Решение № 1345 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330106464 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. М., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „********“ № ***, ап.

****, против Б. Р. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „********“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, за осъждането й да му заплати сумата в общ размер от 5 500 лева, ведно със законната лихва върху нея от ******** г. до пълното й изплащане, формирана, както следва: сумата от 4 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обидни, позорни и клеветнически твърдения на ответницата, уронващи честта, достойнството и доброто име на ответника, както и сумата от 1 000 лева- имуществени вреди, представляващи извършени от него разходи за явяване пред РУ МВР- А., Районна прокуратура- А., Районен съд- А. и Административен съд- П., Пътна полиция- С., НАП- С.я и заплатено гориво за пътувания със собствения му лек автомобил- „*************“, рег. № *********, а именно: пътуване от С. до А., за да потърси АУАН № ************ г. от РУ МВР- А., осъществило се през ноември на ***** г., за което е изразходвал гориво /бензин/ на стойност от 100 лева; две пътувания от С. до К. на ******** г. и ******** г. със същия автомобил, за да вземе свидетел и адвоката си, които да придвижи до Районен съд- А. във връзка с образуваното НАХД № ****** г. по описа на Районен съд- А., след това да върне обратно в К., а след това и той да се прибере в гр. С. на стойност от по 250 лева всяко или общо 500 лева; пътуване от С. до А. във връзка с подадената против него през ******** г. от ответницата жалба пред Районна прокуратура- А., за да дава обяснения на стойност 100 лева за изразходвано гориво 1 с личния му автомобил; един път за пътуването и паркинг до гр. П. за разглеждане на ********** г. на АНД № ********** г. по описа на Административен съд- П. на стойност 100 лева за изразходвано гориво с личния му автомобил, 4 пъти по връчването на покана за плащане на глобите и недоразуменията в НАП- С. на стойност 100 лева за изразходвано гориво и паркинг с личния му автомобил и 4 пъти до връчването на ******* г. на АУАН № ************ г. от РУ МВР- А. в гр. С. на стойност 100 лева за изразходвано гориво и паркинг с личния му автомобил.

В исковата молба се твърди, че на ******* г., ищецът разбрал, че срещу него е бил издаден АУАН с бл. № *********** г. за това, че на ******** г., около 07,50 часа в гр. А. на кръговото движение на бул. „********“ е управлявал собственото си МПС- лек автомобил „***********", рег. № ********** и е допуснал следните нарушения: 1) Използвал е мобилен телефон при управление на МПС без устройство свободни ръце-нарушение по чл.

