Решение № 17741 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17741 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110110055 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С против М. Т. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника.

Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Твърди, че през 2006 г. с нотариален акт №199 от 2006 г., том IV, pег. № 12082, дело № 727 от 2006 г. на Нотариус ВМ, е продал на ответника следните недвижими имоти: Гараж №10, находящ се в гр.С, като същият се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***, ***, ***; Под обекта: ***,

*** , Над обекта: ***, *** и Гараж №31, находящ се в гр.С, ет. -1, като същият се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 57,65 кв.м., прилежащи части: 2,040% идеални части от общите части, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***; под обекта-няма; над обекта: ***,

***, ***.

Твърди, че посочената продажба е извършена при груби нарушения на закона.

Посочва, че продажбата е извършена докато той е бил малолетен, като негов законен представител е бил баща му, който е договарял сам със себе си. Твърди, че продажбата е извършена с разрешение на Костинбродския районен съд, който преценил, че същата е в 1 интерес на малолетния, но ответникът не я извършил в негов интерес като ищецът не получил продажната цена от извършената покупко-продажба нито преди, нито след сделката. Твърди, че след продажбата на гаражите ответникът ги е ипотекирал. Твърди, че било налице увреждане на интересите му , тъй като договорът за покупко- продажба бил извършен при неизгодни за него условия, а ответникът е действал в негова вреда. Сочи, че представителят е прехвърлил процесиите имоти сам на себе си, което предполагало знанието за увреждане.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на извършената покупко-продажба с нотариален акт №199 от 2006 г., том IV, peг. № 12082, дело № 727 от 2006 г. на Нотариус ВМ, с който Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С продава на М. Т. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С собствените си недвижими имоти: Гараж №10, находящ се в гр.С, като същият се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***, ***, ***; Под обекта: ***,

*** , Над обекта: ***, *** и Гараж №31, находящ се в гр.С, ет. -1, като същият се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 57,65 кв.м., прилежащи части: 2,040% идеални части от общите части, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***; под обекта-няма; над обекта: ***,

***, ***.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, лично, като в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител и съответно не е изразили становище по основателността и допустимостта на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че ответникът М. Т. К. е баща на ищеца Т. М. К..

Установява се, че с Определение без номер от 2.11.2006 година, постановено по ч.гр.дело № 656/2006 година по описа на Районен съд – Костинброд, влязло в сила като неподлежащо на обжалване на 2.11.2006 година, съдът е разрешил на основание чл.73, ал.2 от Семейния кодекс на М. Т. К., като баща и законен представител на малолетния Т. М. К. да извърши продажба на следните недвижими имоти – гараж № 10 и гараж № 31 общо за сумата от 50000,00/петдесет хиляди / лева.

Установява се, че на следващия ден – след получаване на разрешението от съда – на 3.11.2006 година – М. Т. К. е продал сам на себе си двата гаража, ведно със съответните 2 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж от дворното място върху което е разположена сградата - така видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 199, том IV/четвърти/, рег.№ 12082, дело № 727/2006 година по описа на Нотариус ВМ, с рег.№ ....... в регистъра на Нотариалната камара. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че продавача е действал като законен представител на Т. К., а купувач – е действалия в лично качество М. Т. К.. Пак от нотариалния акт е видно, че продажната цена от 50000,00 лева е посочено, че е платена предварително преди подписването на нотариалния акт, за което не се събраха доказателства по делото.

Следва да се посочи, че в съдебния акт не са включени като предмет на разрешението за разпореждане с имуществото на малолетния - идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж от дворното място върху което е разположена сградата.

Доказва се, че на 2.4.2007 година, М. Т. К. се е легитимирал като собственик пред „Б“ ЕАД и като кредитополучател по ипотечен кредит в размер на 58360,00 лева е сключил Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 140, том I/първи/, рег.№ 2329, дело № 115/2007 година по описа на ДТ, Нотариус с рег.№ 264 в Нотариалната камара, с който е учредил в полза на кредитора – „Б“ ЕАД договорна ипотека върху двата гаража – гараж № 10 и гараж № 31, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с идеални части от правото на собственост върху дворното място.

Съдът приема за доказано, че описаните в нотариалните актове гараж № 10 и гараж № 31, по действащия кадастрален план и кадастрални регистри представляват:

- Гараж №10, находящ се в гр.С, като същият се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***, ***,

***; Под обекта: ***, *** , Над обекта:

***, ***

- Гараж №31, находящ се в гр.С, ет. -1, като същият се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 57,65 кв.м., прилежащи части: 2,040% идеални части от общите части, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :***, ***; под обекта-няма; над обекта: ***, ***, ***.

Не се доказва до приключване на съдебното дирене ищецът да е получил продажната цена от извършената покупко-продажба.

При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна, че предявения иск за обявяване на недействителност на правна сделка по смисъла на чл.40 от Закона за задълженията и договорите е допустим и вероятно основателен и следва да бъде уважен при следните аргументи:

Недействителността на сделката, сключена от лице, което е действало във вреда на представлявания е установено по смисъла на чл.40 от Закона за задълженията и договорите видно от самия текст на разпоредбата е установена единствено в интерес на представлявания, който само би могъл да прецени дали и доколко е увреден от сключения от негово име от представителя му договор. Тази нищожност поради това не е абсолютна и на нея не биха могли да се позовават трети лица, и има характер на относителна недействителност.

3

Тя може да бъде прогласена изключително и само по иск на увреденото лице, в случая – ищецът, в който смисъл са и възприетите в т. 3 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС постановки.

Пак по смисъла на цитираното ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС – съдът приема, че е налице и обективния и субективния елемент за увреждането ищеца, като представляван от ответника – негов законен представител.

В казуса съдът приема при установеното от фактическа страна, че представляващия – ответникът е действал във вреда на представлявания, доколкото в кратък срок след като сам на себе си е прехвърлил собствеността върху гаражите ги е ипотекирал в полза на банка. Без значение е, че цената на сделката е по-голяма от данъчната оценка, доколкото и както се приема в съдебната практика - при преценката за наличието на субективния елемент от фактическия състав по чл. 40 от Закона за задълженията и договорите следва да се извърши комплексна оценка, както и е възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. становище, че преценката за наличието на недобросъвестност се извършва „предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай“.

Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение – фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 от Закона за задълженията и договорите, се състои от два елемента-обективен и субективен. Обективният предполага, че договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него /третото лице/ е във вреда /уврежда/ представлявания. Допълнително следва да се посочи и че действията на представителя следва да са в рамките на предоставените му представителни права. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Субективният елемент се изразява в „споразумяване” между представителя и насрещната страна по договора /трето лице/ за увреждането на представлявания. Този елемент се свежда до недобросъвестност на тези страни, т.е. знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. В казуса от една страна представляващия – ответника е продал сам на себе си повече от разрешеното му от съда, като от гледна точка на наличието на семейни отношения – баща и син, съдът приема, че ответникът е знаел, че с извършеното разпореждане, последвало от ипотека уврежда сина си, като от една страна намалява имуществото му и така придобитото лично обременява с тежестта на ипотеката.

Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани правата си – ответникът.

Разпечатката съдържа 40 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/accd1e8b-1a0e-4b61-9c26-965305d8d058