Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 17.07.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 149/2022
Вид
Решение № 80
Подписан
17.07.2023
В сила
18.06.2024
Състав
Янита Димитрова Янкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20221800900149 по описа за 2022 година

ИЩЕЦЪТ - „Б.Д.” АД, вписано в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„М.” № 19, представлявана от Д.Д.М. изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си Д. Г. Д. е предявил искове за признаване за установено по отношение на ответника – М. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. И., че последният му дължи сумата от 46 398.04 лева /четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница по Договор за банков кредит за текущо потребление от 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 23.04.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 2418.71 лева договорна лихва за периода: 02.05.2020 г. - 20.04.2021 г. вкл., сумата от 154.99 лева обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. – 20.04.2021г. и сумата от 12.89 лева обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост за периода 21.04.2021г.

- 21.04.2021г.

Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото съдебно производство.

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 17.03.2020г. е предоставил на М. Т. П., с ЕГН **********, банков кредит в размер на 47 100,00 лева /четиридесет и седем хиляди и сто лева/. Срокът за издължаване на кредита бил договорен на 120 месеца, считано от датата на неговото еднократно усвояване, като кредитът бил усвоен на 17.03.2020 г. по разплащателна сметка на ответницата.

Ищецът излага още в исковата си молба, че процесния кредит се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 5,40 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по 1 срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,150% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,250% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора.

Твърди се от ищеца, че договореностите му с ответницата включвали и обстоятелството, че ако тя е в неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент по кредита, същата губи право да ползва частично или изцяло съответната преференциална отстъпка. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била уговорена да е 2-ро число на месеца. Годишният процент на разходите по кредита бил уговорен в размер на 6%.

Ищецът се позовава и на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на Б.Д. ЕАД, които били неразделна част от Договора за кредит, съгласно които (Раздел VII, чл. 18.1. от Общите условия) при забава в плащането на месечната вноска договорения лихвен процент се увеличавал с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (Раздел VII, чл. 18.2.от Общите условия), остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. Бил приет и подписан и погасителен план към Договора.

Поддържа се в исковата молба, че кредитът е обезпечен със залог на вземане по разплащателната сметка на кредитополучателя, за който залог бил сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Банка АД" на 17.03.2020г.

Банката сочи, че поради непогасяване в срок от ответницата на 11 месечни погасителни вноски за периода от 02.06.2020г. до 02.04.2021г., съгласно Раздел VII, чл. 18.2 от Общите условия към Договора и във връзка чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на кредитополучателката, до която била изпратена Покана Уведомление с изх. № 0040-20-04957/12.10.2020г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата била получена лично от М. Т. П. на 28.10.2020г. Кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 21.04.2021г.

Ищецът заявява, че подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за исковите суми, като в полза на банката била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 582/2021г. по описа на РС-гр.Смолян.

Посочено е в исковата молба, че с разпореждане от 20.07.2022г. РС-Смолян уведомил ищеца, че в заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, поради което следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок от получаване на уведомлението.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата М. Т. П. му дължи сумата от 46 398.04 лева /четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница по Договор за банков кредит за текущо потребление 2 от 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 23.04.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 2418.71 лева - договорна лихва за периода: 02.05.2020 г. 20.04.2021 г. вкл., сумата от 154.99 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. – 20.04.2021г. и сумата от 12.89 лева - обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост за периода 21.04.2021г. - 21.04.2021г.

Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски, както и в заповедното такова.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата М. П. с указанията по чл. 131, ал.1 от ГПК, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.47, ал.6 от ГПК, съдът с определение от 21.02.2023г. е назначил особен представител на ответника по делото, а именно адв. М. А. М. от САК. На последният са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея с указания по чл.131 от ГПК на 27.02.2023г. В предоставеният законоустановен срок адв. М. е депозирал отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба адв. М. оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни. Счита, че ищецът не е уведомил надлежно ответницата за обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението било изпратено от „Б.Д.” АД с адрес в гр.Пловдив, а ответницата не била надлежно уведомена на адреса си в село В., защото печатът върху разписката за връчване бил положен от пощенски клон в с.Ж. с п.к.

