Решение № 96 от 28.11.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 168/2021
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 28.11.2022
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Росица Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Враца, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Р. Ив. М. при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Р. Ив. М. Търговско дело № 20211400900168 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от Р. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана по пълномощие от адв.К. П. от САК, срещу Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2020г. около 9.40ч. в гр.Враца, на кръстовището на *** и *** е настъпило ПТП, при което ищцата, пресичайки пътното платно на пешеходна пътека, е блъсната от л.а."Мицубиши Колт" с рег.№СА *** НС, управляван от Г. М. М., без наличие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Сочи се, че за произшествието е съставен КППТП с пострадали лица от 20.11.2020г. и е образувано ДП №974/2020г. на РУ Враца, което е прекратено по искане на пострадалата на основание чл.342, ал.2 НПК, но от събраните доказателства е установено, че произшествието е настъпило по вина на водача М..
Твърдението на ищцата е, че в резултат от произшествието е получила счупване на шийката на лява бедрена кост /счупване на лява тазобедрена става/, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник.
Твърди се също, че след ПТП ищцата е откарана с линейка в ЦСМП на "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца и е хоспитализирана в Ортопедо1 травматологично отделение за оперативно лечение в спешен порядък, като от издадената епикриза е видно, че левият долен крайник е видимо скъсен с около 3см. във външна ротация със силна болка при палпация в лява тазобедрена става. На 11.11.2020г. ищцата била оперирана под обща анестезия, операцията била сложна и е извършено ендопротезиране на ставата. На 17.11.2020г. ищцата отново била хоспитализирана за продължително лечение и рехабилитация след оперативните интервенции с голям обем и сложност, с остатъчни проблеми за здравето и провеждане на лечение и престоят й продължил до 27.11.2020г.
Нататък в исковата молба се твърди, че в резултат от произшествието ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за продължителен период от време, болките, неудобствата и възстановяването продължават и до днес, с решение на ТЕЛК от 02.02.2021г. й е определена 60% трайно намалена работоспособност пожизнено с водеща диагноза "счупване на бедрената шийка". Твърди се също, че освен физическите болки ищцата е претърпяла и силен стрес, затваря се в себе си, избягва срещи и контакти, става недоверчива и раздразнителна, трудното придвижване й причинява дискомфорт и тревога за бъдещето, станала нервна, буди се нощем, докато преди произшествието тя била жизнен, здрав и работоспособен човек.
Ищцата твърди, че и към настоящия момент изпитва болки в крака, ставата и гърба, кракът й е скъсен с 3см., куца и се придвижва с бастун, не може да се навежда, да се изкачва и да слиза по стъпала, да се обува, страхува се да върви по улицата и употребява медикаменти Ксанакс, Валидол, Бонген ампули и животът й е тотално променен.
В исковата молба се сочи, че ищцата е предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и по образувана щета й е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 1 755.27лв.
Като поддържа, че претърпените от нея вреди са в по-висок размер, ищцата предявява иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 55 000лв. и обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1 999.33лв., ведно със законната лихва от 20.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.
2
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че ищцата е предявила пред него претенция, по която УС на фонда й е определил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 42 194.09лв., редуцирани до 33 755.27лв., след отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е движила по платното за движение, попътно на преминаващите ППС, разпределени както следва: 32 000лв. за фрактура на бедрената шийка на лява бедрена кост, лекувана оперативно с алопластика, и 1 755.27лв. за имуществени вреди /разходи за лечение – импланти, патерици, потребителски такси, изследвания и лекарства/. На това основание ответникът поддържа, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищцата е приела сумите, при което според ответника е приложима разпоредбата на чл.365 ЗЗД, и в тази връзка се излагат правни съображения.
По отношение на иска за имуществени вреди ответникът поддържа, че разходите за лечение на ищцата са вече изплатени по представените фактури и фискални бонове, с изключение на тези по фактура
№1000002831/11.11.2020г. за ендопротеза в размер на 1 435лв., но тази фактура не е представена на фонда.
Алтернативно ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която се твърди, че се е движила по платното за движение, попътно на преминаващите ППС.
Нататък в отговора се развиват правни съображения, като се оспорва и претенцията за лихва.
Ищцата не е подала допълнителна искова молба.
По искане на ответника и на основание чл.219 ГПК като трето лицепомагач на негова страна е конституиран сочения за виновен за произшествието водач Г. М. М., който е починал в хода на процеса и на негово място са конституирани законните му наследници А. Г. М., И. Г. М. и С. Г. М..
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с 3 пострадали лица, от който е видно, че на 10.11.2020г. около 9:40ч. в гр.Враца на кръстовището на *** и *** е настъпило ПТП, при което водачът Г. М. при управление на лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег.№СА *** НС, за който не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е причинил на ищцата фрактура на тазобедрена става.
