№ 5, който е бил собственост на М.Т. Д., и № 6 – процесният в това производство) били заключени, а единият (№5) се ползвал от свид. М.К., която била допусната от В.П.. Свид. Г. се свързала с ответниците, но те не се явили на срещата. Приел е за установено, че те никога не са живели там, но В. ходела от време на време при баба Ж. (свид. М.) и се грижела за нея (свид. С.). Приел е и това, че наследодателката на ищците Д. Д. не е живяла в ап. № 5 и не е разполагала с ключове за имотите. За безспорно е приел, че ответниците ги владеят.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, като се е позовал на чл.8, ал.4 ЗН, че след смъртта на М.Т. Д. най – близката жива родственица по съребрена линия от III степен остава нейната леля Д.Д.Б., която става собственик на процесните два недвижими имота, респ. ищците на основание наследствено правоприемство от своята майка са техни собственици. Приел е, че констативният нотариален акт не създава права, а само ги удостоверява, но доказателствената му сила не е необорима и може да бъде опровергана с всички доказателствени средства в т.ч. и със свидетелски показания. В случая доказателствената сила на нотариалния акт за собственост върху апартамент № 6 била опровергана от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, тъй като в полза на ответницата не била изтекла предвидената в закона 10-годишна давност от смъртта на М.Т. Д. към момента на съставянето на констативния нотариален акт, който даже бил съставен след като ответниците получили покана от ищците да предадат владението на имотите.