Решение № 1054 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20221100113460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл 124 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът Д. А. Б., действащ със съгласието на своя баща А. Д. Б., твърди, че на 01.08.2022 г. около 14 часа в град София, претърпял ПТП, в резултат на което получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Опел Антара“ Л. П. Я., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният не платил търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законна лихва от 10.08.2022 г. – датата на която е отправена претенцията към ответника, до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД оспорва иска по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на лек автомобил „Опел Антара“. Оспорва ищеца да е получил посочените в исковата молба травматични увреждания, както и да му е провеждано лечение. Оспорва твърдението на ищеца, 1 че не е могъл да се явява на важни състезания, че е активен спортист, че е преживял срив в самочувствието, страх от излизане навън и др. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че той не е съобразил движението си на успоредно движещия се до него автомобил, както и не е предприел своевременни действия за провеждане на лечение. Оспорва иска за лихва. Оспорва размера на предявения иск като завишен.

Оспорва съдържанието на протокола за ПТП и документа, съдържащ разчитане на магнитно резонансно образно диагностично изследване на „Русе ЕООД“ София.

Оспорва да е бил сезиран с редовна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 01.08.2022 г. около 14:00 часа в град София по бул. „Ломско шосе“ в посока на движение от ул. „Недко войвода“ към ул. „Хан Кубрат“ и надлеза „Надежда“ в дясна пътна лента се движел лек автомобил „Опел Антара“ с рег. № *******, управляван от св.Л. П. Я., който при предприемане на маневра „завой на дясно“, реализирал ПТП с насрещно движения се по велоалеята велосипедист Д. А.

Б., при което последният пострадал.

За произшествието е съставен протокол за ПТП от 01.08.2022 г. а на водача бил съставен АУАН № 687386/01.08.2022 г. и наказателно постановление След инцидента на ищеца е оказана помощ в Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „И. Й. Пирогов“, където след извършен преглед и рентгенография е поставена диагноза: Контузия на бедрото. Открита рана на бедрото.

На 11.08.2022г. било извършено магнитно резонансно образно диагностично изследване на дясна колянна става с данни за травматични промени в ставата и увреда на медиален менискус.

На 05.09.2022г. бил извършен преглед при ортопед – травматолог, след което е предписано ненатоварване на десен крак с още 14 дни.

От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания – контузия на дясно бедро, открита рана на дясно бедро, контузия на дясна колянна става с увреда на медиалния мениск. Вещото лице посочва, че контузията на дясното бедро е причинила на ищеца болки и страдания, откритата рана на бедрото довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на дясната 2 колянна става с увреда на медиалния мениск – трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Доколкото механизмът на получаване на такъв тип увреждане най-често се получавал от директен контакт в областта на увреждането с твърди тъпи предмети и усукване на дясната колянна става, се приема за възможно получаването им по описания в исковата молба начин. Предприето било консервативно лечение с обездвижване на дясна колянна става и провеждане на рехабилитация след сваляне на имобилизацията.

Възстановителният период за този тип увреждания е около 4 месеца, като през първия месец болките били с по-голям интензитет. Състоянието на ищеца към момента на прегледа /17.05.2023 г./ било добро според вещото лице, като не били установени трайни последици от уврежданията, а перспективата за в бъдеще била добра. При прегледа ищецът не съобщил за болки в дясна колянна става.

От заключението по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на произшествието, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице посочва, че основната причина за създаване на опасността и настъпването на удара е в субективните действия на водача на лекия автомобил, който при извършването на десния завой, за да навлезе в напречната улица, е допуснал частично навлизане на предната част на автомобила в дясно стоящата велоалея, като е препречил пътя на велосипеда, поради което настъпил удара между тях.

Водачът имал видимост от далечно разстояние за насрещно движещия се велосипедист, като е имал достатъчно време да прецени правилно отстоянието и скоростта му, като спре безопасно преди да навлезе във велоалеята, пропусне велосипедиста и тогава довърши предприетата маневра.

От показанията на свидетеля Л. Я. – водач на автомобила, участвал в процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, логични, неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. допуснатите експертизи, поради което съдът ги възприема изцяло.

От показанията на свидетелката В. Б.а, които съдът не намира основание да не цени, се установява, че през първата седмица след инцидента ищецът не можел да се движи без чужда помощ, постоянно лежал. Три месеца не се движил активно, не можел да спортува, а бил активен спортист. Ищецът не се чувствал комфортно след инцидента, изпитвал слабост и стрес. Поради обездвижването единият му крак отслабнал повече от другия. През пролетта след инцидента започнал отново 3 да кара колело и имал състезание през лятото. При натоварване обаче изпитвал болки. Изпитвал страх от това, че въпреки че спазва правилата, отново може да пострада, като след инцидента не карал колело по велоалеята - за него тя вече била „алеята убиец“.

Установено е освен това по делото /от представените служебни бележки/, че ищецът е картотекиран състезател по плуване и по триатлон от представителния отбор на ПК „Левент“ и СКПСТ „Космос“, като в продължение на месец след 01.08.2022 г. не участвал в тренировките

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ причинено на 01.08.2022 г. от Л. П. Я. - водач на застрахованото при ответника МПС - лек автомобил „Опел Антара“ с p e r. № *******, пътно-транспортно произшествие в град София, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, извършвайки десен завой към напречна улица е допуснал частично навлизане на предната част на автомобила във велоалеята, намираща се отдясно, като не се съобразил с преминаващия насрещно по нея велосипедист Д. А. Б. и 4 препречил пътя му, както и не подал своевременно сигнал преди предприемане на маневрата, поради което настъпил удар между двамата, при което велосипедистът пострадал.

Вина за настъпването на процесното ПТП има водачът Л. П. Я., който при обективна възможност да възприеме насрещно движения се велосипедист по велоалеята от далечно разстояние не спрял безопасно преди да навлезе във велоалеята, като пропусне велосипедиста пред себе си и не подал съответния сигнал своевременно преди извършване на маневрата.

Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът на лек автомобил „Опел Антара“ с per. № *******, с който виновно е реализирано пътно-транспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.

518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички ’’неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и 5 тежестта на травмите — контузия на дясно бедро, открита рана на дясно бедро, контузия на дясна колянна става с увреда на медиалния мениск, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането — 14 години, срокът за възстановяване — 4 месеца, без наличие на трайни последици от получените увреждания и с добра перспектива за състоянието му за в бъдеще, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към 2022 г./ МРЗ от 710 лева/ съдът намира, че сумата от 5 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.