Решение № 192 от 07.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100502176 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. И., срещу Решение №261183/09.11.2021 г., поставено по гр.д. №4047/2020 г. по описа на БРС, в частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата, за осъждане на „ХАУС КЛИНИК” ООД, да й заплати сумата 5000 лева – частично предявена от 10000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди (изживени болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане, в резултат от извършена на 02.05.2018г. в гр.Бургас естетично – козметична процедура „Криолиполиза“, както и 214.72 лева – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на същото увреждане.

Решението в частта, с което исковете са отхвърлени за солидарно осъждане и на „Лайтсистемс“ – ЕООД не се обжалва от въззивника, поради което в тази част същото не е предмет на въззивна проверка.

Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излага фактологията, касаеща сключен между страните договор за естетични процедури „криолиполиза“ - съответно на бедра през месец април на 2018 г. и на корем през месец май на същата година, заплатени от ищцата на ответника. При обсъждане показанията на свид. Т., П. и Я., въззивницата обосновава извод, че в следствие на втората процедура е претърпяла замръзнала област на корема в областта на пъпа - ясно очертано и зачервено и причиняващо болки, впоследствие появили се мехури от изгаряния по кожата, прераснали в траен белег. Тези факти въззивницата намира за установени от разменената й кореспонденция с Огнян Съботинов - управител на търговското дружество (а към онзи момент и негов едноличен собственик), който е направил извънсъдебно признание; от извадка от регистъра на предявените рекламации, акт за удовлетворяване на рекламация №1/2018 г. към жалба №1/02.05.2018 г. с която претенцията й като потребител е била зачетена като основателна, респективно й е била 1 възстановена заплатената от нея сума в размер на 371.98 лв. Според въззивницата, вредите се установяват и от представените съдебно-медицинско удостоверение №275/03.09.2019 г. на УМБАЛ — Бургас, амбулаторен лист №442/03.05.2018 г. и №749/13.08.2019 г. на д-р Милена Зъбова - специалист по кожни заболявания, и амбулаторен лист №121/29.06.2021 г. на д-р Катя Паздерова.

Въззивницата намира за неправилна правната квалификация на исковете, дадена от БРС, като счита, че са предявени обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 45 във вр. чл. 49, чл.50 и чл. 53 и чл.8 6 , ЗЗД, а не само непозволено увреждане при възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД. В случая е налице хипотезата на вреди от вещи съгласно чл.50 от ЗЗД. Излага съображения за установените със свидетелските показания, както и от амбулаторен лист №56/03,03.2021 г. на д-р Андрей Стоянов, неимуществени вреди, като видно от последното доказателство, в следствие на козметичния дефект, М.И. е във видимо напрегнато състояния, с дистемен лицеизраз, свръхкритична е. Наред с това е емоционално-тревожно-дистимна, с анхедонистични изживявания, вниманието й е фокусирано върху психотравмата, за което й е предписана медикамента терапия.

Според въззивницата противно на извода на БРС, налице е признание от страна на ответника за противоправното поведение на неговите служители, доколкото ответното дружество е уважило рекламацията на М.И.. Обстоятелството, че по предходна процедура на друга част от тялото не са се проявили нежелани физиологични реакции, според въззивницата не води до извода, че е налице „индикация за липса на противоправно и виновно поведение“ от служители на „ХАУС КЛИНИК“ ООД. Оспорва твърдението на ответника, че същият нямал задължение да извършва медицински преглед относно безопасността при провеждане на процесната козметична процедура, доколкото от заключението на доктор Петкова, потвърдено от св.Я., тези предварителни мерки са необходими за да бъде преценено дали пациентът е подходящ за козметичната процедура.

Оспорва се възражението на ответника, че с подписване на декларацията за информирано съгласие, ищцата е запозната с основните противопоказания, доколкото то не освобождава от отговорност ответника, който не е извършил предварително коректно обследване на потребителя за безопасното извършване на естетичната процедура, а и не са налице противопоказания, видно от становището на вещото лица д-р Петкова. Въззивницата извършва подробен анализ на заключението на вещото лице и на показанията на св.Я., за да се обоснове извод, че параметрите, обуславящи степента и продължителността на замразяване, са въведени ръчно от свид. Я. по начин, задействал апарата на максимален режим, в явно отклонение допустимите нива, съобразно физическото състояние и мастните депа на ищцата, като последната е явно неподходяща за приложената процедура. Според въззивницата, от заключението на вещото лице, което се обсъжда подробно, се установява причинно – следствената връзка между приложената процедура и претърпените от нея изгаряния постлезионална хиперпигментация — дисхромия на засегнатия участък.