102 ал. 2 чл. 5 от ЗДвП и 2) Безпричинно е намалил скоростта на движение, с което си поведение е създал опасност за движението на МПС, движещо се зад него. Актът му бил съставен въз основа на свидетелските показания на ответницата, която се е била движила зад него, като според нея на кръговото кръстовище до „*********“ докато ищецът се движил в дясна лента, изведнъж започнал да свири с клаксона на колата си към нея, минал е пред нея, зА.къл й пътя като натиснал спирачките рязко, а ответницата набила спирачки също. Всичко това се случило в самото кръгово кръстовище, докато според ответницата ищецът разговарял по телефон, а пътя бил в ремонт, като всичко това ищецът, според ответницата, извършил нарочно и било записано на видеорегистратор. Ищецът твърди, че няколко пъти се наложило да посещава полицията, за да му връчат акта. Първият път при кварталния, който го извикал уж да го получи, а при явяването му при него, му било заявено, че не може да му го връчи. Четири пъти след това го канили да получи акта от районното управление в С., като акта отново не му бил връчен, а се излагали всякакви причини за това. Всички тези посещения били свързани с пътувания, търсене на място за паркиране, заплащане на синя зона, мъки и разправии. Най- накрая на четвъртото му явяване в РУ получил акта си и написал възражения по него. За констатациите в така съставения му акт преди връчването му едва на ******** г. ищецът не знаел нищо, а административнонаказващият орган не го бил търсил. Бил съставен изцяло по твърденията на ответницата, без никакви други доказателства, включително и видеофайла от видеорегистратора на ответницата не бил приобщен по административната преписка. В отговор на подаденото от него възражение получил отговор от РУ- А. с изх. № УРИ-************* г. за това, че възражението му било заведено, била извършена проверка в хода на която било установено, че издадения му АУАН бил редовен, законосъобразен и администратовно- наказателната преписка срещу ищеца не следвало да бъде прекратена, а впоследствие издаденото му наказателно постановление могъл да обжалва в законовите срокове пред PC- А. Всичко това предизвикало у ищеца смущение, притеснение и страх за това, че подлежи на санкция за нещо, което не е извършил. Никой не се свързал с него, никой за нищо не го питал, но щели го наказват въз основа на клеветническите твърдения на ответницата. Примирил се и започнал да чака издаването на наказателното постановление, което възнамерявал да 2 обжалва. Така минали месеци, а ищецът така и не получил постановлението, въпреки водената с административнонаказващия орган кореспонденция. В последствие случайно разбрал, че все пак такова постановление срещу него било издадено, но никой не искал да му го връчи. От служител в системата на МВР разбрал номера му и датата на издаването му, а именно наказателно постановление № ************** г. на началника на Районно управление- А. към ОД на МВР- П. След като разбрал за постановлението му се изяснило, че същото било съставено близо месец преди да получи отговор на възражението срещу АУАН, което възражение е с изх. № УРИ-*********** г. от РУ- А. Това безкрайно го разочаровало, изяснило му се, че бил нарочен за наказване от органите на МВР, които не се интересували от истината, а опирайки се на клеветническите показания на ответницата го наказали. Обжалвал така съставеното му наказателно постановление, въпреки че не го получавал пред Районен съд- А. Било образувано АНД № ******* г. по описа на Районен съд- А. В хода на разглеждане на делото бил разпитан в качеството си на свидетел мл. а. Х.

К.в, който в показанията си заявил, че съставил АУАН въз основа на твърденията на ответницата. Имало запис, който бил на видеорегистратор, но понеже бил труден за сваляне, същият служител на МВР бил заръчал на ответницата да го запази. Според св. К. на записа не се виждало ищецът да шофира хванал в една ръка телефона си и говорейки по него. Не споменавал и за наличие на умишлено препречване на пътя, засичане от страна на ищеца на автомобила на ответницата, нито за набИ.е на спирачки, но заявява, че АУАН му бил съставен, защото в показанията си ответницата била заявила точно това. Същият акт му бил съставен по делегация. В показанията си пред съда по АНД № ****** г. по описа на Районен съд- А. ответницата заявила, че „При подхода към кръговото кръстовище, аз бях в лява лента, а той беше в дясна. Тогава пътят беше още в ремонт. Аз влизам в лява лента в кръговото, и ще правя обратен, а той от дясна лента ще продължава напред. В този момент, той ме засече, наби спирачки и продължи напред. Според мен той го направи нарочно.

Спирачките бяха напълно излишни в тази ситуация. Ние щяхме да се блъснем. Забелязах шофьора на автомобила на *****, беше мъж с прошарена коса и говореше по телефона.

