Решение № 2765 от 20.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2765 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110200093 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. .........., представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., чрез адвокат М.Г., със съдебен адрес за кореспонденция в гр. С..............., срещу Наказателно постановление № Р-10-915/14.12.2021 г., издадено от Заместникпредседател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗД „Б.“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност.

Твърди се, че правната квалификация на нарушението е неправилна, като същевременно неправилно е определена и датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че наложеното наказание не съответства на 1 тежестта и характера на извършеното нарушение, като последното е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на НП, алтернативно, преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебното заседание жалбоподателят ЗД „Б.“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Същата, от името на доверителя си, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни съображения във връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на ЗД „Б.“ АД, ЕИК рещу Наказателно постановление № Р-10915/14.12.2021 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

На 26.11.2021 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“, е постъпила жалба с входящ № 91-02-1239 от 26.11.2021 г. от И. Г. М., в която се съдържало оплакване относно липса на произнасяне по предявена пред ЗД „Б.“ АД претенция, регистрирана с № 2010025856, заведена на основание договор за застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/120001488694.

На 29.11.2021 г. с писмо от КФН били изискани подробни писмени 2 обяснения от ЗД „Б.“ АД по повод на изложеното в жалбата и заверени преписи от всички документи по горната претенция № 2010025856.

На 07.12.2021 г. с писмо вх. № 91-02-1239 в КФН постъпил отговор на ЗД „Б.“ АД по поставените от КФН въпроси.

След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи по преписката, било установено следното:

На 01.09.2020 г. пред ЗД „Б.“ АД, била предявена претенция № 2010025856, вследствие на подадено „Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС“ от И. Г. М., за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие (ПТП) – настъпило на 31.08.2020 г., при което били причинени имуществени вреди на притежавания от него лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с регистрационен № .......... Завеждането на претенцията към ЗД „Б.“ АД било основано на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001488694 със срок на покритие от 17.06.2020 г. до 16.06.2021 г. включително.

На същата дата 01.09.2020 г., собственикът на увреденото имущество, представил на застрахователя писмени доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер.

На 01.09.2020 г. бил извършен оглед на вредите на процесния лек автомобил, за което били съставени необходимите документи, като след посочената дата от увреденото лице не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106 КЗ, както и други документи, изискуеми по силата на нормативен акт.

На 03.12.2021 г. застрахователят се произнесъл по претенция № 2010025856, като изплатил на И. Ге. М. застрахователно обезщетение в размер на 311,70 лева.

След като се запознал с предоставените от ЗД „Б.“ АД доказателства, съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят СВ. В. АЛ. приела, че като не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ относно 3 основанието и размера на претенцията, да се произнесе по един от посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да откаже плащане, на 25.09.2020 г. в гр. София дружеството извършило нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. Поради това на 10.12.2021 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗД „Б.“ АД и двама свидетели, св.А. съставила АУАН № Р-06-963/10.12.2021 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.

АУАН бил съставен в присъствието и на упълномощен представител на дружеството – Н. Б. и връчен на последния.

Въз основа на АУАН № Р-06-963 от 10.12.2021 г., било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева, на основание на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля СВ. В. АЛ.; писмена документация във връзка с образуваната застрахователна претенция № 2010025856; Заповед № З-131/23.11.2021 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор"; НП № Р-10-714 от 23.07.2019 г. на заместник-председателя на КФН, Решение от 28.11.2019 г., постановено по НАХД № 13998/2019 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, влязло в сила на 31.12.2019 г, съгласно надлежно извършено отбелязване.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. СВ. В. АЛ. като намира същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка.

4

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. Именно от приложените писмени доказателства се установява, че процесната застрахователна претенция е заведена на 01.09.2020 г., като след тази дата не са изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията по щета № 2010025856. Същевременно, от приложеното по делото платежно нареждане се установява, че ЗД „Б.“ АД се е произнесло по претенцията едва на 03.12.2021 г., изплащайки обезщетение в размер на 311,70 лева в полза на Иван Георгиев Маринов.

Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите, изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З131/23.11.2021 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се установява, че актосъставителят СВ. В. АЛ. е оправомощена от заместник председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ 5 да съставя АУАН по КЗ. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник-председателя на КФН.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази връзка следва да бъде посочено, че установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите от ЗД „Б.“ АД писмени обяснения и доказателства с писмо с вх. № 91-021239/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на ЗД „Б.“ АД. Именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (10.12.2021 г.) този срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав;

Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XIIти кас. състав; Решение № 1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение № 880/17.02.2014 г. на III-ти кас. състав и т. н.

Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2 годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.