Решение № 282 от 19.02.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520102152 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.249, ал.1 oт ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с Договор за покупко-продажба от 25.11.2009г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване вещното право на ползване за продавачите №132, том 38, дело №8285 от 25.11.2009г., вх. рег. №16140/ 25.11.2009г. по описа на СВ - Русе, той и съпругата му М.К. П.а прехвърлили голата собственост на ответника – техен син, върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Русе, жк „Р.", по ул.

„Ч." №29, - бл. „КП", вход 3 /три/, ет.5 (пет), ап.7 (седем), съобразно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-222463-06.03.2024г. на СГКК гр. Русе, на петия етаж: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, балкон и коридор, със застроена площ 60,64 кв.м., при граници на жилището: на етажа - апартамент с идентификатор

***, апартамент с идентификатор

***, стълбище и терен на комплекса; под обекта - апартамент с идентификатор *** и над обекта - апартамент с идентификатор ***, заедно с изба №1 и 1,090% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като си запазили вещното право на ползване върху продаваното жилище, което да упражнява т 1 безвъзмездно, необезпокоявано и до края на живота си, всеки в цялост върху имота и при смърт на единия.

Твърди, че при изповядването на акта постигнали съгласие с ответника да ползва същия апартамент безвъзмездно и без уговорен краен срок за това.

Твърди, че това постигнато между тях съгласие имало силата на договор за послужване по чл.243 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че д ругият ползвател М.К. П.а от години живеела в нейна собствена къща в с.Б. и не ползвала апартамента, за разлика от ищеца, който също живеел в с.Б., но за получаване на пенсия, за прегледи и по други поводи периодично ползвал и преспивал в апартамента до януари 2022г.

Твърди, че в началото на януари 2022г., при опит да влезе в апартамента, установил че ключът на входната врата е сменен без да е уведомен за това и нямал достъп до апартамента. Не е подавал жалба за самоуправство срещу сина си за това, че не го пуска в жилището му, защото не искал да носи наказателна отговорност. Предвид напредналата му възраст, тежко здравословно състояние /бъбречна операция и хроничен пиелонефрит, подагра, хронична хипертония, операция на лявото око/, имал нужда да посещава лекари в гр.Русе, както да живее при други условия.

При бездействие от страна на ответника, моли връчването на настоящата искова молба да се счита за покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, което се равнява на месечна наемна цена за процесния апартамент, а именно 300,00 лева месечно, което ответникът следва да му заплаща.

Моли съда да постанови решение, с което:

- Да осъди ответника да му върне дадената за послужване вещ, представляваща недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ж.к. „Р.", по ул.„Ч." №29, - бл. „КП", вход - 3, ет.5, ап.7, представляващ ЖИЛИЩЕАПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, балкон и коридор, със застроена площ 60,64 кв.м., при граници на жилището: на етажа - апартамент с идентификатор ***, апартамент с идентификатор ***, стълбище и терен на комплекса; под обекта-апартамент с идентификатор *** и над обект апартамент с идентификатор ***, заедно с изба №1 и 1,090% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на 2 строеж върху терена.

- Да осъди ответника да му заплати обезщетение за ползването на процесния апартамент, от което е лишен в размер на 300 ,00 лева месечно, считано от връчване на настоящата искова молба до връщане на имота.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът е депозирал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и неговата бивша съпруга са притежавали недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес гр.Русе, ж.к."Р.", ул."Ч.", бл."КП", вх.З, ет.5, ап.7. След навършване пълнолетие на техния син (ответникът по делото) решили да му прехвърлят собствеността върху недвижимия имот. Към датата на продажбата ответникъ т е бил на 21 години, като преди това значителен период от време праводателите не са обитавали имот а.

За да възвърне правото с и ползва процесния имот ищеца твърди, че в качеството си на ползвател е сключил устен договор за заем за послужване със собственика на същия имот, като по този начин последния е държал имота за ползвателя (по арг. изложеното в исковата молба твърдение - при изповядване на акта постигнахме съгласие с ответника /мой син/ той да ползва същия апартамент безвъзмездно и без уговорен краен срок за това).

Ищецът твърди, че между страните по делото се създала облигационна връзка, чрез сключването на неформален, реален договор – заем за послужване, по силата на който предоставил на ответника за временно ползване недвижим имот, подробно описан в исковата молба. По делото не се събраха доказателства в тази насока, като единствено са налице твърдения от ищеца в тази насока. В хода на съдебното производство се опровергават твърденията на ищеца, а именно, че бившата му съпруга - М.К. П.а от години живеела в нейна собствена къща в с.Б. и не ползва ла апартамента, за разлика от него, който също живеел в с.Б., но за получаване на пенсия, за прегледи и по други поводи периодично ползвал и преспивал в апартамента до януари 3

2022г.

От събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че ищеца не е посещавал процесния апартамент години, преди собствеността му да бъде прехвърлена на ответника. Ищецът И. Д. П. не е обитавал лично или чрез друго лице апартамента, не е държал в него лични вещи, не е извършвал разходи за ремонта му, не е заплащал такси към етажната собственост.

Установява се от доказателства по делото, че и щецъ т е прехвърлил собствеността си през 2009г., като си е запазил правото да ползва имота.

