Определение № 17930 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17930 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509900 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на И. И. А., подадена срещу Определение № 23563/30.05.2025 г. по гр.д. № 6240/2025 г. на СРС, 41 състав, с което исковата молба на жалбоподателя е била върната, а производството по делото – прекратено.

В жалбата се поддържа, че определението на СРС е неправилно. Твърди се, че интересът от предявения иск произтича от това, че същият е условие за обявяване на недействителността на завещанието, оставеното в полза на незаконната съпруга Е.Д.Г. от чичото на жалбоподателя. Поддържа се, че ако незаконната съпруга Е.Д.Г. бъде изключена от делбата, жалбоподателят ще получи по-голям дял от сънаследствените имоти. Поддържа се, че не родствената връзка с покойния чичо обосновава правния интерес от настоящото производство, а необходимостта да се унищожи незаконния брак с ответницата Е.Д.Г. и да се обяви съгласно чл. 76 ЗН относителната недействителност на завещанието, с което целият наследствен имот е оставен на Е.Д.Г.. Сочи се, че в исковата молба е изложено, че покойният чичо е завещал наследствените дялове на ищеца на незаконната съпруга Е.Д.Г.. Поддържа се, че СРС не е отчел, че ако спорното завещание бъде зачетено в производството по делба, то жалбоподателят би получил по-малък дял, отколкото, ако завещанието бъде обявено за недействително. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за разглеждане по същество от СРС.

Особеният представител на жалбоподателя поддържа молбата за отмяна на обжалваното определение на СРС.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения 1 срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

СРС е сезиран от И. И. А. с установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че брачната връзка между И.А. А. и М.О.К. не е била прекратена чрез развод, докато И.А. А. е бил жив.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че ищецът няма интерес от така предявения установителен иск. Дори и същият да бъде уважен, ищецът И. И. А. не може да предяви иск за унищожаване на брака, сключен между И.А. А. и Е.Д.Г..

Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 СК конститутивен иск за унищожаване на брак поради двубрачие може да бъде предявен само от съпрузите по втория брак, съпруга по първия брак или от прокурора. Изброяването на възможните ищци е изчерпателно, поради което други лица не са активно процесуално легитимирани да водят иск за унищожаване на брак.

От друга страна, в случая бракът между И.А. А. и Е.Д.Г. е бил прекратен по силата на закона след смъртта на И.А. А.. Доколкото в случая е починал съпругът, за който се твърди от ищеца, че е бил в двубрачие, то може да се води само установителен иск по чл. 47, ал. 3 СК за установяване на съществувалото обстоятелство за унищожаване на втория брак. Този установителен иск обаче може да се предяви единствено от съпруга от първия брак, съпруга от унищожаемия брак или прокурора. Тоест ищецът не е легитимиран да предяви и установителен иск по чл. 47, ал. 3 СК.

Липсата на правен интерес от настоящото производство се обосновава и с представеното от ищеца Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2022 г. на РП-Самоков. Видно от този документ прокуратурата е извършила проверка и е установила, че Върховният съд на Торонто е прекратил брака между И.А. А. и М.О. А. (Клиъри) с акт, който е в сила от 28.04.2011 г.

По-нататък е необходимо да се посочи, че действително сънаследник може чрез иск по чл. 76 ЗН да обяви за относително недействителна сделка, по силата на която друг сънаследник се е разпоредил с наследствена вещ в полза на трето лице. Иск по чл. 76 ЗН обаче може да се предяви само по повод на такава сделка, която произвежда действието си при сключването, т.е. приживе на разпоредилия се сънаследник. В този смисъл разпоредбата на чл. 76 ЗН не е приложима за завещателни разпореждания, при които последиците настъпват едва след смъртта на завещателя. В този смисъл е Решение № 378/27.05.2009 г. по гр.д. № 302/2008 г. на III Г.О. на ВКС. Тоест ищецът И.А. А. не може да обоснове правния си интерес от настоящото производство чрез поддържаната от него възможност за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в производството по делба във връзка със завета, оставен от И.А. А. в полза на Е.Д.Г..

2

В допълнение към горното въззивният съд отбелязва, че чрез завета, оставен от И.А. А. в полза на Е.Д.Г. чрез Нотариално завещание № 142, том II, рег. № 6666, дело № 5з от 2022 г. на нотариус М.Х., не се засягат наследствените права на ищеца И. И.

А.. В случай че И.А. А. е завещал имот, на който не е бил собственик към датата на смъртта си, то заветът е недействителен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН. Това обстоятелство следва да бъде съобразено обаче в първата фаза на делбата, в която се установява от съда между кого, при какви квоти и кои имоти следва да се поделят.

Следва да се държи сметка, че сам ищецът е посочил няколко пъти, че починалият му чичо И.А. А. е оставил низходящи (наследници от първа степен), като е представил доказателства, че е поискал тяхното включване в производството по делба /л. 55 – л. 60 от делото на СРС/. В тази връзка е необходимо да се посочи, че наследствената квота на И. И. А. не зависи от това колко са наследниците на И.А. А..

Ищецът И. И. А. на основание чл. 10, ал. 1 ЗН замества починалия си баща И.А. А. и наследява такава част от имуществото на дядо си А.И. А., каквато е била наследствената квота на бащата И.А. А.. От друга страна, наследниците на И.А. А. общо могат да получат само онази част от наследството на А.И. А., която се е припадала на И.А. А., чичо на ищеца. Наследниците от едното коляно не могат да намалят квотата в делбата на наследниците от другото коляно. Тоест останалите наследници на И.А. А. са тези, които биха имали интерес да изключат Е.Д.Г. от кръга на наследниците, за да поделят между по-малък брой лица частта от имуществото на дядото А.И. А., която се е припадала на И.А. А..

Предвид всичко изложено дотук се налага изводът, че предявената от И.А. А. частна жалба е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. И. А., подадена срещу Определение № 23563/30.05.2025 г. по гр.д. № 6240/2025 г. на СРС, 41 състав, с което исковата молба на жалбоподателя е била върната, а производството по гр.д. № 6240/2025 г. на СРС, 41 състав – прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4