Решение № 1255 от 05.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20232100501128 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба от ищеца „ГЕРМАН -ГТ“ ЕООД, ЕИК:

200910615, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Господин Нанев“ № 3, представляван от управителя Живка Танева, подадена чрез упълномощения му адвокатски представител адв. Мария Димитрова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.

2 против решение № 856 от 24.04.2023г. по гр.д. № 8120/2021г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете му за осъждане на ответника П. Г. П., ЕГН:

**********, с адрес: ****, да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. - главница, предявена като частичен иск от от общо вземане в размер на 18 131.48 лв. за обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнение на задължение за предаване на товарителниците за възложени на ответника превози в периода 03.09.2021 г. – 27.09.2021 г., както и сумата от 5000 лв. – главница, предявена като частичен иск от общо вземане в размер на сумата от 9 779.20 лв. /явяваща се левовата равностойност на 5 000 евро/– дължима неустойка за извършено от ответника тежко нарушение на трудовата дисциплина, уговорена в длъжностната му характеристика, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е необосновано, постановено при неточен и незадълбочен анализ на фактите и неправилно разпределена доказателствена тежест. Сочи се, че за отхвърли процесните искове районният съд е приел, че по делото не е установено чрез пълно и главно доказване такива документи да са били предадени на ответника и да са били в негово държане, нито, че е доказано по несъмнен начин реалното изпълнение на тези превози, от което да се направи 1 извод, че такива документи са му били предадени, както и, че той умишлено не ги е предал на ответника. Въззивникът счита, че тези два извода на районния съд са необосновани, тъй като не са обсъдени в логическа взаимовръзка и не са съобразени с изявленията на страните и в частност на ответника. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил, че между страните липсва на спор относно наличието на трудово правоотношение между страните и задълженията по подписаната от ответника длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност „шофьор, товарен автомобилен превоз“, както и командироването му съгласно заповед от 11.06.2021г. за изпълнение на превози в чужбина и реалното започване на командировката и отказът от 03.10.2021г. да изпълни подадена заявка за превоз в Австрия, при наличие на спор за причините за отказа на ответника да изпълни заявката и за наличието на обективна причина да изостави камиона. Счита за необоснован и направен при неправилно разпределение на доказателствената тежест извода на съда, че ищецът не е доказал реално изпълнение, тъй като това се извършва именно чрез предаване на товарителниците за тях на работодателя, а това обстоятелство подлежи на доказване от работника, а не от работодателя. На следващо място се излага оплакване, че съдът не е съобразил признанието на ответника, че е отказал да изпълни последната заявка на 29.09.2021г.,обективирано в изявлението му в подадената от него жалба до РП-Бургас. В жалбата се възразява, че съдът не е имал основание да кредитира показанията на св. Г., тъй като същите се подкрепят от изявленията на ответника. Относно приетия от съда за недоказан факт на държане на товарителниците от ответника, въззивникът счита, че този извод противоречи на обстоятелствата по делото и изявленията на страните и в частност на ответника, в които сочи, че е изпратил товарителниците с куриерска пратка до офиса на ищеца. В допълнение жалбоподателя сочи, че ответникът не е провел доказване на твърденията си, че изпратената до дружеството пратка, получена на 21.12.2021г. съдържа сочените товарителници, а напротив- съдържанието й включва само писмено изявление за прекратяване на трудовия договор. По горните съображения въззивното дружество счита, че по делото са установи задълженията на ответника са извършва възложените му от работодателя дейности, да съхранява товарителниците, придружаващи товари и да ги предава на работодателя си. Сочи, че е доказан и размер на претърпените вреди, изразяващи се в пропуск за ищеца да получи уговореното по заявките възнаграждение за транспорт, наличието на причинна връзка за липсата на документи, както и виновното поведение на ответника и липсата на обективни пречки за него да изпълни задълженията си.

По отношение на иска за претендираната неустойка в жалбата се излага несъгласие с изводите на районния съд,че клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречието й с чл. 203 от КТ. Твърди се, че в случая неустойката е уговорена за всяко конкретно нарушение, което не води задължително на настъпване на имуществена вреда за работодателя, но с оглед спецификата му поставя интересите на работодателя, но с оглед спецификата му поставя интересите му в сериозна опасност. Счита,че няма пречка за уговаряне на такава неустойка, без същата да замества или кумулира отговорността по чл.

203 от КТ.Моли за отмяна на решението в обжалваните му части, с които са отхвърлени частичните искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и неустойка и постановяване на ново, с което същите да бъдат уважени. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции.

