Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2436 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14386/2024
Вид
Решение № 2436
Подписан
30.06.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. ****, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20243110114386 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Т.

С. Ж. ЕГН: **********с адрес: гр. ****, ул. „К****” № 33, ет.6, ап.7 , чрез адвокат И. П. Г. от Адвокатска колегия - гр. ****, против Застрахователно еднолично акционерно дружество „****”, ЕИК:**** гр. София, п.к. 1000 р-н ****, пл. "****" № 5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева /сто лева/ предявени като частичен иск от общо 3000,00 лв /три хиляди лева/ представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „****“ модел **** с peг. № ****, собственост на Т. С. Ж.

ЕГН: **********, застрахован при ответното дружество по застрахователна полица „****” № **** изразяващи се в повреди по: облицовка задна броня, спойлер задна броня, кора под задна броня, основа задна броня, врата на багажник, светлоотразител задна броня, причинени в резултат на настъпило ПТП от 01.08.2024 г. около 17:50 часа, при което водача И.а В.а ****, управлявайки застрахования автомобил при тръгване от паркинга на магазин „****” в гр. ****, кв. **** по невнимание включва на задна скорост автомобила, вместо директна и удря преминаващия зад нея автомобил „****” per. № **** собственост на ****, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „****“ модел **** с per. № **** видно от Свидетелство за регистрация на МПС № ****, което 1 прилагам в заверен препис като писмено доказателство. За автомобила има сключена полица „****” при ответника на 15.07.2024 г. с покритие до 23.11.2024 г. включително. На 01.08.2024 г. около 17:50 часа И.а В.а ****, управлявайки автомобила при тръгване от паркинга на магазин „****” в гр.

****, кв. **** по невнимание включва на задна скорост, вместо директна и удря преминаващия зад нея автомобил „****” per. № **** собственост на ****.

Твърди, че от настъпилото ПТП има само имуществени вреди, а водачите нямали наранявания на място, поради което не е викан екип на Пътна полиция и е съставен двустранен протокол за ПТП, в което водача на МПС марка „****“ модел „****“ с peг. № ****, И.а **** признала вината си.

Твърди, че във връзка с инцидента при ответното ЗАД „****“ и предвид сключена застрахователна полица „****” за лек автомобил „****“ модел **** с peг. № **** собственост на ищеца, на ****г. е заведена щета №**** по полица №**** при ответното дружество. Твърди, че вследствие на гореописаното ПТП по лек автомобил „****“ модел **** с per. № ****, собственост на Т. С. Ж. се повредили следните части видно от описзаключение по претенция; облицовка задна броня, спойлер задна броня, кора под задна броня, основа задна броня, врата на багажник, светлоотразител задна броня.

Твърди, че с писмо изх. № **** г. ищеца е уведомен, че калкулираното от ответното дружество застрахователно обезщетение е в размер на 615,63 лв., от което са приспаднати дължими вноски за удържане по застрахователна полица „****” в размер на 339,46 лв. и сумата за изплащане е в размер на 276,17 лв.

Счита, че имуществените вреди върху „****“ модел **** с peг. № **** възлизат на сумата от общо 3000,00 /три хиляди / лева с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „****” депозира отговор на исковата молба, с който намира същата за допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло по основание и размер така предявения иск.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор застраховка „****“ на МПС, обективиран в полица №****, сключена на **** г., със срок на валидност от 23.11.2023 г. до 23.11.2024 г. за 2 л.а.„****“ модел **** с peг. № ****. Не се оспорва наличието на заявява от страна на ищеца, пред ответното дружество застрахователна щета №****. Не се оспорва изплащането от страна на ответника, в полза на ищеца на сумата от 615,63лв. – застрахователно обезщетение по процесната щета.

Оспорва се по основание и размер претенцията за законна лихва поради неоснователността на главния иск.

По искане на ответното дружество, съдът конституира Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“С****“ №****, ЕИК:****, като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника ЗЕАД “****” АД, ЕИК: **** по предявения против него от Т. С.

Ж. ЕГН: **********иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, на основание чл.219, ал. 1 ГПК.

