Решение № 5053 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5053 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330101680 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът Г. Д. К. е предявил против И. Д. К. и С. Ю. А. следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен против И. Д. К. за приемане за установено в отношенията между Г. Д. К. и И. Д. К., че ищецът е собственик на 5/24 ид.ч. на основание договор за дарение и договор за покупко-продажба от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Пловдив, район Западен, местност П., с площ от 5 189 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 4, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатор № *****, № *****, № *****, № ***** и № *****, както и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на 5/24 ид.ч. от описания имот;

- иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен против И. Д. К. и С.

Ю. А. за допускане на изкупуване в полза на ищеца на продадените от ответника С. Ю. А. на И. Д. К. с нотариален акт за покупко-продажба на 1 недвижими имоти № ***** на н. С. Д., на следния недвижим имот: 19/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Пловдив, район Западен, местност П., с площ от 5 189 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 4, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатор № *****, № *****, № *****, № ***** и № *****, срещу продажната цена от 791, 67 лв.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил собствеността по отношение на 5/24 ид.ч. от процесния имот от своята баба П.

А. П. на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № ***** и договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт за продажба № ***** г. Твърди, че баба му П. А. П. е придобила посочените ид.ч. от имота, както следва: 1/6 ид.ч. по наследство от баща си А.

Г. А., починал на *** г. и 1/24 ид.ч. по наследство от майка си С. М. Г., починала на *** г. Твърди, че А. Г. А. е оставил за свои законни наследници съпруга и пет деца, като останалите наследници извършили помежду си прехвърлителни сделки по отношение на имота на 22.02.2000 г., като с тези сделки в полза на Й. А.ов Г., ЕГН **********, са прехвърлени повече ид.ч., отколкото праводателите му са притежавали. След осъществяване на разпоредителните сделки Й. А.ов Г., ЕГН **********, е признат за собственик на 180/225 ид.ч. по силата на нотариален акт за собственост от **** г., въпреки че е бил собственик единствено на 1103/1800 ид.ч. Твърди, че всеки собственик може да се разпорежда единствено с правата си в съсобствеността, поради което прехвърлянето не е породило вещно-транслативното си действие. Сочи, че на *** г. Й. А. Г., ЕГН **********, е дарил считаните за свои идеални части на внуците си, сред които и Й. А. Г., ЕГН **********, получил ¼ от 180/225 ид.ч. Поддържа, че през пролетта на 2023 г. искал да продаде своята част от имота и е възложил на Агенция за недвижими имоти да провери как стоят нещата и тогава било установено, че Й. А. Г. е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. След това ищецът се свързал с него по телефона, но до продажба не се стигнало. Твърди, че на 15.01.2024 г. се прибрал за кратко от А. в Р. Б., като направил справка по отношение на имота и установил, че по партидата на имота има вписан в полза на Й. А. Г. констативен нотариален акт, издаден на основание 2 обстоятелствена проверка относно целия имот, като по този начин Й. А. Г. погасил собственическите права на ищеца. Оспорва обстоятелството, че имотът е придобит по давност от Й. А. Г.. Твърди, че на същата дата и при осъществяване на справката в Служба по вписвания ищецът установил, че Й.

А. Г. и неговата съпруга Д. Д. Г. са продали имота на С. Ю. А., която от своя страна го е продала на И. Д. К. срещу продажната цена от 1 000 лв. Счита, че договорът за покупко-продажба, сключен с И. Д. К. не е породил прехвърлително действие по отношение на правата на ищеца в съсобствеността, поради което моли да бъде установено, че ищецът е собственик на 5/24 ид.ч. от имота, като се допусне изкупуване на останалите 19/24 ид.ч. от имота срещу цена от 791, 67 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. Д. К., в който излага съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че е придобил имота от С. Ю. А. по силата на договор за покупко-продажба от 12.10.2023 г., като праводателката му е придобила имота на 20.06.2023 г. от собствениците Й. А. Г. и Д. Д. Г.а по силата на симулативна правна сделка, доколкото между страните по сделката е съставено обратно писмо, в което е посочено, че парична престация не е давана и действителната воля е дарение. Сочи, че Й. А. Г. и Д. Д. Г.а са се легитимирали като единствени собственици на имота на основание констативен нотариален акт, като Й. А. Г. е установил владение по отношение на имота след извършеното дарение от дядо му Й. А. Г. и го е упражнявал самостоятелно, а впоследствие и заедно със съпругата си, считано от 2009 г. – 2010 г. Оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди, че последният е придобил правата си от несобственик. Твърди, че имотът е бил възстановен в стари реални граници на наследниците на А. Г. А., починал на *** г. с Решение на Поземлената комисия от 29.03.1993 г., като наследниците са се легитимирали по силата на съдебно удостоверение, в което фигурират трите деца на А. Г. А., но в него не е фигурирала втората му съпруга С. М. Г.а.