В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият П. Г. П. , чрез упълномощения си процесуален представител адв. Делян Иванов е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в която е изразил подорбно становище за нейната неоснователност с доводи, че някои 2 от посочените оплаквания са наведените за първи път във въззивното производство, с които се допълва съдържанието на подадената искова молба. Възразява се, че в жалбата не се посочва конкретно в какво се изразява твърдяната необоснованост на обжалваното решение, като счита, че голословно е посочено, че щом съдът не е възприел становището на ищеца, то решението му е неправилно и необосновано. По същите аргументи въззиваемият счита, че е голословно и оплакването за неправилно разпределена доказателствена тежест, тъй като това оплакване не съдържа стойностни аргументи. Въззиваемият счита, че в своето изложение за доводите за недостатъци на обжалваното решение въззивникът всъщност като порок на мотивите на съда собствената си процесуална пасивност за доказване на благоприятни за него факти, в т.ч. и съдът е допуснал ангажираните от ищеца доказателства независимо от възраженията на ответника. По тези съображения се сочи, че оплакванията в жалбата за процесуални пропуски на съда при събиране на доказателства са некоректни. На следващо място в писмения отговор се излага, че наложеното на ответника дисциплинарно наказание за същите твърдени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина е отменено от съда с влязло /необжалвано/ в законна сила решение от 28.04.2023г. по гр.д. № 1663/2022г. по описа на БРС. Сочи се, че тъй като няма нарушение, за ищеца няма претърпени вреди от нарушения на трудовата дисциплина, които да се обезпечават с уговорки за неустойка.

Въззиваемият споделя мотивите в обжалваното решение, че уговаряването на такива е в противоречие с нормата на чл. 203 от КТ, още повече, че ответника няма качеството на материалноотговорно лице, нито според длъжностната му характеристика има задължението си да съхранява и отчита документи или материални ценности. По изложените в писмения отговор подробно развити съображения се сочи, че обжалваното решение е правилно и добре мотивирано, без да са налице твърдяните в жалбата пороци, поради което се иска жалбата да се остави без уважение, а решение в атакуваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемият чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „ГЕРМАНГТ” ЕООД, с която се иска осъждане на ответника в П. Г. П. да му заплати сумата от 5000 лв., предявената като частичен иск от сумата от 18131.48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за предаване на товарителниците за възложените му превози в периода от 03.09.2021 г. до 27.09.2021 г., сумата от 443 .38 лв., представляваща предоставен на ответника на 11.06.2021 г. служебен аванс, от които сумата от 150 лева и сумата от 150 евро, сумата от 5 000 лв., представляваща част от сумата от 9 779.20 лв. с левовата равностойност 3 на 5 000 евро, представляваща дължима неустойка за извършено от ответника тежко нарушение на трудовата дисциплина, уговорена в длъжностната му характеристика, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото В исковата молба се твърди,че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което считано от 12.01.2021 г. ответникът е бил назначен на длъжността „шофьор, товарен автомобил“ в предприятието на дружеството-ищец, което впоследствие било прекратено от работодателя на 15.10.2021 г. поради дисциплинарно уволнение на ответника.

Ищецът сочи, че съгласно заповед № 157/11.06.2021 г. ответникът е бил командирован за изпълнение на превози до Австрия, Германия, Франция, Белгия, Люксембург, Холандия, Швеция и България с товарен автомобил с рег. № ******* . Заявява също, че в периода от 03.09.2021г. до 27.09.2021 г. е възложил на ответника за изпълнение общо 10 заявки за извършване на превози на стоки на обща стойност 9 270.42 евро, подробно описани в исковата молба. Твърди,че на 03.11.2021г. /в съдебно заседание датата е уточнена като 03.10.2021г./ ответникът се обадил на ищеца и м у заявил, че няма да му предаде никакви документи докато не му бъде платено допълнително и същевременно отказал да изпълни следващия възложен му курс, изоставил поверения му товарен автомобил в Австрия и се върнал в България. Ищецът твърди, че ответникът продължава да отказва всякакъв контакт с него и все още не му е предал товарителниците, поради което не може да се установи дали е изпълнил възложените превози, Сочи, че поради задържането на товарителниците от ответника ищецът е в невъзможност да изпълни договорните си задължения, съответно да получи уговореното възнаграждение по договорите за превоз, което представлява имуществена вреда за него, причинена от противоправното умишлено поведение на ответника, за която счита, че последният отговаря в пълен размер на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД. Освен това в исковата молба се излага, че преди командироването си ответникът е получил в брой срещу РКО сумите от 150 евро и 150 лв., които представляват даден му служебен аванс, и тъй като за разходването не са представени доказателства ответникът следва да го върне на ищеца в пълен размер като недължимо платен – на неосъществено основание. На следващо място според ищецът в длъжностна характеристика на ищеца е налице постигната уговорка, че оставянето на повереното на служителя МПС на място, различно от указаното, представлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което е определена санкция в размер на 5000 евро, равняваща се на 9 779.20 лв. Предвид това ищецът счита,че тъй като именно такова нарушение е допуснал ответника, изоставявайки поверения му автомобил, без да го върне в гаража на ищцовото дружество в гр. Карнобат, същият му дължи обезщетение в размер на уговорената между страните неустойка, предявена като частичен иск в размер на 5 000 лв. от цялата сума от 9779.20 лв