Определение № 161 от 28.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 28.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500088 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София, против определение, постановено в открито съдебно заседание от 18.01.24г. по гр.д.

№ 421/20г. на ВОС, с което е прекратено производството по предявения в условие на евентуалност иск на Комисията с правно основание чл. 142, ал.

2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от М. И. Я. и от Р. И. Я., в случай че до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение срещу имуществото, предмет на иск за реално отнемане с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, предявен срещу М. И. Я. и Р. И. Я., бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено - на основание чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, да се присъди равностойността на това имущество, а именно – стойността, на която имуществото е възложено в изпълнителното производство, респ. паричната му равностойност (когато липсва или е отчуждено), на основание чл. 130 от ГПК. В частната жалба се поддържа, че постановеният акт е неправилен и се претендира неговата отмяна и продължаване на производството по предявения в евентуалност иск. Посочено е, че за да предяви евентуалния си иск, ищецът е съобразил, че има вероятност да стане невъзможно или да се затрудни осъществяване на правата по бъдещо позитивно за него решение.

Поради това е предявен в условията на евентуалност иск за отнемането на равностойността на имущество, ако се установи, че същото липсва и е без значение причината за тази липса – поради отчуждаването на имуществото или поради неговото унищожаване. Счита се, че посоченото от ищеца 1 вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на евентуално предявения иск е възможно, тъй като едва при отхвърляне на главния иск за отнемане на имущество ще може да бъде разгледан евентуалния иск за отнемане на равностойността на липсващото имущество. В тази връзка се дава пример с допустимо евентуално съединяване на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС с иск за присъждане на равностойността на движима вещта, ако същата не е налице или е напълно или частично повредена.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М. И. Я. от гр. Варна чрез адв. Кр. К. от АК-Варна. Счита се, че частната жалба е допустима, но изцяло неоснователна. Посочено е, че жалбоподателят сам признава, че наведените основания на евентуалния иск са настъпване на бъдещо несигурно събитие, но същият не е навел твърдения за започнала или проведена публична продан на процесната вещ, т.е. че последната е отчуждена, поради което така предявеният иск е изначално недопустим. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Не е постъпил отговор на частната жалба от другите насрещни страни – Р. И. Я. и И. Г. Д..

Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадена на 07.02.20г. искова молба, с която КПКОНПИ (понастоящем с променено наименование - КОНПИ) е предявило искове против М. И. Я., Р.

И. Я. и И. Г. Д. за обявяване за недействителна по отношение на държавата на сделка, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 76/27.12.18г., сключена между първите двама ответници като продавачи и третия ответник като купувач и за отнемане в полза на държавата на осн. чл.

153 от ЗПКОНПИ (понастоящем с променено заглавие ЗОНПИ) на подробно описано движимо и недвижимо имущество. В това число от първите двама ответници се претендира за отнемане и на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ, рег. № 2777 ВХ с посочена пазарна стойност. В условие на евентуалност– в случай, че до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение срещу този автомобил, предмет на иска за реалното му отнемане с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ, предявен срещу М. И. Я. и Р. И. Я., бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че автомобилът липсва или е отчужден - на основание чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, да се присъди равностойността му, а именно – стойността му, на която той е бил възложен в изпълнително производство, респ. паричната му равностойност (когато липсва или е отчужден).

С обжалваното понастоящем определение съдът е приел, че така предявеният в евентуалност иск за присъждане на равностойността на посочения автомобил ако същият към приключване на делото не е в 2 патримониума на ответниците Я.и, е недопустим, тъй като липсват наведени от ищеца твърдения, че е започнала и/или е проведена публична продан, т.е. че имуществото е отчуждено или дори в процес на отчуждаване – основан е на твърдение за едно бъдещо несигурно събитие.

Действително по делото липсват наведени твърдения от ищеца за това, че описаната движима вещ, чието отнемане се претендира в полза на държавата, не е в патримониума на ответниците или спрямо същата е насочено принудително изпълнение.

Настоящият състав на съда след запознаване с приложените към исковата молба заверени копия от материалите по извършената от КОНПИ проверка установи, че с определение от 11.11.19г. по ч.гр.д. № 2035/19г. на ВОС е било допуснато обезпечение на бъдещите искове на Комисията срещу Я.и, вкл. и на този за отнемането на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ, рег. № 2777 ВХ. Последният бъдещ иск е бил обезпечен чрез налагането на запор върху описаното МПС (т. ІІІ, л. 1530-1535). Въз основа на обезпечителната заповед е било образувано изп.д. № 8186/19г. на СИС при ВРС. От приложената в т. ІІІ на л. 1569 справка, извършена в АИС „КАТ“ е установено, че запорът по посоченото изпълнително дело е бил отразен в системата на КАТ на 13.11.19г., но преди това има наложен запор на 06.11.18г. по изп.д. № 740/18г. на СИС при РС-Плевен. Най-вероятно това е дало основание в конкретния случай Комисията да формулира и предявеното в евентуалност искане за присъждането на равностойността на посочената движима вещ, ако към момента на приключване на фазата по събирането на доказателства се установи, че същата е отчуждена или липсва.

Но и без горните обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че така предявеният в евентуалност иск е допустим, тъй като съобразно нормата на чл. 151 от ЗОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е в собственост на лицата по чл. 143, чл. 144, чл.

145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент.

В настоящия случай се твърди от ищеца, че в края на проверявания период (а това е така и към момента на налагане на обезпечителната мярка и към момента на подаването на исковата молба), описаното МПС е в 3 патримониума на ответниците, поради което предявеният иск е за отнемането в полза на държавата на самата вещ. При отчуждаването на вещта или при нейната липса (поради виновни действия или бездействия на ответниците), настъпило като събитие след изтичането на проверявания период и при наличието на всички останали предпоставки на материалния конфискационен закон, от тях следва да се отнеме равностойността на вещта. И поради това е допустимо предявяването в евентуалност на иск за отнемане на паричната равностойност на такава вещ, ако по време на висящността на исковия процес се установи, че същата вече липсва. Иначе, този новонастъпил факт не може да съобразен в рамките на исковото производство чрез изменение на предявения иск от такъв за отнемане на вещта - в такъв за отнемане на паричната му равностойност, тъй като ще е налице забраната на чл. 214, ал. 1 от ГПК за едновременно изменение на основание и искане.

Хипотезата е сходна (макар и не идентична, предвид различния характер на исковете и изричната норма на чл. 151 от ЗОНПИ, по чието приложение е налице задължителна съдебна практика, цитирана по-горе) на допустимото евентуално съединяване на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за движима вещ с евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 от ГПК (Решение № 47/06.04.17г. по гр.д. № 3021/16г. на І г.о.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание от 18.01.24г. по гр.д. № 421/20г. на ВОС, с което е прекратено производството по предявения в условие на евентуалност иск на КОНПИ, и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4