Твърди, че с договор от 1999 г. наследниците си разпределят ползването на имота, като от тогава имотът се ползва от Й. А.ов Г. като градина за обработване и лозе, като последният построил и две сгради за складови нужди в западната част на имота. Сочи, че през 2009 г. Й. А. Г. дарява имота на своите внуци, като от тогава Й. А. Г. завладява имота, огражда го, 3 възстановява и пристроява едната сграда за живеене. Сочи, че П. А. П. е била осиновена като дете от семейство в с. П., поради което нейната връзка с майка й С. М. Г.а и другите деца е била прекъсната, като около 2006 г. Й. А. Г. я уведомил, че не са знаели, че има дял от нивата и че имотът се ползва изцяло от него. Твърди, че ищецът е узнал за продажбата през м. юни 2023 г. и е изразил чрез заплахи бурна реакция, поради което счита, че исковата претенция за упражняване на право на изкупуване е заявена извън срока.

Поддържа, че ищецът не е собственик, доколкото неговата праводателка не е била собственик на имота с оглед придобиването му на основание давностно владение от Й. А. Г., към чието владение се присъединява владението на Й. А.

Г.. Сочи, че правото на изкупуване не може да бъде упражнено с оглед симулативността на сделката от 20.06.2023 г., която прикрива договор за покупко-продажба. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответната страна С. Ю. А., в който последната излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е придобила имота на 20.06.2023 г. от собствениците Й. А. Г. и Д. Д. Г.а по силата на симулативна правна сделка, доколкото между страните по сделката е съставено обратно писмо, в което е посочено, че парична престация не е давана и действителната воля е дарение.

Сочи, че Й. А. Г. и Д. Д. Г.а са се легитимирали като единствени собственици на имота на основание констативен нотариален акт, като Й. А. Г. е установил владение по отношение на имота след извършеното дарение от дядо му Й. А.

Г. и го е упражнявал самостоятелно, а впоследствие и заедно със съпругата си, считано от 2009 г. – 2010 г. Оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди, че последният е придобил правата си от несобственик. Твърди, че имотът е бил възстановен в стари реални граници на наследниците на А. Г. А., починал на *** г. с Решение на Поземлената комисия от 29.03.1993 г., като наследниците са се легитимирали по силата на съдебно удостоверение, в което фигурират трите деца на А. Г. А., но в него не е фигурирала втората му съпруга С. М. Г.а. Твърди, че с договор от 1999 г. наследниците си разпределят ползването на имота, като от тогава имотът се ползва от Й. А.ов Г. като градина за обработване и лозе, като последният построил и две сгради за складови нужди в западната част на имота. Сочи, че през 2009 г. Й. А. Г. дарява имота на своите внуци, като от тогава Й. А. Г. завладява имота, 4 огражда го, възстановява и пристроява едната сграда за живеене.Сочи, че П.

А. П. е била осиновена като дете от семейство в с. П., поради което нейната връзка с майка й С. М. Г. и другите деца е била прекъсната, като около 2006 г.

Й. А. Г. я уведомил, че не са знаели, че има дял от нивата и че имотът се ползва изцяло от него. Оспорва обстоятелството, че през 2023 г. Й. А. Г. се е обадил на ищеца с предложение за продажба на имота. Оспорва твърденията на ищеца, че е узнал за продажбата на 15.01.2024 г., като твърди, че последният е узнал за сделката още през м. юни 2023 г., непосредствено след продажбата на С. Ю. А., като се е противопоставил, но не е пожелал да изкупи имота. С оглед така изложеното твърди, че исковата претенция за изкупуване е предявена след изтичане на законостановения за това срок. Твърди, че е прехвърлила имота на първия ответник, но с договор за дарение, за установяване на който е съставено обратно писмо на същата дата. Счита, че ищецът не е придобил твърдението от него ид.ч. от имота, тъй като праводателката му не е била собственик. Сочи, че правото на изкупуване не може да бъде упражнено с оглед симулативността на сделката от 20.06.2023 г., която прикрива договор за покупко-продажба. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗЗД за признаване на правото на ищеца да изкупи собствените на ответника С. Ю. А. ид.ч. от процесния имот на договорената продажна цена.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/*** г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на 5 собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на съответните ид.ч. от процесния имот на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.