Акт № 5982 от 21.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

17.3.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.10

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20111200500202 по описа за

2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие.

Срещу Решение № 299/12.01.2011г., постановено по гр.д. № 3109/2011г. по описа на РС-гр.Благоевград е подадена въззивна жалба от адв.Н. в качеството му на процесуален представител и пълномощник на Д. В. В., с ЕГН – *, от село К., Община С., област Благоевград.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен материал пред първата инстанция. Поддържа се оплакване, че РС неправилно е приложил закона, като е приел, че са налице основанията на чл. 2 от ЗЗДН и наложил спрямо В. поисканите мерки предвидени в чл. 5 от цитирания закон. Възразява се, че съдът безкритично е кредитирал показанията на свидетелите Х. Г.и Р. Г., които се намират в лоши отношение с ответника В., без да съобрази че по делото са събрани и гласни доказателства сочещи на основания изключващи приложението на мерките за принуда по ЗЗДН /има се в предвид свидетелските показания на свидетелите – П.Г. и С.К./. Излагат се във въззивната жалба възражения, че изложените от свидетелите факти пред първоинстнационния съд, поставят под сериозно съмнение датата на осъществяването на акта на домашно насилие, за което са изложени съображения в писмената молба въз основа на която е инициирано производството пред първоинстанционния съд. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъде оставена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН без уважение, като се присъдят на жалбоподателят и сторените по делото съдебни и деловодни разноски. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищците пред първоинстанционният съд – В. А. В. с ЕГН - * и Т. П. В. с ЕГН - *, двамата от село К., Община С., област Благоевград, ул.”В. К.” № 9, чрез процесуалния си представител - адв.П. са депозирали писмено възражение, в което оспорват жалбата и поддържат, че атакуваното решение на РС е правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се в писмения отговор, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани пред него доказателства като е имал достатъчно основания въз основа на тях да наложи поисканите от ищците мерки по ЗЗДН, като се доказва безспорно и категорично извършения акт за насилие на сина спрямо майката и бащата на 09.10.2010г., който съставлява проява на физически и психически тормоз, който сина осъществява спрямо родителите си от дълъг период от време. Правилно съдът е кредитирал всички свидетелски показания, тъй като обстоятелството че част от свидетелите са близки на семейството не дават основание същите да бъдат счетени за пристрастни и да бъдат изключени от обсъждането като недостоверни. От въззивния съд се иска да бъде оставена без уважение жалбата на въззивника и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски по делото. В отговора няма искане за събиране на нови доказателства.

Пред въззивната инстанция, страните чрез процесуалните си пълномощници поддържат исканията си на соъброженията изложении в депозираната въззивна жалба и писмения отговор към нея.

В писмено становище, представено по делото в дадения от въззивната инстанция срок на страните за това, пълномощникът на Д. В. В. – адв. Н. отново акцентира, че свидетелските показания на свидетели доведени от молителите – В. В. и Т. В. и разпитани от съда, поставят под сериозно съмнение датата – 09.10.2010г., за която се твърди че е извършен акт на домашно насилие от въззивника В.Възразява се срещу доводите на първоинстанционния съд, разглеждал делото, че искането може да бъде уважено и само на основание писмената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, тъй като обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съва, само доколкото декларираното в нея не се опровергава от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се в писменото становище е отлакване наведено още с въззивната жалба по делото – за липса на мотиви на съдията докладчик постановил обжалваното първоинстнационно решение, който се е задоволил само с обсъждането на събраните по делото доказателства.

Адвокат П. от името на доверениците си – въззиваемите В. А. В. и Т. П. В., в писменото си становище отново моли въззивният съд да остави жалбата без уважение, като потвърди първоинстанционното решение и издадената въз основа на него заповед. Застъпва се становището, че изводите на първостепенният съд са правилни, тъй като са изградени освен на декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и на свидетелските показания на свидетелите Р.Г. и Х.Г., които са родственици на страните по делото, но с оглед на особания характер на производствата по ЗЗДН, техните показания не могат да бъдат изключени от доказателтсвения материал, а следва да бъдат разисквани с оглед на тяхната евентуална заинтересованост поради съществуващите близки родствени връзки.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17 ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград намира въззивната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, настоящия състав на ОС Благоевград, счита за установена следната обстановка от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е иницирано от депозирана на основание чл. 8 ал.1 т. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие писмена молба от молителите – В. А. В. с ЕГН - * и Т. П. В. с ЕГН - *, двамата от село К., Община С., област Благоевград, ул.”В. К.” № 9, които са родители на ответника и молят съда да бъдат наложени мерки защита от домашно насилие срещу сина им - Д. В. В., с ЕГН – *, от село К., Община С., област Благоевград, живеещ в къща съседната на тяхната в същото село.

С молбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, молителите са поддържали пред първоинстанционния съд, че отношенията им с ответника, който е техен син, са влошени от няколко месеца, като ответникът упражнявал над тях системен психически, а от скоро – и физически тормоз.