Представени са протокол за оглед на ПТП, материали от образуваното ДП №974/2020г. на РУ гр.Враца и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.06.2021г. на Районна прокуратура-Враца. От последното се установява, че производството е прекратено по искане на пострадалата.
От представената медицинска документация е видно, че след произшествието ищцата е била транспортирана по спешност в "МБАЛХристо Ботев"АД и настанена в Ортопедо-травматологично отделение на 10.11.2020г. с окончателно диагноза "счупване на бедрената шийка, закрито".
На 11.11.2020г. ищцата е претърпяла операция и на 17.11.2020г. е изписана.
От втората представена епикриза е видно, че на датата на изписването от болница ищцата отново е настанена за продължително лечение и рА. рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето и е изписана на 27.11.2020г.
С исковата молба са представени фактури за заплатена от ищцата сума в размер на 1 435лв. за закупуване на система за тазобедрено ендопротезиране, 1 925лв. за доплащане на тазобедрена ендопротеза и 3 360лв. за консумативи.
С ЕРТЕЛК от 02.02.2021г. на ищцата е призната 60% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза "счупване на бедрената шийка".
На 15.02.2021г. в Гаранционен фонд е входирано уведомление, с които ищцата е декларирала настъпването на произшествието и е поискала изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 182 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 2 305.09лв. За доказване на имуществени вреди ищцата е представила на фонда 13 броя фактури, от които в обхвата на исковата претенция попада единствено фактура №1000002832/11.11.2020г. По делото не са представени доказателства пред ответника да е предявявана претенция за имуществени вреди от направени от ищцата разходи по представените с исковата молба фактури №1000002831/11.11.2020г. и №0000000189/11.11.2020г.
4
По образуваната в ГФ щета №21210024/15.02.2021г. на ищцата е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 2 194.09лв., като след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 20% е прието да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 1 775.27лв.
Обезщетението за имуществени вреди е определено на базата на представени от ищцата фактури, но с исковата молба са представени фактури и фискални бонове, различни от тези, от сумите по които е формирана цената на този иск, с изключение на посочената по-горе.
С отговора на исковата молба ответникът е представил справка за предоставените му от ищцата фактури, въз основа на които е определен размера на изплатеното й обезщетение за имуществени вреди. От фактурите, представени с исковата молба за доказване на претенцията за имуществени вреди, в изготвената от ответника справка фигурира единствено фактура №1000002832/11.11.2020г. От изложеното следва, че ищцата не е доказала, че е поискала от ответника изплащане на обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по другите две фактури.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
При проверката си вещото лице е установило, че процесното ПТП е реализирано на *** непосредствено след отпечатъка на пешеходна пътека тип "Зебра" – западно от кръстовището с ***. На самото кръстовище от четирите му страни се намират отпечатъци на пешеходни пътеки тип "Зебра".
Произшествието е реализирано на дневна светлина при сухо и ясно време с нормална видимост. Участъкът от пътя е прав и хоризонтален, движението е еднопосочно, а покритието на пътното платно е от дребнозърнеста асфалтова смес. След кръстовището в посока запад от двете страни на пътното платно се намират пешеходни тротоари с ширина 3 метра, върху които са разположени търговски маси в близост до магазинна част и кооперативен пазар. От всички страни пешеходните пътеки са обозначени с вертикални знаци.
Вещото лице е изготвило скица на произшествието и се произнася, че от 5 техническа гледна точка мястото на удара се определя като пресечна точка на траекториите на движение на предна челна част на лекия автомобил в областта на предна броня в десен рог и тялото на пешеходката в областта на ляв крак. Мястото на удара е на около 1.4 метра след края на пешеходната пътека в посока запад и на 2.3 метра вляво от десния ръб на платното за движение на ППС. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара с пешеходката е била около 12км/ч., а опасната му зона за спиране – около 4.7 метра. Според вещото лице от техническа гледна точка опасността от ПТП е възникнала в момента, в който пешеходката е слязла от тротоара и е навлязла в платното за движение на ППС.
Заключението на вещото лице е, че при движение с посочената по-горе скорост при възникване на опасността водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно спиране. При движението си в зона на интензивно движение на пешеходци и МПС, при предприетото пресичане платното за движение на ППС в посока от десен тротоар към ляв тротоар ищцата е имала възможност да огледа платното, да види и възприеме движещия се по него автомобил, отстоящ на около 4.7 метра от мястото на удара, да спре за около 2-2.5 секунди, да го пропусне да премине пред нея и след това да продължи движението си, при което би предотвратила произшествието.
Анализът на данните и липсата на препятствия между пешеходката и лекия автомобил, ограничаващи директната видимост един към друг, са дали основание на вещото лице да приеме, че пешеходката е навлязла на пътното платно внезапно.
Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за настъпването на процесното ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил на аварийно сиране или намаляване на скоростта.