Присъда № 145 от 19.05.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ по присъда № 145/19.05.2026 г., постановена по НЧХД № 3708/2025 г. по описа на Районен съд Варна, пети наказателен състав

Обвиненията срещу подсъдимия Е.Л.У. ЕГН **********, повдигнати от частния тъжител И.А.Р. ЕГН ********** са по чл.144 ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от Наказателния кодекс/НК/. С частната тъжба вх.№ 62734/14.07.2025 г. до Районен съд Варна са предявени спрямо подсъдимия Е.Л.У. две обвинения:

- за това, че на 16.06.2025 г. в гр. Варна, около 16:50 часа се заканил на И.А.Р. с престъпление против неговата личност или против личността на негови ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.1 от НК;

- за това, че на 16.06.2025 г. в гр. Варна, около 16:50 часа казал нещо унизително за честта или достойнството на И.А.Р. - думите „Ей пумияр, долен българин излезе“ в негово присъствие – престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

Според частната тъжба деянията са осъществени на 16.06.2025 г. Частната тъжба е подадена на 07.07.2025 г. и е входирана в Районен съд Варна на 14.07.2025 г., внесена е държавната такса за образуване на наказателно дело от частен характер.

Първоначално делото бе оставено без движение и бе дадено разпореждане на частния тъжител да уточни с кои точно изрази или действия са осъществени състави на престъпления, които се преследват по частен ред и предизвикали ли са тези думи или действия у частния тъжител основателен страх за осъществяването им и защо. След уточняваща тъжба от 01.10.2026 г. съдът прие, че същата отговаря на изискванията на чл.81 от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/ и бе приета за разглеждане по същество.

За съвместно разглеждане в наказателния процес беше приет граждански иск, предявени от частния тъжител И.А.Р. за сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъпленията по чл.144 ал.1 и чл.146 ал.1 от НК. И.Р. бе конституиран като граждански ищец по делото.

Съгласно постъпила молба от частния тъжител Р./л.194/ бе изпратено искане до Адвокатска колегия Варна за определяне на адвокат, който да окаже правна помощ на Р. с отразяване желанието на Р. това да бъде адвокат П.В.С. и в съдебно заседание адвокат П.В.С. бе назначен за повереник на частния тъжител Р..

Подсъдимият Е.Л.У. редовно е упълномощил да го защитават по делото Еднолично акционерно дружество И.Т. и конкретно адвокати И.Т. и Д.Н. заедно и поотделно.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа изцяло предявеното обвинение срещу подсъдимия Е.Л.У. за извършени престъпления по чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК, както и предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Според адв. С. на 16.06.2025 г. около 16:55 часа, в затвора Варна подсъдимият Е.Л.У., слизайки по стълбите, между втория и третия етаж се е спрял в непосредствена близост до решетката на шеста група. Видял частния тъжител и че заедно с него е имал още един лишен от свобода, обърнал към него и е произнесъл следните думи: „Ей, помияр долен българин излезе, ако не се откажеш от показанията си ще разбереш кой съм, лошо ти 1 се пише“. Тези думи са чути и възприети както от самия частен тъжител, така и от прекия очевидец свидетеля М.С.С., който по това време е стоял близо до частния тъжител. Деянието на подсъдимия съдържа всички обективни и субективни елементи на престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Чрез думи е нанесена обида, която засяга честа и достойнството на пострадалия. Същевременно се съдържа и състава на престъпление по чл.144 ал.1 от НК отправена е заплаха за извършване на престъпление, а именно „лошо ти се пише“, която е била възприета от пострадалия като сериозна и е предизвикала у него основателен страх, особено предвид контекста заплахата е отправена във връзка с показанията му по всяка вероятност по висящото ДП № 313/2025 г., по което частният тъжител е давал свидетелски показания.