2065, а не в с.В. с п.к. 2063.

Процесуалният особен представител на ответницата излага още в отговора на исковата молба, че процесния кредит не е усвоен, поради което договорът не е влязъл в законна сила, че има договорени два различни размера на ГПР в Погасителния план и в договора – т.6.9, че неоснователно ищецът претендира договорна лихва след като е обявил кредита за предсрочно изискуем на 28.10.2020г., че неоснователно се претендира обезщетение за забава от датата 02.05.2020г., като първата падежна дата на непогасена вноска е 02.06.2020г. /т.1.1 от договора/, че няма правно основание да претендира обезщетение за забава за периода от 21.04.2021г. до 21.04.2021г.

Сочи се още в отговора на исковата молба, че ответницата е изпълнявала изцяло задълженията си по процесния договор.

Адв. М. поддържа, че ответницата не е отговаряла на условията на програма „ДСК Престиж плюс”за отпускане на кредита.

Излага се, че ответницата не дължи претендираните от ищеца суми, а при условията на евентуалност се прави възражение за погасителна давност.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че по силата на договор за кредит от 17.03.2020 г. банката предоставила на ответника М. Т. П. кредит от 47 100 лева, със срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на вземането на 3 банката по кредита било уговорено кредитополучателят да учреди залог на вземания по разплащателна или депозитна сметка, което било сторено на същата дата – 17.03.2020г.

Задължителна част от договора били разпоредбите от Общите условия на банката.

Видно е още от процесния договор за кредит за текущо потребление, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,40 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,150% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,250% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора.

Уговорено е още в договора, че ако кредитополучателят е в неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент по кредита, същият губи право да ползва частично или изцяло съответната преференциална отстъпка.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е уговорена да е 2-ро число на месеца.

Годишният процент на разходите по кредита е уговорен в размер на 6%.

Установява се от представените по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на Б.Д. ЕАД, неразделна част от Договора за кредит (Раздел VII, чл. 18.1. от Общите условия), че при забава в плащането на месечната вноска договорения лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (Раздел VII, чл. 18.2.от Общите условия), остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. По делото е представен и погасителен план към Договора.

Приложено е по делото извлечение от счетоводните книги на банката – ищец по партидата на кредитополучателя – ответницата П., по договора за кредит от 17.03.2020г., към 22. 04. 2021 г. Посочено е, че кредитът от 47 100 лева е усвоен на 17.03.2020 г., датата на крайния му падеж е 17.03.2030 г., като датата на предсрочната му изискуемост е настъпила на 21.04.2021г. , поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 49 105.04 лева, от които 46 398.45 лева – главница; 2 418.71 лева - договорна лихва за периода от 02. 05. 2020 г. до 20.04.2021 г.; 154.99 лева - наказателна лихва за периода от 02.05.2020 г. до 21.04.2021г., 12.89 лева – лихва за забава след датата на настъпване на изискуемостта, както и разходи при изискуем кредит – 120 лева.

С уведомление изх. № 0040-20-04957 от 12.10.2020г. до ответника, изпратена му на адреса в с.В. банката го е уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ответницата лично на 28.10.2020г..

Със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, от 09.06.2021г. Районен съд - Смолян, е разпоредил по ч. гр. д. № 582/2021г. по описа на съда ответницата да заплати на банката исковите суми, предмет на настоящите искове, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за 4 издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.04.2021г. до окончателното погасяване на паричното задължение, както и разноски, от които 979.70 лв. – д. такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

До длъжника и настоящ ответник е изпратена покана за доброволно изпълнение на адрес в с.Давидково с изх. № 9289/10.11.2021 г. по изп. д. № 20218810400334 на ЧСИ П.М..

Същата е връчена при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление от ЧСИ на 13.02.2022г.

Покана за доброволно изпълнение е връчена, чрез залепване и на 04.05.2022г. на адреси в с.В. и с.Ж. от съответния ЧСИ.

Със съобщение от 21.07.2021г. е съобщено от РС-Смолян на молителя – „Б.Д.“ АД, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че следава да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.