Съобразно установената съдебна практика ползвателя може да ползва имота лично, като го обитава или държи лични вещи в него, или да ползва плодовете от веща. Твърдението на ищеца, че е предоставил жилището на своя син да го ползва безвъзмездно и без срок остана недоказано в настоящото производство. Но дори и същото да е установено по безспорен начин, то подобно обстоятелство не би могло да има значение за процеса, тъй като не покрива никоя от правно уредените възможности за упражняване правото на ползване от страна на ищеца.

Съдът приема, че с твърденията си за безвъзмездно предоставяне на апартамента на сина си, ищеца с конклудентни действия изначално се е отказал от правото си на ползване. Toва е така, тъй като същият не е изпълнявал основно свое задължение - да заплаща ежегодния данък в качеството си на ползвател. От представените по делото писмени доказателства - разписки за покрИ.е на посоченото задължение от страна на ответника е видно че съответните данъци са заплащани от него.

От показанията на св.М. П.а и св.Л.С. се установява, че не са виждали ответника да посещава имота след датата на неговото прехвърляне. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно това обстоятелство, тъй като същите са последователни и без вътрешни противоречия.

В показанията си св.ПП в началото заявява, че много често е ходил в апартамента, като в същото време не може да конкретизира дори ориентировъчен период на тези негови посещения. Посочения свидетел на места твърди, че ищеца е имал безпрепятствен достъп до имота до 2022г., а в продължение на изложението е категоричен, че годината е 2020г. Тези твърдения от страна на свидетеля са опровергани от самия ищец, предвид 4 изложеното от него в нотариална покана от с рег.№ 6544/08.10.2014г. на Нотариус Иглика Кирилова, в която самия ищец е заявил, че о т години не живее там, а в с.Б. и не се е налагало да ползва апартамента до момента.

Безспорно посоченото твърдение е неблагоприятно за ищеца и изложено от него в нотариалната покана следва да бъде прието за признание. В този смисъл всякакъв последващ опит на ищеца да представи друга версия на стеклите се фактически се събития следва да бъде приет като негова защитна теза, но не и като доказателство по посока на опровергаване на изложеното от него през 2014г.

Следваща нотариална покана с подобно на първата съдържание и съдържащите се неблагоприятни за ищеца твърдения е получена от ответника през есента на 2023г. и връчена чрез ЧСИ — Васил Николов. Системността на периодично отправяните до ответника нотариални покани за предаване на владението безспорно установява, че ищеца не е посещавал жилището, наймалко защото е нямал ключ, както сам твърди.

Видно от съдържанието на отправяните от ищеца до ответника нотариални покани, никъде не се споменава, като основание - сключен между тях договор за заем. Наличието на договор за заем в отношенията между страните за пръв път се споменава в исковата молба по настоящото производство, като по този начин е опровергано сключено съглашение по правилата на чл.243 от ЗЗД.

Нещо повече, дори и в условията на хипотеза да се приеме, че между страните е бил сключен договор да заем за послужване, то същия е бил прекратен с първата нотариална покана през 2014г. Най-малко от този момент страните в настоящото производство нямат качество на „заемател" и „заемодател", което прави настоящия иск неоснователен (арг.

РешениеN:60156/25.03.2022г. по т.д.633/2020г. на ВКС 2-ро т.о.).

Съдът приема, че поради липса на каквото и да било основание за ползване на процесния имот, то липсва и основание ответникът да заплаща на ищеца обезщетение за това, че е бил лишен от право да полза имота, в качеството си на ползвател по договор, обективиран в Нот акт № 132, т.38, дело № 8285/25.11.2009г. на СВ - Русе.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният иск с правно основание чл.249, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде 5 отхвърлен.

Следвайки основателността на иска по чл.249 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имот в размер на 300 лева месечно , считано от връчване на исковата молба до връщането на имота.

По разноските

При този изход на делото ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1000,00 лева за платен адвокатски хонорар.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ОТ Х ВЪ РЛ Я като неоснователен предявения от И. Д. П. с ЕГН********** срещу И. И. П. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.249, ал.1 от ЗЗД - да осъди И. И. П. с ЕГН:********** да върне на И. Д. П. с ЕГН********** дадената за послужване вещ, представляваща недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ж.к. „Р.", по ***, - бл. „КП", вход - 3, ет.5, ап.7, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ с идентификатор

***, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, балкон и коридор, със застроена площ 60,64 кв.м., при граници на жилището: на етажа - апартамент с идентификатор ***, апартамент с идентификатор ***, стълбище и терен на комплекса; под обекта-апартамент с идентификатор *** и над обект апартамент с идентификатор ***, заедно с изба №1 и 1,090% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена.

ОТ Х ВЪ РЛ Я като неоснователен предявения от И. Д. П. с ЕГН********** срещу И. И. П. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.79 от ЗЗД - да осъди И. И. П. с ЕГН:********** д а заплати на И. Д. П. с ЕГН********** обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ж.к. „Р.", по ***, - бл. „КП", вход - 3, ет.5, ап.7, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня-тоалетна, балкон и коридор, със застроена площ 60,64 кв.м., при граници на жилището: на етажа - апартамент с