Показанията на свидетеля М.С.С. напълно съвпадат с твърденията в тъжбата, включително и с дословното възпроизвеждане на обидните и заплашителни думи, посоката, в която е гледал подсъдимия и реакцията на частния тъжител. Показанията на свидетелката Р.С.И. потвърждават агресивния и импулсивен характер на подсъдимия, както и предходни заплахи отправени към нея и към частния тъжител. По делото са приобщени психологически експертизи за подсъдимия, това са първоначален доклад от 11.04.2025 г., експертно психологическо заключение от 15.10.2025 г. и диференцирано психологическо изследване от 08.04.2025 г. Те установяват висок риск от агресивно поведение, импулсивност, повишена сензитивност и склонност към фиксация в негативни преживявания. Тези данни пряко подкрепят тезата за основателен страх у подсъдимия. По делото са представени графици, постови книги и ежедневна ведомост за 16.06.2025 г., които потвърждават присъствието на подсъдимия в релевантния часови диапазон и възможността за пряко възприемане на репликите от страна на постовите служители и свидетелите. Свидетелските показанията на двамата служители на Затвора Варна според повереника на частния тъжител били изцяло противоречиви. Единият от тях бил убеден, че не е чул нищо, съответно не е изготвил докладна записка, вторият свидетел бил по-колеблив и заявил, че евентуално може и да е имало нещо, някаква размяна на реплики, но да не е приета за сериозна, а поскоро да е приета за закачка и на база на това да не е изготвена докладна записка, тъй като по неговите думи за всяка една размяна на реплики не би било възможно да се изготвят докладни. В протокол за разпит от 07.10.2025 г. по ДП № 313/2025 г. подсъдимият сам признава, че е разговарял с частния тъжител относно Р.И. и по-всяка вероятност е бил притеснен от хода на производството. Относно показанията на двамата лишени от свобода, техните твърдения били изцяло противоречиви. Единият твърдял, че винаги се движел плътно до подсъдимия и няма как да не е чул, ако има подобна размяна на реплики, но от друга страна твърдял, че не е виждал частния тъжител Р.. Вторият свидетел, от записа не станало ясно точно къде е бил, групата е била доста голяма и разстоянието между първия и последен от групата е било достатъчно голямо да не се чуе евентуално някаква размяна на реплики от този, който е бил по-назад в групата. Счита, че събраните доказателства установяват, че подсъдимият Е.Л.У. е извършил престъплението по чл.146 ал.1 от НК и наред с това престъплението по чл.144 ал.1 от НК при условията на пряк умисъл. Престъплението е осъществено в присъствието на пострадалия, в затворническа среда, където заплахата придобива особена тежест и сериозност. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание съответстващо на тежестта на деянието и личността му и да уважи изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпения страх, унижение, стрес и безсъние от частния тъжител в следствие на отправните заплахи.

2

Частният тъжител И.Р. подкрепя позицията на повереника му, поддържа изцяло тъжбата си за осъществени две престъпления, а именно закана и обида по смисъла на Наказателния кодекс. Посочва, че от обективна и субективна страна за осъществяване състава на чл.144 от НК е достатъчно подсъдимия да е съзнавал съдържанието на отправените закани, както и че те са стигнали до съзнанието му и ги е възприел като действителни, възбуждайки основателен страх за осъществяване.

Изречените думи накърнявали не само правната сигурност, но и вътрешното му равновесие и спокойствие. Заканата е резултатно престъпление и според него е довършено именно когато думите на подсъдимия достигнали до съзнанието му.

Относно второто обвинение за обида по чл.146 ал.1 конкретизира правната квалификация във връзка с чл.148, тъй като същата е нанесена публично. Налице е обида, понеже подсъдимият е осъзнавал, че казаното от него е унизително за частния тъжител и е желаел да го оскърби в негово присъствие. С такава обида изразил презрителна оценка спрямо него, което засегнало самочувствието му и неговата самооценка. През март или април 2025 г. той се обадил на свидетелката Р.И. и й споделил за намеренията на подсъдимия У. чрез него и свидетеля М.С. да намери хора да заличат свидетелката Р.И. и двете й деца от предишния брак. С това телефонно обаждане той разказал всичко на свидетелката Р.И., за да я предпази и сигнализира компетентните органи, като след подаване на такъв сигнал е образувано и въпросното ДП № 313/2025 г. на Районна прокуратура Варна за престъпление по чл.117 ал.2 от НК.

