Решение № 1144 от 07.08.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110100225 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Й. Б. срещу „М.” ЕООД, с което се иска осъждането на ответника за сумата от 1 886.24 лева – неизплатено трудово възнаграждение за извършен в периода от 14.9.2023 г. до 27.9.2023 г. превоз на товари, за сумата от 2 432.90 лева – неизплатено трудово възнаграждение за извършен в периода от 29.9.2023 г. до 9.10.2023 г. превоз на товари, както и за сумата от 460.80 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и за 2023 г.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона”, като задълженията му са се свеждали до превоз на товари от България до други държави от Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания, както и от други държави от Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания до България в зависимост от маршрута, който спедитор при ответника му е посочвал. Заявява, че съгласно чл. 15 от сключения трудов договор спрямо последния се прилагат разпоредбите на българското право и по-конкретно, но без да са изброявани изчерпателно хипотези, страните са определили за приложими правилата за командироване, определени в КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Сочи, че въпреки съдържанието на уговорките между страните, ответникът му е заплащал възнаграждение, определяно като за всеки изминат километър от маршрута, който е следвало да изпълнява, е получавал заплащане по 0.45 ст./км. Уточнява, че в така определеното общо възнаграждение от по 0.45 ст. на 1 км. е влизал и размерът на основното месечно трудово възнаграждение – т.е. на минималната работна заплата за страната. Твърди, че ответникът му е заплащал изработеното възнаграждение по банков път, като паричните преводи са били нареждани с основание „работна заплата и 1 командировки“, както и че е имало и възстановяване на разноски, представляващи пътни такси, които е заплащал по време на извършвания превоз и които работодателят е възстановявал с преводи с основание „служебни пари“. Заявява, че през м. септември 2023 г. за времето от 14.9.2023 г. до 27.9.2023 г. е извършил превоз на товари по маршрута България - Испания, за който превоз е изминал общо 7 410 км. и за който ответникът е следвало да му заплати сумата от 3 334.50 лева.

Сочи, че за времето от 29/30.9.2023 г. до 9.10.2023 г. е извършил превоз на товари по маршрут България - Обединено кралство Великобритания, за който превоз е изминал 5 422 км. и за който ответникът е следвало да му заплати сумата от 2 439.90 лева. Твърди, че след отправена покана ответникът му е заплатил единствено сумата от 1 448.26 лева, поради което дължими са останали 4 779.94 лева.

Ответникът оспорва исковете. Заявява, че за изпълнение на трудовите задължения на ищеца е изплащано брутно трудово възнаграждение съобразно определения в трудовия договор размер и командировъчни пари в размер, определен във всяка заповед за командировка, като командировъчните пари са изчислявани съобразно нормативно определените размери в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и са изплащани по следния начин: в началото на изпълнение на командировката в чужбина работникът е получавал служебни пари и авансова сума от командировъчни пари в размер, съобразно маршрута и времетраенето на командировката, като в края на командировката работникът е бил длъжен да представи пътен лист, разходооправдателни документи за служебни разходи и отчет за извършената командировка. Въз основа на представените документи се изчислявала общата сума за командировъчни пари, от която се прихващал изплатеният аванс и се възстановявали надплатени служебни пари. Твърди, че не са установени начислени, но неизплатени на ищеца трудови възнаграждения или дължими суми за командировка, включително трудови възнаграждения за м. септември и м. октомври 2023 г., както и че няма неизплатени суми, представляващ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради ползване на платен годишен отпуск и/или заплащане на неизползваните дни.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ – по отношение на претенциита за трудово възнаграждение и по чл. 224, ал. 1 от КТ – по отношение на претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ беше необходимо да се установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение и възмездяване на положения от ищеца труд не е извършено, 2 респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за това.

За основателността на иска по чл. 224, ал. 1 КТ следваше да се установи броят дни на полагащия се на ищеца, но неизползван от последния платен годишен отпуск до прекратяване на правоотношението, размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за предходния пълен отработен месец преди прекратяване на правоотношението, както и че размерът на полагащото се обезщетение възлиза на търсената сума.

От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор № 923/30.12.2022 г., по силата на който ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона”. Видно е от трудовия договор, че уговореното основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 780.00 лева, а допълнителното му възнаграждение за професионален трудов стаж е било в размер на 0.6 %. В договора е посочено, че приложими между страните са Кодексът на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.

326, ал. 1 КТ, считано от 30.10.2023 г.

От приложените по делото заверени копия на два броя заповеди за командировка в чужбина - от 14.9.2023 г. и от 29.9.2023 г. /л. 84-85/ се установява, че ищецът е бил командирован, както следва: считано от 14.9.2023 г. за 12 дни със задача международен превоз на товари до Испания и обратно и считано от 29.9.2023 г. за 10 дни със задача международен превоз на товари до Великобритания, Нидерландия и обратно. В командировъчните заповеди са посочени номерата на превозните средства, с които да бъде осъществен транспортът, както и сумите, които са дължими на водача за дневни пари и пътни разходи.

От приложените по делото заверени преписи от пътни листи /л. 93-94/ се установява, че в периода от 14-ти до 27-ми септември 2023 г. и в периода от 29-ти септември до 9-ти октомври 2023 г. Б. Б. е осъществил международен превоз с товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № СВ6614ТТ и полуремарке с рег. № СВ3769ЕВ, с посочени начален и краен километро-показател.

