Решение № 282 от 02.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Смолян, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500227 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 176/28.03.2023 г. по гр. д. № 1078/2022 г. Смолянски районен съд е отхвърлен като неоснователен иска на Р. К. Д. с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 8 от ЗМВР за осъждане на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР да заплати: сумата от 2 151, 88 лева, представляваща неизплатено възнаграждения за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работното време, за периода от 11.10.2019 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 297, 23 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от 01.11.2019 г. до предявяване на иска – 01.11.2022 г.

Със същото решение ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ“ към МВР е осъдена да заплати на Р. К. Д. сумата от 250, 20 лева, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, полагаема се на ищеца за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 69, 36 лева – обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 31.10.2022 г.

1

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 57, 71 лева; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 176, 91 лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете; ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд гр.

Смолян сумата от 25, 39 лева, представляваща държавна такса и разноски за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете.

Това решение в отхвърлителните му части се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът Р. К. Д., чрез пълномощник адв. М. О., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Излагат се доводи във въззивната жалба, че съгласно чл. 130 ал. 2 от ЗСВ разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г., според които при отчитане и заплащане на нощния труд от служителите на МВР са неприложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, на които районният съд се е позовал, за да отхвърли иска, са задължителни за съдилищата. Сочи се, че от друга страна на основание чл. 633 от ГПК Решенията на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В тази връзка се прави позоваване на Решение от 24.02.2022 г. на Съда на ЕС по дело С-262/2020, в което съдът е стигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Твърди се в тази връзка, че в ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквото е имало в отменената Наредба от 214 г. Сочи се, че в мотивите на решението на Съда на ЕС се приема, че липсата на механизъм в посочените наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения сами по себе си не представляват цел от общ интерес; сочи се, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право в областта на нощния труд въвежда по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налага в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната 2 разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. По-нататък се излагат аргументи относно задължителността на постановките на решението на Съда на ЕС и обвързването им с нормите на националното законодателство, приложими в светлината на правото на ЕС, поради което се сочи, че при колизия на национално тълкувателно решение /ТР № 1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС/ с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР.

Прави се позоваване на Решение от 05.10.2020 г. по дело С 173/09 на СЕС /Делото

„Елинчов“/, съгласно което

СЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания“, дадени им от Върховен съд, ако тези указания противоречат на правото на ЕС; Определение от 28.10.2010 г. по дело С-449/09 и Решение от 08.11.2016 г. по дело С-554/14, в които съдът е постановил, че съдилищата следва да не прилагат тълкувателно решение или постановление на Върховен съд, ако Съдът на ЕС установи, че последното противоречи на правото на ЕС.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смени държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал националното право, тъй като лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнително възнаграждения съгласно чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Развиват се доводи, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройства биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнително заплащане и различното отчитане на нощния труд, което съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Твърди се в жалбата, че в случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор като полицаи и пожарникари. Твърди се, че след като преди отмяната на Наредба № 8121-з407/11.08.2014 г. тези служители са били еднакво третирани с останалите 3 държавни служители, ,полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл. 187 от ЗМВР /ДВ бр. 60/2020 г./ и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема в Решението на СЕС от 24.02.2022 г., че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий. Твърди се, че след като разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налагат съдът да тълкува тези разпоредби, като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.

179 ал. 1 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.

Сочи се в жалбата, че като се има предвид, че в т. 1 от решението на СЕС се посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, и след като разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на ЕС, ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1, 143.

С въззивината жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът по иска ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, чрез гл. юрисконсулт М. Х., с който се оспорва жалбата като неоснователна и необоснована.Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.

В отговора се излагат доводи, че първоинстанционното решение е постановено с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Излагат се доводи, че ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, а и на НСОРЗ, поради което разпоредбите на специалния закон дерогират приложението на общата норма.

Твърди се, че с оглед спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по охрана на обществения ред, които изискват 4 непрекъсваемост на процеса, се налага ограничаване на предвидената в КТ специална закрила и не може да се търси равнопоставеност с другите работници и служители, които работят по трудово правоотношение. Твърди се есъщо, че полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на слежебно правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия и др.

Твърди се в отговора, че обжалваното решение е в съответствие с правото на ЕС, обективирано в решение по дело С-262/2020 г. на СЕС и с посоченото ТР.

С отговора за прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение и се претендират разноски, включително юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. М.

О. поддържа въззивната жалба.

За въззивавемия пълномощникът юрисконсулт М. Х. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното.