Решение № 180 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Г. Й. от гр. Варна, чрез адв. Д. В. от АК – Варна и адв. Св. Ш. от АК – Хасково, насочена против решение № 145/13.02.2025г., постановено по гр. д.

№ 754/2024 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от А. Г. Й. срещу А. К. В. искове за прогласяване на нищожност поради липса на подпис, а при условията на евентуалност – за унищожаване поради това, че към момента на неговото съставяне завещателката не е могла да действа разумно, съответно не е могла да ръководи и разбира постъпките си, на завещанието на Й. П. Ц., бивш жител на гр. Варна, починала на *г., обективирано в акт № 3, том І, рег. № 1569, зав. рег. № 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на нотариус Кр. К., рег. № 513 с район на действие ВРС, вписано в СВ-Варна под вх. рег. на завещанията № 63, том І, стр. 10/11.03.2021г., с което Й. П. Ц. е завещала на А. К. В. притежаваните от нея: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „*“ № *, на първи етаж, със застроена площ от 60.53 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, перално помещение и балкон, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 16.06.2014 г., с адрес на имота по схема: гр. Варна, район Приморски, ул. „*“, № *, ет. *, ап. *, стар идентификатор - няма, с предназначение - жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на 1 същия етаж - ***; ***, под обекта ***;

***;

***;

***, над обекта - ***, ведно с ИЗБЕНО

ПОМЕЩЕНИЕ № 5, с площ от 3.75 кв. метра, при граници на избеното помещение: север - изба № 4 на апартамент № 5; юг - изба № 6 на апартамент № 4, запад - коридори, изток - съседен имот, ведно с 5.8474 % идеални части, равняващи се на 66.88 кв. метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, както и 25.75/308 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ул. „*“, № *, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 14.10.2022г., целият с площ по кадастрална скица от 301 кв. м., а по документ за собственост от 308 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 517, квартал 620, при граници и съседи по скица имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, на осн. чл.

42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН, евентуално на осн. чл. 43, ал.1, б. „а“ вр. чл.

13 ЗН.

В уточняваща молба с вх. № 4751/24.06.2025г. жалбоподателят А. Й. чрез адв. В. посочва, че обжалва решението на ВОС само в частта, с която е отхвърлен главният иск за прогласяване на нищожност, а в частта, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск за унищожаване на процесното завещание, решението на Окръжен съд – Варна не е обжалвано.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Посочено е, че съдът не е установил точната фактическа обстановка, обсъждайки факти, които избирателно са кредитирани и които не съответстват на събраните и приети доказателства. Съдът е разгледал подробно само първата хипотеза по чл. 579, ал. 2 от ГПК на полагане на пръстов отпечатък на десния палец – неграмотност, въпреки че между страните няма спор, че Й. Ц. е била грамотна, а втората хипотеза – недъгавост, съдът е коментирал накратко като е приел, че недъгавост е синоним на инвалидност, с което процесуалните представители на жалбоподателя не са съгласни. Посочват, че в случая завещателката Й. Ц. е била грамотна, няма данни за тежък ревматичен артрит и невъзможността да се подпише може да се основава само на увреждане на зрението й. Но по делото е било установено, че завещателката е могла да се подписва, т.е. зрението й не е било влошено в степен да не вижда и множеството заболявания, които е имала, не са възпрепятствали възможността й да постави собственоръчен подпис. Всички тези факти, обаче, били игнорирани от първоинстанционния съд, който е кредитирал единствено показанията на свидетелката К. - нотариус по сделката, но дори и тези показания не съдържат според процесуалните представители на жалбоподателя ясно и безусловно твърдение, че Ц. не е можела да се подписва. Според процесуалните представители на жалбоподателя свидетелката К. при разпита си е посочила, че е имало трудност при изписване на имената. Според тях тази трудност при 2 сделката нотариус К. неправилно е квалифицирала като „старост и немощ“ и съдът неправилно я е приравнил на недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 от ГПК. Констатацията на свидетелката К. се опровергавала от назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, с която е установено, че завещателката се е подписвала върху други документи както на датата на завещанието /10.03.2021 г./, така и след нея /на 10.04.2021 г./.

Неправилен според процесуалните представители на жалбоподателя е изводът на първоинстанционния съд, че този факт е без правно значение. Въпреки че на датата на завещанието Ц. е можела да се подписва, върху завещанието тя е положила не подпис, а пръстов отпечатък, което е нарушение на чл. 579, ал. 2 от ГПК, в която норма са указани двете хипотези на полагане на пръстов отпечатък. Дори теоретично да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.

579, вр. чл. 189 от ГПК за полагане на отпечатък от палеца на ръката, то в настоящия случай не е налице нито едната от тези две хипотези – неграмотност или недъгавост. Също така, ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът да отбележи неговото изявление преди прочитането на завещанието, което изискване в случая не е спазено. Вместо да удостовери изявление на завещателя, в настоящия случай нотариусът е посочил собствените си изводи относно състоянието на Ц., което представлява неспазване на формата на нотариалното завещание и води до неговата нищожност. Жалбоподателят А.

Й. чрез процесуалните си представители претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и моли вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен главният иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е бил депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. К. В., чрез процесуалния му представител адв. П. А. от АК – Добрич. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Според процесуалния представител на въззиваемата страна единственият пропуск на първоинстанционния съд е свързан с искане на ответника в първоинстанционното производство А. В. по доказателствата, което първоинстанционният съд не е уважил, а е трябвало да го стори с оглед факта, че искането е било мотивирано от нововъведени от В. твърдения и доказателства, касаещи подписването от страна на Й. Ц. на служебни бонове, удостоверяващи получаването от нея на пенсия. Посочено е също така в отговора на въззивната жалба, че процесното завещание е надлежно подписано от завещателката, тъй като според трайната практика на ВКС в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен и чрез отпечатък на десния му палец, а в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис.

Полагането на отпечатък от десния палец на завещателя е равносилно на подписване на завещанието с графичен подпис в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН, а разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗН е неприложима в настоящия случай.

Също така, според трайната практика на ВКС, при липса на специална разпоредба относно нотариалните актове за завещание във връзка с начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на чл. 579 от ГПК. Законът не прави разлика в 3 значението на графичния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец, като според ВКС в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен и чрез отпечатък от десния му палец, а в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. Също така, според ВКС завещанието не е недействително поради неуказване на причината, поради която не е положен графичен подпис, а е поставен отпечатък, нещо повече, само ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде положен, в документа трябва да се отбележи причината за това.

Процесуалният представител на въззиваемата страна счита също така, че дори да се приеме, че полагането на отпечатък от десния палец на завещателката не е равносилно на полагане на графичен подпис, то по делото са събрани достатъчно доказателства за наличието на обективни причини Й. Ц. да положи отпечатък от десния си палец вместо графичен подпис. Тези причини са свързани със заболявания, от които е страдала Ц. – начална старческа катаракта, дегенерация на макулата на двете очи, артроза, артрозни изменения в малките стави на пръстите и на двете ръце. Поради това е било изключително трудно за Й. Ц. да изпише текста собственоръчно и да положи подпис. Адв. А. излага доводи в полза на тезата, че изявленията на вещите лица в съдебното заседание на 23.01.2025г., че Й. Ц., макар и със затруднения, е можела да изпише имената си и да се подпише, не следва да се кредитират и да се вземат предвид при решаване на спора. Посочва, че вещите лица не е имало как да извършат личен преглед на завещателката, както и че д-р Д. не е специалист по нито един от въпросите, по които дава отговор. Добавя, че има достатъчно основания да се постави под съмнение обективността и на второто вещо лице по КСМПЕ – д-р К., която е психиатър, но активно е отговаряла на въпроси, които са извън нейната компетентност /относно физическото здраве на Й. Ц. и способността й да изписва текст и да се подписва графично/. Освен това д-р К. е имала специално отношение към показанията на свидетеля Кр.

К., като ги е оценила като много коректни и конкретни и тези показания са били ползвани и от двете вещи лица при изготвяне на КСМПЕ.

Процесуалният представител на въззиваемата страна обръща внимание и на обстоятелството, че свидетелят Кр. К. в показанията си е посочила защо се е наложило Й. Ц. да положи отпечатък от десния си палец като е обяснила, че Й. Ц. не е можела да пише и не е можела дори името си да изпише. Тези показания според въззиваемата страна следва да бъдат кредитирани и правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като Кр. К. няма интерес от изхода на делото и е професионалист по въпросите, за които дава показания. Също така, показанията на свидетелката К. се потвърждават и от показанията на свидетелката Р. М.. В подкрепа на тезата, че е имало обективни причини Й. Ц. да не положи саморъчен подпис върху завещанието са и показанията на свидетеля П. Х., който потвърждава, че тя е имала сериозни проблеми със зрението. От своя страна вещото лице Е. А. е установило, че Ц. не е положила подписи в тетрадката, в която са отразявани плащанията на суми за поддръжка и ремонт на общите части на входа за 2021 г. Единственият аргумент на въззивника срещу горепосочените факти е обстоятелството, че завещателката е полагала подпис върху служебните бонове при ежемесечното получаване на пенсията си, в това число и в деня, в който е съставено процесното нотариално завещание, но този факт няма значение, тъй като е правно ирелевантен, както е приел и 4 първоинстанционният съд, тъй като е полаган само един графичен подпис, както и поради това, че подписите са били полагани с чужда помощ.