Според показанията на св. Мирослав Атанасов – бивш служител на ответника, в ответното дружество на шофьорите се заплащат суми за изминат километър.

Заявява, че преди тръгване за съответния курс на шофьора се превеждат по 200.00 лева служебни пари за пътни такси, а ако същите не са достатъчни даденият шофьор заплаща разликата с лични пари, които впоследствие му се възстановяват.

Сочи, че след приключване на курса шофьорът изготвя отчет до работодателя, към който прилага всички разходо-оправдателни документи. Отрича преди или след курса на шофьора да се предава командировъчна заповед, като твърди, че не знае на някой шофьор да е изплащано възнаграждение на база командировъчна заповед.

Заявява обаче, че не е запознат с документ, според който на шофьора да се изплаща възнаграждение за изминат километър, като твърди, че това е уговорка между конкретния шофьор и спедиторът на фирмата.

Св. Михаела Димитрова – служител на ответника, заявява, че шофьорите в 3 дружеството имат сключени трудови договори и че на същите се заплаща възнаграждението, уговорено в тези договори, както и командировъчни пари съгласно Наредбата за командировките.

Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, трудовите възнаграждения на ищеца и дължимите по заповедите за командироване дневни пари са изплащани заедно /по банков път/, като не е посочван период на дължимост и не са отделени размерите на трудовите възнаграждения и тези на командировъчните средства. С оглед на това вещото лице е посочило, че извършените към ищеца плащания не могат да се отнесат към конкретно задължение за трудово възнаграждение или командировка, както и към определен период. Вещото лице е извършило съпоставка на задълженията на ответника към ищеца за трудово възнаграждение и командировъчни средства и извършените в тази връзка плащания за целия срок на правоотношението, а именно - от 7.1.2023 г. до 29.10.2023 г. включително. Сочи, че в този период ищецът е бил командирован в чужбина съгласно 17 броя заповеди за командироване за общо 177 дни, като управителят на ответното дружество е определял размер на дневните пари от 50.00 евро на ден – за периода от 7.1.2023 г. до 3.3.2023 г.; от 90.00 евро на ден – за периода от 4.3.2023 г. до 28.9.2023 г.; и от 95.00 евро на ден – за периода от 29.9.2023 г. насетне. След съответните изчисления вещото лице е посочило, че дължимите за периода от 7.1.2023 г. до 3.3.2023 г. трудови възнаграждения и командировъчни пари възлизат на 34 447.22 лева, от които 6 087.69 лева - трудови възнаграждения и 28 359.53 лева - командировъчни пари. Заключва, че при общ размер на изплатените от работодателя средства за трудови възнаграждения и командировъчни пари от 36 365.26 лева излиза, че на работника са изплатени с 1 918.04 лева в повече. Заявява, че възнаграждението, което ответникът е дължал за извършения от ищеца превоз на товари в периода от 14.9.2023 г. до 27.9.2023 г. по маршрута Бургас /България/ - Валенсия /Испания/ е в размер на 2 437.05 лева, както и че същото е изплатено на служителя. Сочи, че възнаграждението, което ответникът е дължал за извършения от ищеца превоз на товари в периода от 29.9.2023 г. до 9.10.2023 г. по маршрута София /България/ - Дарби /Великобритания/ е в размер на 2 055.21 лева, както и че същото е изплатено на служителя. Отбелязва, че съгласно фишовете за работна заплата на ищеца през м. август 2023 г. последният е ползвал 11 работни дни платен годишен отпуск, макар на вещото лице да е представена молба от ищеца за ползване на 9 дни платен годишен отпуск и макар да не му е представена молба от работодателя, с която се разрешава ползването на такъв отпуск. В този ред на мисли, заключва, че неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 50.35 лева – при 10 дни неизползван отпуск и в размер на 124.24 лева – при 12 дни неизползван отпуск. Сочи, че от страна на работодателя е начислено обезщетение по чл. 224 КТ за общ 10 дни неизползван отпуск в брутен размер от 354.55 лева, като след извършени лични удръжки на ищеца е изплатена сума от 319.10 лева.

По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:

По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

4

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да докаже изплащането на претендираното трудово възнаграждение за процесния период, като съдът намира, че въпросното доказване беше проведено успешно. Това е така, доколкото от заключението по допуснатата счетоводна експертиза става ясно, че възнагражденията, които ответникът е дължал за извършените от ищеца превози на товари в периода от 14.9.2023 г. до 27.9.2023 г. по маршрута Бургас /България/ - Валенсия /Испания/ и за периода от 29.9.2023 г. до 9.10.2023 г. по маршрута София /България/ - Дарби /Великобритания/ са изплатени и че към момента счетоводната сметка, която е водена за ищеца, е с дебитно салдо. В тази връзка следва да се има предвид, че в трудовия договор между страните е посочено, че приложими между тях ще са както Кодексът на труда, така и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари, при условия и в размери определени от Министерския съвет. В рамките на законовата делегация е издадена Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /уредена като действащо право между страните/, която урежда условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 Наредбата предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.