В проведено открито съдебно заседание по искане на ищецът, чрез процесуален представител, съдът допусна изменение на исковата претенция, чрез нейното увеличаване от първоначално предявения размер от 100.00 лв. в размер на 625,87 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Застрахователна полица № **** „****"; Двустранен протокол за ПТП от 01.08.2024 г.; Свидетелство за регистрация на МПС част 2 № **** и СУМПС; Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от **** г.;

Протокол №****; Опис на претенция; Опис - заключение по претенция;

Писмо изх. № **** г.; преписка по щета № ****, ОУ по застраховка „Булстрад ****“.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на **** г. е сключен договор за застраховка „****“ на МПС, обективиран в полица №****, между Т. С. Ж. и Застрахователно еднолично акционерно дружество „****” със срок на валидност от 23.11.2023 г. до 23.11.2024 г. за л.а.„****“ модел **** с p e г. № ****. Че на ****г. в Застрахователно еднолично акционерно дружество „****” е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, според което на 3

01.08.2024г., около 17,50ч. в град ****, И.а В.а ****, управлявайки застрахования автомобил „****“ модел **** с peг. № ****, при тръгване от паркинга на магазин „****” в гр. ****, кв. **** по невнимание включва на задна скорост, вместо директна и удря преминаващия зад нея автомобил „****” peг. № **** собственост на ****. Не се спори, че при застрахователя е образувана преписка по застрахователна щета №****. Безспорно е, че ответното дружество изплаща на ищеца сумата от 615,63лв. – застрахователно обезщетение по процесната щета.

На следващо място възникването на процесното застрахователно събитие и механизмът на неговото настъпване се установяват от изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице Ангел А., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и от което съдът приема за установено, че действително на 1.08.2024год., около 17.50ч. водача л.а. „**** ****” с per. № В ****- И.а В.а ****, тръгва с него, на заден на паркинга на магазин „****” в гр. ****, кв. **** и удря минаващият в същото време зад нея л.а. „****” с per. №**** собственост на ****, в резултат на което са нанесени повреди по облицовка задна броня, спойлер задна броня, кора под задна броня, основа задна броня, врата на багажник и светлоотразител на задна броня на автомобила.

Заключението не е оспорено от ответника, който въпреки липсата на пречки от процесуално или друго естество не е формулирал доказателствени искания за назначаване на повторна тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводът на първоначалната относно механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдения в исковата молба начин и от него са настъпили именно процесните вреди се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответникзастраховател, който след като е бил сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие е приел, че дължи обезщетение в размер на 615,63 лв., от което са приспаднати дължими вноски за удържане по застрахователна полица „****” в размер на 339,46 лв. и е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата в размер на 276,17 лв.

Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по 4 обезпечаваната от него имуществена застраховка.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмнен начин от представения по делото протокол № Протокол №****/05.08.2024 г., в който като увредени са описани следните детайли - облицовка задна броня, спойлер задна броня, кора под задна броня, основа задна броня, врата на багажник, светлоотразител задна броня. Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи въражения. В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) - арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази част). Наред с това стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия 5

(в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.). Следвайки горните насоки във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на щетите, съдът не споделя възражението на ответника, че доколкото процесното МПС – во е над 14 г., в случая застрахователното обезщетение следва да се определи по реда на чл.1.1.2 и чл. 1.1.3 от Раздел V на Общите условия на дружеството, съгласно които цената на бояджийските материали е по ценовите листи, използвани от застрахователя, а количеството на бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методика на застрахователя за уреждане на претенции по застраховка „****“.

Видно от заключението на САТЕ, размерът на застрахователното обезщетение изчислен съгласно визираните от ответника Общи условия по застраховка „Булстрад ****“ възлиза на 663.40лева, която стойност е приблизително два пъти по ниска от вариантите на заключението по т. 4 и т. 6, при които като критерии е заложен средната пазарна цена на труда и материалите. След като размерът на обезщетението изчислено съобразно атакуваните от ищеца клаузи на ОУ към полицата е в пъти по-нисък от пазарните цени, то и предвиденото в клаузите противоречи на императивните разпоредби на чл.386, ал.2, чл.400, ал.1 от КЗ, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди, защото на практика предвижда, че към стойността на новите части необходими за отремонтиране на увреденото МПС-во следва да се приложи коефициент на овехтяване предвид първоначалната му дата на регистрация. В тази връзка в решение по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, I т.о. изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че действителната възстановителна стойност на увреденото имущество се съдържа във варианта по т.4 от заключението, който е изготвен при средна цена на труда и материалите формирана от най-голям 6 брой сервизи. Следователно съдът приема, че застрахователното обезщетение в случая възлиза на сумата от 1241.50лева, от която следва да се приспадне извънсъдебно признатото от застрахователя обезщетение от 615,63 лв., от което са приспаднати дължими вноски за удържане по застрахователна полица „****” в размер на 339,46 лв., а получената разлика от 625.87 лв., съставлява дължимият от ответника застраховател остатък към момента на завеждане на исковата молба. Респективно искът се явява изцяло основателен именно в предявения размер от 625.87 лв., до който следва да се уважи предвид диспозитивното начало в процеса, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума от датата на увеличението на исковата претенция 17.06.2025 г., до нейното окончателно изплащане, и върху първоначалния размер на частичния иск от 100,00 лв. от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2024г., до 17.06.2025 г.