Макар и да няма повдигнати обвинения според справката на Районна прокуратура, били налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и че е образувано именно срещу подсъдимия. Подсъдимият У., разбирайки, че частният тъжител е причината за образуваното досъдебно производство решил, че му е враг и първо по телефона, когато му се обадил около април 2025 г. му се заканил, тогава не предприел действия, но с последващи такива на 16.06.2025 г. решил да сезира съда с тъжба. От изложеното счита, че подсъдимият е имал мотив да го обижда и да му се заканва и предприемайки това престъпно поведение, което той извършил с пряк умисъл, тъй като пряко е целял да предизвика именно съставомерните последици.

Свидетелските показания на М.С. и Р.И. напълно подкрепяли твърденията му за разлика от другите свидетелски показания, в които имало много противоречия. В представеното експресно психологическо заключение е дадена експертна оценка на подсъдимия за наличие на висок риск от агресивно поведение и проблем да контролира своите враждебни, агресивни импулси. В диференцираното психологическо изследване психолозите и психиатрите са дали становище, че в емоционално натоварени ситуации са допустими крайни и резки емоционални реакции, раздразнителност, избухливост и т.н, както и че той не би признал грешка, която ще го компрометира или представи в негативна светлина, има външно оправдателен и обвинителен характер. Относно неимуществените вреди, които претърпял смята, че са налице условията за приложението на чл.45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с граждански иск, който моли съда да уважи въз основа на така установените доказателства. Налице са условията за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние, реално настъпила и претърпяна вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Посочва, че не е сигнализирал служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за действията на подсъдимия, защото считал, че същият е осъществил състава на две престъпления и искал да подаде тъжба до съда, а не да му се наложи дисциплинарно наказание, което по закона и практиката, както в Конституцията, така и от европейската конвенция, е щяло да бъде пречка да потърси правата си по съдебен ред, 3 тъй като едно лице не може да бъде наказан два пъти. Свидетелски показания на двамата лишени от свобода счита за противоречиви, тъй като те визирали точно датата 16.06.2025 г., били наговорени с цел да се прикрият нови престъпления. Единият от тях свидетелствал, че постоянно е бил с Е. до него, а на записа се виждало, че в 16:58 минути Е. се връща сам от вечеря. Относно свидетелските показания на двамата служители от затвора смята, че донякъде се допълват, но и в тях имало противоречия, тъй като служителят на втория етаж няма как да види кой слиза или пък още по-малко пък да чуе, въпреки че и двамата потвърдили, че нямало как да не чуят нещо такова, ако се е случило. Моли съда да уважи изцяло тъжбата му и подсъдимият да бъде наказан по двете престъпления, както и да уважи гражданският иск в размер на 10 000 лева за двете престъпления заедно. Счита, че думите на подсъдимия са били отправени към него, което се потвърдило от свидетелските показания и от частната тъжба, тъй като той се обадил на Р. да я сигнализира за поведението на подсъдимия Е., а не Мирослав. Според него отразените в частната тъжба обстоятелства се подкрепят от факта, че е образувано ДП № 313/2025 г., което означавало, че твърденията му, които е предал по телефона, са били достоверни. За склонността на подсъдимия към насилие счита за доказателства решението по гражданското дело и от показанията на свидетелката Р.И.. Според частния тъжител е имало разминаване между часовете, изписани на записите, и реалното време. Относно възможността подсъдимия да изпълни заплахите си посочва, че и той, и подсъдимия, изтърпяват наказанията си при строг режим и е възможно в един момент да се окажат заедно в една група в затвора.