Въззивницата излага подробни аргументи за опровергаване на извода на БРС за липса на вина у служителите на ответника. В тази връзка извършва подробен анализ на предпоставките на деликтната отговорност, като обосновава тезата, че в гражданското право вината се предполага и ответникът носи тежестта да докаже, че такава не е налице. Обосновава се тезата, че е налице гаранционна отговорност по чл. 49 и чл.50 от ЗЗД, за вреди причинени от вещ (апарат за криолиполиза) и от лицето, което е боравило с нея, поради което въпросът за вината не следва да се обсъжда, т.к. по делото е установено, че деликтното деяние е извършено от лице при изпълнение на работа, която му е била възложена от ответника. Според въззивницата, при анализа на текстовете на чл.49 и чл.50 от ЗЗД, съпоставени с тези по чл.47, ал.2 и чл.48, ал.3 от закона - там, където законодателят изисква наличие на лична вина като предпоставка за пораждане на имуществена отговорност за чужди деликатни действия, той е предвидил съответните правила. При уредбата на отговорността по чл.49 и чл.50 от ЗЗД законодателят не е предвидил такива правила, тъй като не се изисква вина на възложителя като субективна предпоставка за неговата имуществена отговорност.

Затова въззивницата счита, че презумпцията за вина установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД не намира приложение при отговорността в хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД и възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че ищецът не е претърпял вреди или че вредите не са причини от лице, натоварено от него с работа. В 2 хипотезата на чл.50 ЗЗД вината не е предвидена като основание за отговорността на собственика; липсва и презумпция за такава вина каквато има при другите състави на закона, следователно отговорност е налице и тогава, когато вредите произлезли от вещта се дължат на случайно събитие.

Според въззивницата, от представените писмени доказателства е видно, че тя е направила разходи по лечението си в размер на общо 214.72 лв., подробно посочени в нейно заявление от 31.07.2021 г., поради което същите следва да й бъдат присъдени като обезщетение за имуществени вреди в следствие на увреждането.

Въззиваемият – ответник „ХАУС КЛИНИК” ООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемата страна, с исковата претенция не са заявявени вреди от вещи - в случая от апарат за криолиполиза, поради което към предявяване на жалбата подобна претенция се явява недопустима; уточнението с въззивната жалба на правната квалификация на предявените искове, чрез добавянето към претенцията на вреди от непозволено увреждане от вещ, по см. на чл. 50 от ЗЗД, е неправилна, неточна и несвоевременна.

Оспорва твърдението на въззивницата, че вината на работника е ирелевантна, тъй като при уредбата на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, законодателят не е предвидил вината, като предпоставка за имуществена отговорност (на възложителя на работата). Според въззиваемия, отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от извършения деликт и възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Съобразно ППВС №1/1958г., п ри условията на чл. 49 ЗЗД обемът на отговорност за възложителя не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност на причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД. Ако изпълнителят на възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това, според въззиваемия следва, че не възниква изобщо отговорност и за възложителя, какъвто се явява настоящия случай.

При обсъждате показанията на св.Я. и извършената експертиза, въззиваемият подробно обосновава извод за липса на вина на работника при боравене с апарата и извършване на процедурата, в т.ч. и преценка на това дали тази процедура е или не е противопоказна за ищцата. В този контекст се оспорват и твърденията за съществуваща причинно – следствена връзка между процедурата и увреждането на ищцата. Според въззиваемия не е налице извънсъдебно признание на увреждането, а само изразено желание за съдействие; предявяването на иска само по себе си сочи на оспорване на твърденията на ищцата.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищцата и ответникът са сключили договор за извършване на козметично – естетични процедури, тип „криолиполиза“, в Лазерно – естетичен център „Лазермед“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“, №44. Не се спори, че на 24.04.2018г. била извършена успешна процедура в зоната на бедрата на ищцата. Не се спори, че на 02.05.2018г. била извършена втора процедура в зоната на корема. След извършване на процедурата по корема на ищцата се образувал слой лед, силно зачервяване, а до края на деня и на следващия ден се появили мехури като от изгаряния. Поради това на 03.05.2018г. и на 13.08.2021г. ищцата провела консултация с кожен лекар – д-р Зъбова, която, видно от амбулаторните листи констатирала: на 03.05.2018г. „на предна коремна стена, около пъпа наличи на еритемна плака с размер около 20 км, единични були върху нея, добре ограничена; на 13.08.21г. „на предна коремна стена около пъпа наличие на хиперпигментна плака с размер около 20 см.“ .

Видно от съдебно – медицинско удостоверение №275/02.05.2019г. на д-р Парасков, при прегледа на ищцата същият установил, че „в средната част на коремната стена има напречен белег от изгаряне на кожата 18х3 см. разположен в средната част преминава през пъпа. Съдебно – медицинската експертиза установява идентичност между двете 3 заключения, досежно местонахождението и размерите на белега.

Ищцата твърди, че поради неправилно извършената на 02.05.2018г. манипулация, е претърпяла болки и страдания, съставляващи притеснения лишения, срам, раздразнение, затвореност, лишена била от възможността да прави слънчеви бани, провела продължително лечение, на стойност 214.72 лева. Претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 5000.00 лева – частичен иск от общ размер от 10000 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 214.72 лева.