Определение № 22 от 15.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Перник, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500742 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба от Н. К. И., чрез адвокат Н. Г. Л., срещу определение № 3752 от 30. 10. 2024г., постановено по гр. д. № 2934 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд.

Насрещната страна „Мини открит въгледобив“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н. Т., е депозирала в срок писмен отговор. С него оспорва частната жалба като неоснователрна. Твърди, че отбелязването върху договора за правна помощ „в брой“, е добавено впоследствие за целите на процеса и не доказва извършено плащане.

За да остави без уважение молбата на Н. К. И., чрез адвокат адвокат Н.

Г. Л., да му бъдат присъдени 1000лв. разноски, Пернишкият районен съд е изходил от т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013г. по тълк. Дело № 6/212 на СГТК на ВКС, че в договора за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските за договорени, така и че те са заплатени, а така също и начинът на плащане и ако то е в брой и това обстоятелство е доказано, то договорът за правна помощ има характер на разписка. Посочил, е че в процесния договор не е удостоверен вида плащане, поради което той няма характер на на разписка за извършено плащане в брой, нито пък има банкови документи, от които да се установява плащане по банков път. Освен това е посочил, че съгласно договора за правна помощ договореното адвокатско 1 възнаграждение следва да се заплати до първото съдебно заседание Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

Пред Пернишкия районен съд е бил представен договор за правна помощ от 29. 07. 2024г., в който има отбелязване, че е договорена сумата 1000лв. адвокатско възнаграждение, че сумата може да се изплати по банков път или в брой на 2 вноски, както и че платената сума е 1000лв. Този договор е представен като заверено копие, фигуриращо като л.84 от първоинстанционното производство и въз основа на него Пернишкия районен съд се е произнесъл с обжалваното определение. Съобщението за това определение е получено от адвокат Н. Л. на 14. 11. 2024г. Впоследствие по електронен път на 19. 11. 2024г. е било изпратено отново заверено копие от същия договор за правна помощ от 29. 07. 2024г., в който срещу изписването ПЛАТЕНА СУМА: 1000лв. /хиляда лева/ има отбелязване „- в брой“, фигуриращ като л. 92 от първоинстанционното производство.

След като по делото се представени две заверени копия от страна на адвокат Н. Л., на един и същ договор за правна помощ от 29. 07. 2024г., като в първия заверен документ, изпратен по електронен път на 28. 10. 2024г. няма отбелязване „- в брой“, а във втория заверен препис, изпратен по електронен път на 19. 11. 2024г. има отбелязване „- в брой“, и след като в договора за правна помощ, раздел III, 2 Срок за плащане, е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение следва да се изплати до първото по делото съдебно заседание, но договорът за правна помощ не е представен в първото съдебно заседание, а ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски, като е поискал да му бъде дадена възможност да представи допълнително договора за правна помощ, то Пернишкият окръжен съд възприема доводите на насрещната страна, че отбелязването в договора за правна помощ „- в брой“ на 19. 11. 2024г., е извършено впоследствие за целите на процеса и не доказва извършено плащане.

2

Изхождайки от т.1, на Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013г.по тълк. д. № 6 /1012г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че представения догор за правна помощ не удостоверява извършено плащане на сумата 1000лв. в брой.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 3752 от 30. 10. 2024г., постановено по гр. д. № 2934 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Игнат Асенов Тимофеев по в.ч.гр.д. № 742/2024 г. на ОС Перник

Несъгласен съм с мнението на мнозинството, поради което на осн. чл. 21, ал. 6 ГПК подписвам настоящото определение с особено мнение по следните съображения:

Посочването на начин на плащане на адвокатското възнаграждение не представлява предпоставка за присъждането му в исковото производство. Обратният извод, приет от първия съд и от мнозинството от настоящия въззивен състав, почива на извънконтекстуално тълкуване на мотивите на т. 1 на ТР 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и изцяло игнорира пределно ясния диспозитив по същата т. 1, която гласи: В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

3

По същия спорен въпрос Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе, като е изразил становището, споделено в настоящото особено мнение (Определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 2058/2023 г. на ВКС, IV ГО).

В случая ответникът е представил договор за правна помощ, в който е удостоверено плащането на договореното възнаграждение в размер на 1000 лв. Не е посочен начин на плащане, поради което се налага житейската презумпция, изразена и в Тълкувателното решение, че плащането е в брой. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК тези разноски се следват изцяло на ответника, поради което обжалваното определение би следвало да се отмени и вместо това молбата за присъждането им да бъде уважена.

Младши съдия Игнат Тимофеев:

4