Можеше да възникне ПТП, ако аз не бях реагирала бързо. Напълно нарочно господинът мина с автомобила си пред моя и наби спирачки. Убедена съм, че водачът на „********“ използваше мобилен телефон по време на движението. Той караше до мен, след което ме засече. Аз се обърнах и го видях. Видях го много добре. Водачът мисля, че държеше телефона с лявата си ръка…В момента, в който навлизам в кръговото и съм минала половината кръгово, водачът на „*********“ мина рязко пред мен и наби спирачки. Той караше от дясно на мен и мина рязко пред мен. Той ми пресече пътя. Той не ме изпревари, а ми засече пътя. Пред него нямаше кола и можеше да си продължи. Не помня, дали зад моя автомобил е имано други автомобили. Зад него имаше автомобил, защото започна да му свири. Не знам защо свириха другите коли. На записа се чува, че свирят колите. Аз също се разсвирих, като ми засече пътя. Не ме интересува, защо колите зад „*******“ са свирили. Аз си гледам пътя. Аз гледам да не се блъснем. Не ме интересуват колите зад него.“ Въпросният видеозапис, който според свидетелката Р. доказвал нейните твърдения за извършено от ищеца нарочно рязко спиране, засичайки я с риск да направи ПТП и говорейки 3 по телефона, му бил предявен в открито съдебно заседание по делото чрез възпроизвеждане на съдържанието на компютърната система, намираща се в съдебната зала. На този запис не се виждало движение на автомобила му, с което да застрашил ответницата, а също и да разговарял по телефон. От записа не се установила датата, часа и годината, за който момент бил обвинен, че е извършил нарушение на правилата за движение. При разглеждане на делото в Районен съд- А. при почивката в коридора ищецът разговарял с адв. С. и в този момент Б. Р. излязла от залата и демонстративно показала телефона си и заявила: „Искате ли да видите записа?“ Ищецът не пожелал коментар и заявил, че не иска да участва в този разговор и казал, че записът ще го гледа в залата при пускането му от съда. Казал с подобаващ тон, че не иска да продължи разговора, но в този момент съдията докладчик излизал от залата и след като Р. го погледнала казала, че ищецът я заплашвал. Съдия Б. започнал да са кара на ищеца и адвоката му, без да има право да им повишава тон и да им говори назидателно, а те търпеливо изчаквали да се поднови заседанието. Съдия Б. му се скарал и му казал: "Иди там!" и посочил ъгъла на площадката. С адв. С. гледали възмутено и се чудели с какво право той си позволил неадекватно поведение спрямо тях без да е изяснил набедяването им от Р.. Б. заявил, че той по- лесно и по- бързо ще реши дело за убийство, отколкото делото за този акт. Съдия Б. в решението си обвинил ищеца в престъпление*******, където по отношение на ищеца е записано: „.... води до извод за много по-тежко нарушение и евентуално за извод за съставомерно деяние по чл. 325 ал. 3 от НК. За целите на настоящето произнА.не обаче, съдът намира,че жалбоподателят Б. М. е реализирал съставите и на двете вменени му във вина нарушения“. След случилото се пред съдебната зала и поведението па съдията, Б. Р. вероятно се обадила на някой, защото по време на делото влязъл един господин и си позволил да пита в зала съда какво става тук.

Впоследствие разбрали с адв. С., че въпросният господин е чичо на Р. и същевременно действащ адвокат, но не и адвокат по делото. Същият го гледал злобно и пак повторно попитал какво става тук. Това се случвало в български съд в течащо заседание пред съдия Б., който не взел отношение и мълчал, все едно са единомишленици с Р. и чичо й. Няколко дни след съдебното заседание, в което били изслушани полицая К. и другия свидетел му се обадил, от телефонен № **********, полицай К. от РУ МВР- А. на личния му телефон без да има това право, който със заплашителен тон му заявил да отиде в полицията в А., за да даде становище по жалба срещу него, иначе щял да му праща призовки. Защо ще му се обаждал след като самия той казал, че ще му изпраща призовка. Когато вече бил в А., се обадил на същия полицай за да си изясни в кой кабинет да отиде, а той преди да си сложи слушалката на ухото, чул да казва по негов адрес: "Тоя се обажда!", явно бил очакван, явно каза на някой тоя се обажда, а след това му обяснил къде да го намери. Нямал идея за какво става въпрос, но се наложило да пътува от С. за А., за да получи жалбата, насочена срещу него. Оказало се, че св. Р. подала жалба срещу него за това, че се почувствала заплашена, а той трябвало да даде отговор, което и направил. На срещата с полицая, същият го принудил да подпише предупредителен протокол, нищо че и идея си нямал с какво е заплашил св. Р..