В писмената молба се съдържат твърдения за извършен от ответника конкретен акт на физическо и психическо насилие, като се твърди от молителите, че на 09.10.2010 г. към 18.00 часа молителката излязла от къщи, за да прибере от паша двете си кози. Още като я видял, ответникът /живеещ в съседна къща/, започнал да крещи и да псува. В. се престорила, че не го чува и като наближила входната врата, го попитала какво иска. Вместо да й отговори, той я ударил силно по лявата буза. От силния удар молителката се замаяла и щяла да припадне. Добрала се до вратата и я заключила отвътре. Ответникът започнал да удря по вратата и да отправя закани за убийство, придружени с обиди и цинизми. Молителят веднага се обадил в полицията. През това време синът им прерязал телефонния кабел на стационарния им телефон, който се намирал между неговата и тяхната къща.

Описаната по-горе проява на домашно насилие мотивирала молителите да депозират настоящата молба по Закона за защита от домашното насилие.

В подкрепа на твърденията в писмената молба, молителката – Т. В. е представила по делото и декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие за твърдят акт на физическо и психично насилие от сина и спрямо нея, извършен на 09.10.2010г. пред дома и в село К., Община С., като декларира че е била ударена от сина си силно в областта на лицето/лявата буза/, от който удар се замаяла и щяла да падне, след което той отправил заплахи- “Ке ви изтепам” и “Кръв ке се лее”, като започнал да удря по входната врата на къщата, която тя затворила след като се прибрала в къщи. Декларира също, че Д. В. В. отправил към нея обидни и цинични думи, които тя се притеснява да посочи в писмената си жалба и в декларацията си. В писмената декларация от В. А. В., същият също декларира че на посочената в другата декларация дата и място, е чул отправени от сина му към родителите му сериозни заплахи - “Ке ви изтепам” и “Кръв ке се лее”, които той лично възприел. Виковете били силни и причинила на този декларатор сериозни страхове и липсата на сън, както и страх от срещите на бащата със сина.

Съдът с Определение от закрито съдебно заседание на 18.10.2010г. по образуваното гр.д. № 3109/2010г. по описа на Районен съд Благоевград, е счел че в подаденото пред съда писмено искане се съдържат данни за сериозна и непосредствена опасност за телесната цялост на В. А. В. и Т. П. В., по смисъла на чл. 18 ал.1 във връзка с чл. 4 ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, като е счел че следва да бъдат предприети незабавни мерки за тяхната защита и охрана интересите на молителите. Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита от 18.10.2010г., с която съдът предварително е наложил поисканите с писмената молба мерки за защита съобразно чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Решение № 299/12.01.2011г. по гражданско дело № 3109/2010г. по описа на РС Благоевград, съдът е наложил на Д. В. В., предвидените в разпоредбата на чл. 5 ал.1 т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо родителите си, забранил му е да ги доближива за срок от 1 година, считано от влизане в сила на съдебното решение, като е забранил на ответника за същия срок да се доближава до жилището на неговите родители в село К., Община С., на улица “В. К.” № 9. На ответника е наложена и глоба в размер на 200лв., като В. е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 50.00лв. за държавна такса и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.

Събраните от районният съд доказателства по реда на чл. 9 ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие, сочат че ответника е многократно осъждан за престъпления от общ характер с влезли в законна сила присъди/справка за съдимост на ответника от бюро съдимост към РС Благоевград/. Установява се също така, че същият е психически здрав и не се води на диспансерен учет, както и не е лекуван в специализирано лечебно заведение./Удостоверение № 658/27.10.2010г. на “Областен диспансер за психични заболявания със стационар – Благоевград” ЕООД./

Не се спори между страните по делото, че ответника е син на молителите, а от събраните пред РС Благоевград писмени и гласни доказателства следва да се приеме за установено, че от дълъг период от време между родителите и сина, които живеят в съседни къщи и на една улица в село К., са налице влошени отношения поради поведението на ответника, който предприема действия с които физически и психически малтретира родителите си. Така видно от представената пред първоинстанционния съд полицейска преписка с вх. № 58883/2010г. по описа на 02 РУ “Полиця” – Благовград, няколко пъти родителите са сигнализирали полицията за физическо насилие упражнено от сина им спрямо тях, като на Д. В. В. са били издавани Разпореждания на полицейски орган, с които по реда на чл. 55 от ЗМВР му е било разпоредено от полицейските органи, да не се саморазправя с В. и Т. В., а всички спорни въпроси между тях да се разрешават по установения от закона ред. От представена с преписката Докладна записка от В.Г.П. – полицай при 02 – РУП – Благоевград, дежурен на смяна от 14.00 -22.00 часа на 09.10.2010г., около 18.50 часа е постъпил сигнал до дежурния по СОД, за скандал в село К., на улица “В. К.” № 9. При посещение на място, полицаите установили, че родителите В. А. В. и Т. П. В. имат оплаквания, че около 15 минути преди идването на полицейския патрул, синът им – Д. В./Ш./, блъснал и ударил майка си, при спор пред вратата на дома и, като по пострадалата не били установени видими следи от физическо насилие/синини или кръвонасядания/, а синът при проверката бил в нетрезво състояние, като лъхал на алкохол. Последвала е устна забележка към сина да се въздържа от по- нататъшни агресивни действия спрямо родителите си.